Начало Култура Изкуство Художникът Селма Тодорова: Творецът трябва да е отворен към нещата, създадени преди него
15 Ноември 2018 г., Четвъртък
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Четвъртък, 15 Ноември 2018 11:02
Четвъртък, 15 Ноември 2018 10:07
Четвъртък, 15 Ноември 2018 08:22
Сряда, 14 Ноември 2018 17:13
Валути
РЕКЛАМА
Художникът Селма Тодорова: Творецът трябва да е отворен към нещата, създадени преди него Печат Е-мейл
( 2 Гласа )
Култура - Изкуство
Написано от Радослав ХРИСТОВ   
Четвъртък, 24 Февруари 2011 13:20
Селма Тодорова е родена на 7 ноември 1962 г. в София. Завършила е НХГ “Академик Илия Петров” през 1981 г. От 1983 до 1989 г. учи в НХА “Николай Павлович”. Завършва през 1989 г. специалност “Плакат” в класа на проф. Иван Газдов. Член е на Съюза на българските художници. Майстор на пейзажа и портрета, Селма има “любовно преклонение пред акварела - трудна, капризна и неуловима техника, която изисква пълно самоотдаване и контрол на таланта”. Реализациите й са в изключително широк спектър - живопис (пейзаж, портрет, голо тяло), графичен дизайн, оформление на корици, илюстрация на книги, работа в областта на писания шрифт, създаване на запазени знаци на компании и фирми, участия в телевизионни предавания за изкуство и дизайн. От 1990 г. Селма Тодорова активно участва в художествения живот в България. Представяла е свои самостоятелни изложби в галерии в София: „Академия”, „Витоша”, „Средец”, „Ведарт”, Народното събрание, Унгарския културен институт, галерии в Пазарджик, Варна, Благоевград. Участвала е в изложби в София, Париж, Истанбул, Скопие, Дамаск и редица пленери. Носител е на златен медал за дизайн на облекло от Ехро 91 в Пловдив.
Селма Тодорова гостува в нашия град заедно със своя съпруг Красимир Тодоров, чийто екип, както “Посредник” ви информира, се зае със сканирането по модерна технология на част от експонатите в плевенския исторически музей.
- Г-жо Тодорова, как се роди вашата любов към изобразителното изкуство?
- Още от съвсем малка обичах да рисувам, смятах, че се справям доста добре с изобразителното изкуство и в началните класове на обучение. Любопитното тогава беше, че учителката ми, която беше общообразователен преподавател, държеше на чистата и изискана рисунка и въобще не се впечатляваше от моето свободно живописване или мацане. Когато бях в пети клас, вече ни преподаваше истински художник и всъщност тогава дойдоха и първите ми шестици по рисуване (смее се).
Явно моето семейство е празнувало Коледа в тези времена, защото винаги на този празник имахме чорапчета с подаръци и така една година аз

открих в моето чорапче албуми на Тициан и Рубенс

Започнах да прерисувам творбите им и изведнъж се оказа, че се получава доста сполучливо. Така се захванах и по-сериозно с рисуването, макар че моите родители ме караха да свиря на пиано. След това дойде кандидатстването ми в художествена гимназия, по-късно Академията и тази любов се разрасна през годините и стана част от мен.
- Казвате, че са ви карали да свирите на пиано, а днес откривате ли връзка между музиката и изобразителното изкуство?
- Всички видове умения и таланти се преплитат, според мен, когато човек има развита творческа интуиция. Ако тя се съчетае със сръчност, така характерна за хората на изкуството, тогава ще се справяме и с музиката, и с рисуването, и с танците. Или поне ще ги разбираме.

