Сред 70% от представителите на еврейската общност у нас преобладава разбирането, че езикът на омразата е проблем в България, докато в национално представително проучване така смятат 37%.
Данните са от проучване на „Алфа Рисърч“ на тема „Обществени нагласи към антисемитизма и езика на омразата в България“ се състои от два модула: 1/национална представителна извадка сред 1000 пълнолетни българи от цялата страна на възраст 18-55г. и 2/изследване сред еврейската общност в България, 100 ефективни интервюта. Междуетническите отношения и социалните дистанции: Отношенията между етническите и религиозни общности в една страна са изключително важен показател за интегритета и кохезията в обществото, за степента на толерантност и взаимно уважение между неговите граждани, или обратното, индикатор за ръст на напреженията и ксенофобията.
Настоящото проучване, подобно на много други преди него, показва, че междуетническите отношения в България се преживяват и оценяват като добри, с изключение на тези с ромската общност.
Отношенията между евреите и мнозинството се оценяват и от двете страни като добри и много добри (82% от евреите и 73% от широката общественост), създаващи условия за интегрираност и чувство на сигурност. Не се наблюдават радикализиращи социални дистанции, нито идеологически основания за отхвърляне, враждебност, или агресия към еврейската общност. Общо 83% от широката общественост се отнасят положително към съседството с евреи, 59% – към заемането на висши ръководни постове в България от евреи, 52% – към възможността член на семейството да сключи брак с евреин/еврейка.
Степен на интегрираност и сигурност на евреите в българското общество: 82% от широката общественост смята, че евреите са добре интегрирани в българското общество. 91% от анкетираните евреи са на същото мнение, 88% от тях заявяват, че се чувстват в безопасност в ежедневието си. От тях, половината – напълно, а другата половина – в известна степен. Свидетелство за тази сигурност в ежедневието е и фактът, че едва 11% са избягвали посещения в еврейски институции и организации, както и участия в събития, свързани с еврейската общност, от опасения за своята безопасност. За сравнение, според проучване на Европейската агенция за основните права (FRA) от 2018г. 34% от евреите в изследваните 12 страни избягват да посещават такива места, тъй като не се чувстват в безопасност.
Познаването и признанието на еврейската идентичност и принос: Една от най-устойчивите прегради срещу всяка форма на ксенофобия и антисемитизъм е познаването на „другите“, уважението към тях и разбирането, че всеки има право на свободна изява на своята етническа и религиозна идентичност. Общо 37% от широката общественост са в състояние да посочат поне един еврейски празник, като двата най-често отбелязвани са Ханука (23%) и Пасха (17%). Малко по-нисък дял (30%) посочват име, или имена на бележити българи от еврейски произход, допринесли за развитието на България. От общо 38-те посочени имена, най-популярен, с 21% посочвания, е Соломон Паси, следван от Етиен Леви, Ицхак Финци, Дора Габе и Валери Петров.
Образът на евреите в българското общество е многопластов. В него, както и при повечето стереотипи за отделните етнически общности, съжителстват позитивни и негативни характеристики. Като цяло преобладават положителните нагласи и липсва фокусирана подкрепа за най-често тиражираните пропагандни антисемитски тези.
59% от анкетираните са посочили поне една от шест позитивни характеристики за евреите, а 47% – поне една от шест негативни.
Първите пет, най-често асоциирани с образа на евреите твърдения, са: Евреите са запазили силен дух и богата култура, въпреки историческите си изпитания – 37%; Евреите имат твърде голямо влияние върху световната политика – 36%; Евреите са добре интегрирани в обществото – 35%; Евреите са предприемчиви и обичат да работят – 34%; Евреите по света са жертва на многовековна дискриминация и преследване – 21%. Малко под 5% са посочили само негативни определения.
Езикът на омразата – разпознаване и проявления: Макар и не напълно еднозначно, широката общественост в България успява да идентифицира явлението „език на омразата“. Нивото на образование и степента на информираност са факторите с най-голямо влияние върху точното идентифициране на езика на омразата. Различната чувствителност към езика на омразата оказва влияние и върху способността да се идентифицират неговите източници и конкретни проявления. Сред широката общественост доминира разбирането, че езикът на омразата обхваща преди всичко неформалното общуване и поради това остава затворен в интернет и социалните мрежи (48%), в проявите по спортни събития (37%) и надписите по обществени и жилищни сгради (29%). Еврейската общност идентифицира в много по-голяма степен източници на език на омразата – 95% отбелязват интернет и социалните мрежи; 84% надписите по обществени и жилищни сгради. Същевременно, близо две трети от анкетираните (64%) смятат, че езикът на омразата е проникнал и в изявите на публични личности, включително в радиото и телевизията (43%). Т.е. сред евреите е налице усещането, че явлението излиза извън неформалните граници и получава своего рода „легитимност“ чрез използването му в изказванията на публични личности и политици, вкл. в мейнстрийм медиите.
Антисемитски настроения – гледната точка на еврейската общност и на широката общественост: Редица национални и международни сравнителни проучвания показват засилено усещане за ръст на антисемитските настроения, както сред широката общественост, така и сред евреите в Европа и по света. Настоящото проучване регистрира нарастваща тревожност сред еврейската общност и у нас от засилването на антисемитските прояви. Анкетираните са на мнение, че този ръст е по-ясно видим в Европа (90%), отколкото в България (73%).
Холокост, антисемитизъм, българският контекст – информираност, историческа памет и места на паметта: Една от най-сериозните прегради срещу повторението на мрачните исторически събития, довели до изтреблението на стотици хиляди евреи, е познаването и съхраняването на паметта за този геноцид. Проучването показва, че информираността за Холокоста, антисемитизма, антиеврейските законодателства и пр. постепенно избледнява и остава концентрирана в по-възрастните поколения. Само 17% от анкетираните се самооценяват като много добре информирани по въпроси, свързани с Холокоста, други 42% – като по-скоро информирани. 37% са почти, или изобщо неинформирани. Още по-слаба е запознатостта с явлението „антисемитизъм“. Едва 12% се самоопределят като „добре запознати“ и още 35% като „по-скоро запознати“. 49% заявяват, че почти, или изобщо не са запознати. Налице е много ясно изразена възрастова зависимост – колкото по-млади са участниците в проучването, толкова по-неинформирани са те. Ако тази тенденция продължи, все поголяма част от младите поколения, а респективно и от обществото като цяло, няма да познават тези исторически събития. Което крие поне два риска: по-лесно и по-големи групи да попадат под влиянието на открита или прикрита антисемитска пропаганда и в резултат – да бъдат повторени зловещите събития от миналото. Тъй като е добре известно, че всеки, който не познава историята, е осъден да я преживее отново.
Проучването „Обществени нагласи към антисемитизма и езика на омразата“ е реализирано от Алфа Рисърч като част от проекта „Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство“, който се изпълнява от Дипломатическия Институт към МВнР. Реализирано е на терен в периода 5 – 21 февруари 2022 г. Въпросникът е предложен от Експертната група към проекта и съгласуван с Алфа Рисърч. Информацията е набрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети и посредством онлайн анкети.
