Начало Култура Изкуство Писателят Пелин Пелинов: Желю си отиде, за да остане завинаги
20 Септември 2019 г., Петък
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Петък, 20 Септември 2019 11:55
Петък, 20 Септември 2019 10:29
Петък, 20 Септември 2019 09:33
Четвъртък, 19 Септември 2019 14:13
РЕКЛАМА
Писателят Пелин Пелинов: Желю си отиде, за да остане завинаги Печат Е-мейл
( 1 Глас )
Светски новини - Личности
Написано от Иванка ВАТЕВА   
Сряда, 04 Февруари 2015 11:32
Пелин Пелинов е писател, драматург и журналист. Автор на няколко романа, на 30 пиеси, на телевизионните поредици „Освобождението“, „Съединението“, „Процесът Стамболийски“. Последният му и най-мащабен труд е пенталогията “Възход и падение”, посветена на войните за национално обединение от началото на 20 век. За написването на книгата на живота си преди 15 години бай Пелин се завърна от София в родното си село Върбица, Плевенско. Но запази връзките със столицата и най-вече с приятелите си – артисти, учени, политици, сред които изпъква името на президента Желю Желев. Ето личните му спомени и впечатления от него, които сподели ден след поклонението в храм-паметника „Александър Невски” и деня на национален траур по повод кончината на първия демократично избран български президент.

- Бай Пелине, разкажи откога датира познанството ти с Желю Желев.
- Със семейство Желеви съм близък отпреди 10 ноември. Историкът професор Стефан Дойнов, с когото сме приятели, беше най-близкият му човек, а и жилищата им бяха в съседство, ме свърза с тях. Те живееха много бедно. Спомням си как Маруша идваше у Дойнови и казваше на Мария: „Муцо, дай малко ориз”. Нямаха какво да ядат! Тъжна работа. И важното е, че

след като станаха промените и Желю стана президент, продължиха да живеят по същия скромен начин

Разбира се, отидоха във вила „Калина”, където съм ходил много пъти, и Марушка вече не искаше ориз. Но ето, тя ми споделяше, че когато ходят на посещения в чужбина й правят подаръци. Не много скъпи, по протокол. И като се върнем, той я заставял да ги предаде. „Ама, Жельо, те са лично за мен”. „Не, не!”. Нищо не е задържала. Желю беше характер! Няма милост.

Според мен той не е взел един лев от държавата

- Това всички го вярват.

- Да. И после, след като си направиха апартамента в „Младост 1”, който е купен с хонорарите от „Фашизма” и други книги на Желев, не промениха стила си.
- Някъде прочетох, че живеели заедно със семейството на дъщеря си и било като дядовата ръкавичка.
- Е, не е толкова тясно, има отделно и мансардно помещение. Нормален апартамент. Но не е президентски (смее се на шегата си).
- Сподели малко за приятелството си с Мария Желева.
- Марушка беше най-големият ми фен! На едно представяне на книгите ми в големия салон на БАН, тя стана и каза: „Аз познавам героите на Пелин Пелинов, аз съм общувала с тях, аз съм ги виждала, аз съм разговаряла с тях”. На това обсъждане беше и Петър Берон, който не дойде повече на мое представяне. Попитах Марушка защо и тя ми каза „Той мрази Желю”.
- Е, той е изгубил от това.
- Вярно е. Не съм пророк, но мисля, че Желю умря внезапно заради Марушка. Той

беше много привързан към нея

Видяхме се само 2 дни преди смъртта му. Ходих до София и специално му се обадих. Видя ми се остарял, но като всички не съм предполагал, че толкова скоро ще ни напусне.
- Как си обясняваш това, че е имал толкова много приятели, от различни възрасти и професии?
- Той е човек общителен. И човек услужлив. За да имаш много приятели, трябва да им вършиш услуги.

Това е семейство, което може да се жертва за приятелите си

Освен това, имаше авторитет и като учен. Написа статии за Левски и други фигури, които бяха неординерни, и те на мнозина се харесаха. А когато излезе книгата „Фашизмът” и я иззеха и го подгониха, тогава още повече приятели завъди.
- Споделял си с мен за това, колко те е впечатлило възпитанието на внучките му. Какъв дядо беше Желю Желев?
- Едната дъщеря на Желеви, Данка, си отиде много млада, нещо беше болна и се обеси. А Станка замина за Париж, у Дими Паница, да учи живопис. Във френската столица тя се омъжи за колумбиец. И им се родиха две момиченца. Бяхме една вечер с Дойнови на гости в „Младост” и ги видяхме. Желю беше взел за внучките една жена да се занимава с тях. Тя не просто се грижеше за храненето и обличането им, а да ги възпитава. По време на вечерята тя им даде
знак и те започнаха да играят на килима – балет, търкаляне и от време на време се обръщат към нас и казват „У!”. Невероятни деца. Желю, който стоеше до мен, се изправи, за да ги вижда по-добре. И аз, макар погълнат от изпълнението на момиченцата, го поглеждах

