Начало
26 Септември 2018 г., Сряда
НОВИНИ
Фен зона
Валути
Търсачи от цял свят обмениха опит на събор в Ловешко Печат Е-мейл
( 11 Гласа )
Култура - История
Написано от Радослав ХРИСТОВ   
Вторник, 28 Май 2013 09:37
В три поредни дни - от 24 до 26 май, Учебната база на Националния статистически институт в Сливек, Ловешко, бе домакин на Петия национален събор по металдетектинг. Организатор на проявата, привлякла интереса на стотици търсачи от цялата страна, бе Българската национална федерация по металдетектинг. Съборът спокойно може да бъде наречен международен, тъй като сред гостите имаше такива от САЩ, Ирландия, Великобритания, Чехия, Гърция, Русия.
Ден преди официалното откриване БНФМ организира кръгла маса на тема “Културно наследство, колекционерство и металдетектинг в България - ключови проблеми и законодателни аспекти”. Участие в нея взеха представители на български и чуждестранни организации, юристи, експерти в музейното дело и търговията с културни ценности, колекционери и граждани, практикуващи металдетектинг. Бяха представени порочни примери от практиката и предложения за законодателни промени. Водещ на кръглата маса беше доц. д-р Николай Ненов, директор на Регионален исторически музей - Русе, а като участници се включиха проф. Норман Палмър - адвокат в Лондонската кантора “Линкълнс”, специализирана във вземания, свързани с търговски, лични и културни ценности и в посредничеството на спорове за културни обекти, Тревор Остин - генерален секретар на Английския национален съвет по металдетектинг, Байрон Тош - заместник-председател на Английския национален съвет по металдетектинг, Винсент ОБраян - търговски директор за Европа на “Майнлаб металдетекторс”, Стюърд Ауербах - президент на “Келико Металдетекторс”, Дейвид Спенсър - главен инженер и изпитател на “Келико”, Йоанис Каратанасис - президент на “УърлДДетекторс”, Павел Цветанков - наследник на откривателите на Панагюрското съкровище, адвокат Георги Георгиев, колекционерът Боян Минков, представители на български нумизматични сдружения.
Родните и чуждестранни любители на хобито металдетектинг бяха приветствани от председателя на БНФМ, Илия Илиев, който сподели, че се надява проведената кръгла маса да се превърне в знаково събитие не само в нашата страна, но и в целия свят. Както вече се превърна в традиция, при откриването на събора отец Димитър - също любител на набиращото популярност у нас хоби, отслужи водосвет за здраве и успех на търсачите и техните семейства и поръси със светена вода металотърсачите. За петия национален събор Федерацията бе подготвила богата и разнообразна програма, в която бяха включени серия от тестове и демонстрации, които се проведоха на специално подготвен за целта полигон. На терен търсачите се запознаха с възможностите на различните апарати, като за пореден път родните производители доказаха висока класа, неотстъпваща с нищо на тази на чуждестранните им конкуренти. Всяка фирма производител разполагаше със собствен щанд и там всеки можеше да получи полезна информация, както и да си закупи нов металотърсач или аксесоар за любимото си хоби. Производителите бяха подготвили многобройни рекламни материали, както и томболи и състезания с куп награди. В надпреварите участие взеха търсачи от различни възрасти, като някои от малчуганите показаха умения, на които завидяха дори ветерани, практикуващи хобито от години.

Танцьори, рецитатори и актьори в надпревара за таланти

Своеобразна кулминация на събора бе провеждането на конкурса “Талант Детектинг”. Участниците в него имаха пълна свобода да покажат умения в областта на пеене, свирене, разказване на вицове, рецитация на стихове или дори актьорско майсторство. Както подобава на един конкурс и тук имаше първа, втора и трета награда, а с тежката задача за разпределението им бе натоварено жури в състав проф. Норман Палмър, Байрон Тош, Дейвид Спенсър и Николай Малчев (“Келико”), Владимир Лилов (“Golden Mask”) и журналистът на “Посредник” Радослав Христов. Желаещи да премерят сили в надпреварата за таланти, естествено, не липсваха, а гостите от чужбина останаха най-впечатлени от изпълненията на ориенталски танци. Тъй като конкуренцията там бе жестока, журито присъди първи награди на две кръшни дами. Те събраха очите на всички присъстващи и получиха за представянето си металотърсачи. На второ място се класира търсач, който представи авторска поезия, посветена на любимото си хоби, а трети остана негов колега, който се превъплъти в ролята на арабски шейх.