Ще притежаваме изострена чувствителност към красивото и некрасивото, ако ще и към красивото в грозното

защото и то има своя специфична естетика.
- И имате късмета до вас в житейския ви път също да стои творец.
- Да, така е. Запознахме се с него по време на кандидатстудентските изпити за влизане в Академията и той

още първия ден ми каза, че ще се омъжи за мен (пак творческа интуиция)

Беше ми много странно, но ето че толкова години това вече е факт. Разбира се, сигурно и късметът ме е срещнал с него, тъй като нямахме много допирни точки - той беше завършил гимназия в Полша, аз тук, но ето че кандидатстудентските изпити ни събраха.
- Как се разбират двама творци в семейна среда?
- Ако не друго, поне и двамата сме на вълната на изкуството, макар че творчеството ни е коренно различно - моите картини са по-спонтанни, докато неговите са по-обмислени. Най-хубавото е, че той оценява това, което аз правя и това е изключително важно за мен. Когато професиите на съпрузите са различни, от една страна е добре, че другият не може да ти се меси директно и

да унищожава идеята ти, когато още е в зародиш

Докато на мен това ми се случва понякога - работя върху някакъв проект и Красимир не е на същото мнение. Най-често в такива случаи аз се заинатявам и доказвам себе си. Например, при изложбата ми “Завръщане в Обетованата земя”, в която на иврит бях включила в отделните платна Десетте Божи заповеди, той смяташе, че нещата не стоят добре по този начин или, че това дори е вид пропаганда. Впоследствие пък точно тази интерпретация най-много му хареса в цялата изложба, тъй че нещата се променят. Аз също не приемам и харесвам безапелационно всички негови неща, като винаги съм му го заявявала открито в такива случаи.
Познавам едно семейство, в което мъжът е абсолютен музикален гений, но жена му, която работи в съвсем различна сфера, не оценява това. За нея ценният човек е прагматичен и точен, като компютър, може би защото и тя самата се занимава с компютри. Така че, според мен, най-важното нещо е да има баланс вътре в семейството и когато хората са на една вибрация, това определено е по-добрият вариант.
- Любовта към историята и археологията ли е допирателната точка в творчеството на двама ви?
- Смятам, че всеки творец трябва да бъде отворен към нещата, които вече са направени преди нас.

Аз по-скоро съм пристрастена към историята на изкуството, а не към историята като хронология и събития

Най-много, обаче се вълнувам от природата и състоянията на хората. Археологията и историята могат да се преплитат с пейзажа, както е в една от изложбите ми, но той определено за мен е на първо място.
- В картините ви се натъкваме понякога на символи от различни религии, а вие самата вярваща ли сте?
- Католиците казват, че няма нищо по-лошо от това да вярваш във всичко, но аз смятам, че всичко е едно. Така че, може да се каже, че аз вярвам в едното от всичкото, макар и да усещам източната философия най-близко до себе си.
- Зная, че често пътувате по света, а какво ви накара да останете в България?

На малко места се чувствам така добре както тук

макар че има и доста неща, които не харесвам в България. Харесва ми много и в Македония, и в САЩ, докато има много прекрасно устроени европейски страни, в които просто не мога да си представя да живея.
- А чувствате ли се успял в родината си творец?
- Има още какво да се желае (смее се).
- Българинът има ли отношение към изобразителното изкуство?
- Струва ми се, че младите хора и тези на средна възраст имат по-ясно отношение към съвременната музика. В София ми е направило впечатление, че в изложбените зали се събират доста хора, но не зная дали е така и в другите градове. От гледна точка на отразяване в медиите, смятам, че вървим в правилната посока, защото имам познати в Полша, които са впечатлени колко много се говори по българските телевизии за галерии, изложби и художници.
- Върху какво работите сега?
- Започнах един цикъл, който бях поспряла за известно време, но смятам, че въобще не е изчерпан - става въпрос за балета, но не само класическият, и модерният. Това е неизчерпаема тема. Отделно от това продължавам да рисувам пейзажи, върнах се отново към акварела, след като няколко години въобще не бях рисувала акварел, може би за да спра добитата през годините рутина. При техниката мокро в мокро, която използвам, трябва да бъдеш бърз, а и да знаеш какво да очакваш. Но рутината винаги пречи на чувството.
За това форма и съдържание трябва да са в хармония.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

 
Фейсбук коментари
Сподели статията