Начало Култура Изкуство Любомир Пеевски: Мисията на хумористите е да забавляват хората, но и да казват истината
15 Ноември 2018 г., Четвъртък
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Четвъртък, 15 Ноември 2018 10:07
Четвъртък, 15 Ноември 2018 08:22
Сряда, 14 Ноември 2018 17:13
Сряда, 14 Ноември 2018 11:45
Валути
РЕКЛАМА
Любомир Пеевски: Мисията на хумористите е да забавляват хората, но и да казват истината Печат Е-мейл
( 1 Глас )
Култура - Изкуство
Написано от Радослав ХРИСТОВ   
Вторник, 19 Юни 2012 11:04
Любомир Пеевски е роден на 7 септември 1943 г. в с. Фурен, Врачанска област. Завършва ВМЕИ през 1970 г. По професия е електроинженер. Редактор в редакция “Хумор, сатира и забава“ в Българското национално радио от 1969 г. Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Автор на редица романи, повести и новели. Пеевски е един от създателите на първата българска буфоопера “Цар и водопроводчик“ (1971 г.). Работата му е свързана още с театралната поредица “Кафе с автограф” и предаването “Бате Асен”. Дело на Любомир Пеевски са десетки хумористични предавания, радиопиеси, песни, стихове и много интервюта, свързани с личности от културната история на България, съхранени в “Златния фонд” на БНР. През 2011 г. става носител на наградата “Сирак Скитник”.
На 12 юни Любомир Пеевски гостува в Плевен за премиерата на поредното кабаре по негов текст, поставено на сцената на ДКТ “Иван Радоев”, “Краят на света: 2012” на режисьора Димо Дешев.
- Г-н Пеевски, разкажете ни повече за създаването на текстовете за кабаретата?
- През 1985 г. заедно с режисьорите Младен Киселов и Маргарита Младенова направих първото кабаре в България на сцената на Сатиричния театър. Казваше се “Госпожице, да му отпуснем края”. То беше спирано, после пак пускано, като го заснеха дори от екип на една западногерманска телевизия. Така започнах с кабаретата. Специално за Плевен, първо имах щастието да се запозная с Димо Дешев, който прояви интерес към “Госпожице, да му отпуснем края”, а след това през 1995 г. заедно със Стефан Данаилов, отново тук, направихме “Сцена на кръстопът”.

Оттогава имам специално отношение към плевенския театър

А иначе, ако изключим кабаретата, първата ми пиеса играна в Плевен, е “Черни очи за случайни срещи” с участието на голямата актриса Саша Филипова.
- Как си обяснявате факта, че вече толкова години вашите пиеси намират място на сцените на театрите в цялата страна?
- По някакво стечение на обстоятелствата, когато се захвана с нещо, го правя дълго време. 20 години правех в НДК “Кафе с автограф” - първото театрално представление, което беше поставено там. 40 години пък работих по предаването “Бате Асен” по БНР, а 10 години бях сценарист и автор на “Клуб НЛО” - мои са героите Първолет Каракочев, изигран от Чочо Попйорданов, както и тримата в кухнята. Смятам, че мисията на хората, които се занимават с писане на хумор, е да забавляват хората, но и по някакъв начин да казват истината. Защото смях без цел не е необходим никому.
- Кое, според вас, е специфичното за едно кабаре?
- В кабарето има смесване на различни жанрове, то събира в себе си всякакви неща. В “Госпожице, да му отпуснем края”, например, имаше дори фокуси. За него бях изровил текстове, писани през 1911 г. Това са текстове на песни, пяти в заведенията по това време. В един от тях се пее “От известно време тука не се чувства вече скука. Гости идват, заминават и банкети сал им дават. Добре дошли, мили гости - може да сме хора прости

но пък нашата държава тя за вас е дойна крава

Явно в историята на България се случва все така, че много трудно вървим нанякъде. Тук е пълно с абсурди и аз вярвам, че ще престанем да казваме, например, “роден край”, защото край си значи край. Друг абсурд е, че само в армията се казва “Здраве желаем!” - да сте чували Министерството на здравеопазването или някой друг да пожелава здраве? Въпреки това, аз мисля, че рано или късно нещата ще се оправят, ще започнем да смеем повече и разбира се да плачем повече. Защото

човек може да се смее пет минути, но да плаче много дълго

- Имате ли вече идеи за следващо кабаре?
- На този етап не. Сега работя върху една много интересна пиеса за Йосиф Хербст - първият председател на Съюза на журналистите в България, който изчезва безследно през 1925 г. По някаква случайност открих магнетофонен запис с библиотекар от Рилския манастир, който разказва една неразказана и напълно неизвестна история за Йосиф Хербст. Тя е за неговата първа съпруга - дъщеря на един от най-големите австрийски богаташи по това време, от която той има три деца, както и за любовта му с Лора Каравелова. Този монах, разказващ историята абсолютно безстрастно и назоваващ въпросната австрийка като “католичката”, накрая завършва своя разказ така “Йосиф Хербст и католичката бяха първите хора, които караха ски в България. Тези ски са в мен и аз не зная къде да ги дам

дали в музея на спорта или в бъдещия музей на доброто и злото, където злото винаги побеждава

- Кога очаквате, че ще сте готов с текста и на сцената на кой театър ще бъде поставен той?
- Предполагам, че ще приключа до есента и ще мога да го видя реализиран в някой от столичните театри.
- Има ли нещо, което до този момент не сте успял да кажете на публиката?
- Ако позволите ще ви отговоря с текста от една песен, която Татяна Лолова пее в края на своите спектакли: “Качим ли се на сцената, наречена “живот”, подтиквани от гените събираме имот. Във битка за духовното не жалим ум, сърце. Това е уж основното, но то е влакънце. Препускаме, препускаме, герои от миманс и вечно все пропускаме човешкия си шанс. А времето безжалостно ни дава вече знак. То точно знае цялостно, със нас се справя пак. Земята тъй чудесна е, върти се все така. Останалото лесно е - подайте ми ръка”. Мисля, че

трябва да си подадем ръка и да се опитаме да съхраним любовта

Или пък да откриваме любовта към нови и нови неща, защото светът е толкова любопитно място. Така че, не ни остава нищо друго, освен да се усмихваме, но не само с устата, а и с очите и сърцата.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

 
Фейсбук коментари
Сподели статията