Тревор Остин, генерален секретар на Английския национален съвет по металдетектинг:

В България е нужна промяна на отношението към практикуващите металдетектинг

Генералният секретар на Английския национален съвет по металдетектинг и член на Националния комитет за оценка на съкровищата - Тревор Остин, бе сред чуждестранните гости на Петия национален събор, организиран от БНФМ. Ще припомним, че през февруари миналата година, по покана на г-н Остин, делегация от родната федерация участва на редовно заседание на Националния съвет за металдетектинг в Англия и Уелс, а месец по-късно БНФМ подписа споразумение за сътрудничество с Английския национален съвет по металдетектинг. Специално за “Посредник” Тревор Остин разказа подробности около законодателството в Англия, свързано с практикуването на металдетектинг, а също така сподели впечатленията си от случващото се в нашата страна.
- Г-н Остин, откога води началото си Английският национален съвет по металдетектинг и колко са неговите членове към днешна дата?
- Английският национален съвет по металдетектинг е създаден през 1982 г. Самият аз съм член на Съвета от 1990 г., като бях избран за негов генерален секретар през 1994 г. Към настоящия момент имаме над 8 000 членове на различна възраст, практикуващи различни професии - полицаи, доктори и медицински сестри, миньори, шофьори.
- Скъпо ли е да се занимаваш с металдетектинг в Англия?
- Определено е далеч по-евтино от хобита като голфа или риболова, например. В Англия спокойно можеш да си купиш качествен металотърсач за не повече от 200 паунда, което не е толкова много. Разбира се, има и доста по-скъпи апарати, като този, който използвам аз - струва 2 000 паунда. Освен това, ако си любител на риболова, трябва да си извадиш специални документи, които далеч не са евтини, докато

при металдетектинга е достатъчно единствено позволение от собственика на земята, на която ще търсиш

- Къде, според законите в Англия, е разрешено да се практикува хобито металдетектинг?
- Както споменах, можеш да го практикуваш почти навсякъде, стига да имаш разрешение от собственика на земята. Забранено е единствено на местата, които са определени като защитени обекти - стари замъци или манастири, например. Такива съществуват и на частни терени и в този смисъл там също не може да търсиш. В Англия 90% от земята е частна собственост, а останалите 10% принадлежат на кралицата. В тях влизат плажовете, но там короната дава разрешение свободно да се практикува металдетектинг.
- Какво се случва, след като търсачът открие нещо?
- В Англия има две категории артефакти - такива, които са съкровища и такива, които не са. Съкровище представляват две или повече монети, изработени от злато или сребро, открити на едно място, които освен това трябва да са на повече от 300 години. Ако монетите са бронзови, те трябва да са 10 или повече, за да бъдат определени като съкровище. Също така, съкровища са артефакти, отново на повече от 300 години, които съдържат поне 10% злато или сребро. Всичко останало е в другата графа -

не е необходимо да докладваш за откриването му в музея и можеш да си го задържиш

Към музеите работят хора, които анализират това което си намерил, записват го и ако то не представлява съкровище, ти го връщат обратно. Това е полезно и за самите музеи, тъй като по този начин те получават информация къде се откриват находки. Ще ви споделя, че само за една година в музеите в Англия се регистрират над 97 000 артефакта, но ще подчертая, че всеки търсач сам решава дали да занесе там даден предмет или не, ако той не представлява съкровище.
Колкото до съкровищата, според закона те принадлежат на кралицата. Когато откриеш нещо такова и от музея потвърдят, че то е съкровище на ход е Националният комитет за оценка на съкровищата. Той включва шестима човека, част от които съм и аз, като екипът му дава оценка каква ще е цената на предмета, ако той бъде продаден на аукцион. Половината от тази сума музеят заплаща на търсача, а другата половина - на собственика на земята. Има случаи, в които любителят е открил съкровище - например златен пръстен, но никой от музеите в страната не го иска, тъй като има такъв във фондовете си.