очите му насълзени от радост, по-щастлив не съм го виждал

- Като изкушен от политиката, какво е мнението ти за д-р Желев като политик и държавник?
- В броя от 30 януари 1997 г. на вестник „Земеделско знаме”, на който бях главен редактор, публикувах очерк за Желю Желев, по повод напускането от него на президентския пост. Това, което съм написал тогава, спокойно мога да повторя и днес. Имам впечатления както от дисидентския, така и от „властническия” му период. За радост, не забелязах промени в характера му. Той

беше твърд и фанатично последователен в своите възгледи и идеи както преди, така и след 10 ноември

Дори „короната и скиптърът”, които винаги променят хората, не деформираха Желев. Той не се възгордя и главозамая от голямата власт и не си помисли, че от него започва световното летоброене. Запази „ти”-то в общуването си с хората. И което е по-важно -

не загуби дадения му от Бога усет за значимото и стойностното в живота

Като силен характер той не се подхлъзна по най-сладката пързалка, наречена пари и удоволствия. Няма да го изкарвам герой, че като президент отделяше 1/3 от заплата си за сираците, защото е имало и ще има по-големи благодетели от него. Но няма да пропусна да отбележа, че той не се забърка в никакви финансови далавери, приятелски кръгове и мошенически групировки, за да осигури деца и внуци, както направиха и продължават да правят други политици.
- Как си обясняваш тази неподатливост към изкушенията?

Желю се запази чист, защото имаше характер по-силен от човешките слабости. В това отношение той е най-искреният последовател на безкористния Дякон Левски

От памтивека слабите характери се подчиняват на конюнктурната логика на властта, на нуждите на деня, от което губят сила и тежест. Желю Желев също се съобразяваше с конюнктурата – иначе е невъзможно, но не се поддаде на нейната стихия и сляпото й следване. Той не си позволи да угажда на своите съратници и политически привърженици, за да си създаде комфорт и да постигне лесни победи и лични ползи. Остана твърд и непоклатим както при атаките на политическите си противници, така и към тези на своите приятели и привърженици. И макар че някои късогледи скудоумници изтълкуваха това като злонамереност и ренегатство, времето ни показа, че той е бил прав. Шекспир казва в „Макбет”: „Да станеш крал, това е нищо, крал трябва и наздраво да останеш!”. Желю Желев остана характер въпреки съблазните на деня.
- Смяташ ли, че обществото ни някога ще узрее за големите идеи на политика-философ?
- Оригиналният почерк на Желю Желев в политиката е друго негово силно качество. Той е творец, а не компилатор на управленчески идеи и поведение.

В края на президентството си се осмели да лансира две непопулярни идеи

- за смяната на парламентарната република с президентска и за създаване на силна либерална партия у нас. Либералните му възгледи ще останат истинска загадка за мен. Невъзможно ми е да обясня как селянчето от Веселиново, което до онзи ден спеше върху издънен матрак в кухнята, стана привърженик на либерализма като икономическа система. Да стане социалдемократ, разбирам, да стане радикал – също, но либерал – това вече е над допустимото. Вероятно то се дължи на онзи интелектуален бацил, който преобръща хората. Защото

не винаги интелектуалните прозрения на индивида се определят от неговия социален произход

Интелектът е свободна валенция и той стои над класовото съзнание.
- Какво ти споделяше той за така наречените „Боянски ливади”, прословутата пресконференция, в която критикува младото правителство на СДС начело с Филип Димитров?
- Казваше само „Не ме разбраха”.
- Въпреки че беше изпратен с военни почести и от хиляди хора, той май си тръгна неразбран от мнозина.
- Първо, искам да споделя, че бях впечатлен от масовостта на поклонението в неделя.

Въпреки кишавото време, София беше в храма

„Александър Невски” беше претъпкан с хора. Е, не беше като поклонението на Апостол Карамитев или на Константин Кисимов навремето, на които съм присъствал и за които няколко улици бяха преградени, но те са артисти, а тук говорим за политик. Едва ли някога друг наш президент ще бъде изпратен така. Има една парадоксална фраза, изречена от последния английски губернатор в Родезия: „Ние си отиваме сега, за да останем тук завинаги”. Използвах я за финал на споменатия очерк за президента Желев. Мисля, че е все така валидна за него.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Сряда, 04 Февруари 2015 21:45
 
Фейсбук коментари
Сподели статията