Тогава предметът се връща обратно на откривателя

придружен от сертификат, в който е указано, че държавата не желае да го задържи.
- Кой е най-ценният предмет, който сте откривал в практиката си?
- Често ме питат този въпрос, като аз отговарям, че не е необходимо най-ценният предмет, който съм откривал, непременно да бъде и най-скъпият. По-важното е той да има някаква стойност лично за мен. Веднъж, например, открих сребърен медал от състезание по ски спускане. По серийният му номер открих кой е бил неговият притежател. Оказа се, че въпросният човек е починал отдавна, но неговата съпруга е жива. Открих къде живее и й дадох този медал, като чувството, което изпитах тогава, едва ли може да се опише с думи.
- Можем ли да кажем, че Англия е богата на древни артефакти, които могат да се открият с металдетектор?
- Определено, но не и по-богата от България. Тук, обаче, проблемът е, че държавата ви не поощрява откривателите и много от откритите находки отпътуват към черния пазар.
- Това, обаче, не е ли главно заради икономическата ситуация тук? Защото едва ли всеки музей ще може да отдели хиляди левове за нови артефакти.
- Ще ви отговоря с един пример от Англия. Вероятно сте чувал за Стафордширското съкровище, което съдържа 1500 предмета. Златните тежат 5 кг, а сребърните - 2,5 кг и всички те са били открити от любител с металотърсач. Националният комитет за оценка на съкровищата определи стойността му на 3.5 млн. паунда, като в случая едва ли има музей, който да извади тези пари. Така се наложи средствата да бъдат набрани в различни кампании, в които се включиха редица организации. В крайна сметка, те се оказаха успешни и търсачът и собственика на земята си разделиха тази сума.
- Смятате ли, че ситуацията в България по отношение на металдетектинга може да се промени?
- Не е невъзможно, но ще бъде много трудно. Първото и най-важно нещо е да се промени отношението на обществото към практикуващите това хоби.

Лошото е, че големите губещи от това статукво са самите музеи

В крайна сметка, откритите находки не принадлежат нито лично на мен, нито на самите музеи, а на хората. Това е тяхното наследство и те имат право да го видят и да научат повече за него. Опитите за задушаване на металдетектинга като хоби не са отговор, тъй като почитателите му ще продължат да го практикуват. Пътят е в съвместната дейност между държавата и търсачите и от това ще спечелят и музеите, и любителите на хобито, и всички граждани. България трябва да вземе пример от английския модел, да се запознае със законите и дори да не успее да го приложи едно към едно, поне да заимства полезните практики. Както това се случи в страни като Холандия, Франция, Испания и Италия. Металдетектингът се практикува свободно по целия свят и винаги ще съществува като хоби, така че вашите власти не трябва да го игнорират. А за да се разреши един проблем, трябва открито да се говори за него. В този смисъл, аз подкрепям организирането на кръгли маси с участието на търсачи, археолози и представители на държавната администрация, на които всеки да сподели своите виждания и страхове. Само така може да се излезе с обща платформа.
- Но повечето музеи в България не искат и да чуят за сътрудничество с практикуващите металдетектинг.

- Нека директорите им излязат и открито заявят защо са избрали тази позиция.

Решение винаги може да се намери, стига да се говори свободно за проблемите

Тук важна роля има и вашият министър на културата, защото ако той не слуша какво искат хората, значи не си върши работата.
- Кои са следващите инициативи, в които Английският национален съвет по металдетектинг и Българската национална федерация по металдетектинг ще участват съвместно?
- На първо място, идеята ни е да сформираме европейски съвет, който да изработи стратегия за лобиране пред правителствата на държавите в Европа. Също така, имаме за цел по-широко да популяризираме хобито, както правим това в Англия. Самият аз, участвам на доброволни начала в различни дискусии с ученици и студенти, на които разяснявам повече за металдетектинга. Мисля, че това ще бъде една много полезна инициатива и за вашата страна.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Вторник, 28 Май 2013 09:39