16 Май 2021 г., Неделя
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Събота, 15 Май 2021 16:01
Събота, 15 Май 2021 15:57
Събота, 15 Май 2021 09:51
Събота, 15 Май 2021 09:46
Събота, 15 Май 2021 09:31
Петък, 14 Май 2021 14:44
Петък, 14 Май 2021 14:07
Петък, 14 Май 2021 12:40
Петък, 14 Май 2021 11:25
Петък, 14 Май 2021 09:14
Петък, 14 Май 2021 08:48
Четвъртък, 13 Май 2021 16:25
Четвъртък, 13 Май 2021 14:46
Четвъртък, 13 Май 2021 12:14
Четвъртък, 13 Май 2021 09:03
Сряда, 12 Май 2021 18:20
Сряда, 12 Май 2021 17:04
Сряда, 12 Май 2021 12:28
Сряда, 12 Май 2021 11:26
Сряда, 12 Май 2021 11:12
Сряда, 12 Май 2021 10:00
Сряда, 12 Май 2021 09:55
Сряда, 12 Май 2021 09:50
Сряда, 12 Май 2021 09:45
Сряда, 12 Май 2021 09:40
РЕКЛАМА
Наука
Изложба „Българския принос в културно-историческото многообразие на Обединена Европа“ Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - Наука
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 11 Май 2021 15:37
Izlojba MUPleven BANРегионалният академичен център в Плевен, съвместно с Медицинския университет, са домакини на фотоизложбата „Българският принос в културно-историческото многообразие на обединена Европа (из художествено-документалното наследство на БАН)”. Панелната експозиция се представя в рамките на обявената от Центъра за развитие на човешките ресурси инициатива Европейска седмица в България, в която образователните институции са поканени да отбележат Празника на Европа и Деня на eTwinning.
Фотоизложбата е дело на Научния архив на БАН и включва 22 постера, всеки със самостоятелно заглавие, характеризиращ съдържанието и представящ различни документални свидетелства за дейността на българските художници и просветители, автобиографични и биографични документи, ръкописи на трудове, дневници, мемоари и спомени на наши учени, държавни, обществени, културни и военни дейци – Тодор Г. Влайков, Петко Стайнов, Иван Буреш, Христина Морфова, Добри Христов, Николай Лилиев, Йосип Щросмайер и други.
Акцент в експозицията е идеята за обединена Европа, нагледно показана с документи и фотографии от богатия архив на основателя и пръв председател на Българската секция на Паневропейския съюз – акад. Иван Шишманов (1862–1928). Представени са и други ценни свидетелства, свързани с имената на изтъкнати интелектуалци, политици и общественици, някои от които членовe на БАН. Документите говорят, че България поема по пътя на идеите на паневропеизма за сближаване на европейските народи на културна, икономическа и политическа основа още през 30-те години на XX век.
Специално място е отделено на художествено-документалното наследство – моливни скици, рисувани от натура, включени по-късно в тритомното издание Дунавска България и Балканът, публикувано през 1875 и 1882 г. Те са дело на австро-унгарския пътешественик и художник Феликс Филип Каниц (1829–1904), който ги подарява на БАН през 1929 и 1936 г. Още едно от безспорните богатства на Научния архив на Академията са славянските и старобългарски ръкописи от ХI до ХIХ век (ранни преписи на История славянобългарская, взаимоучителни таблици, църковнославянски граматики), някои от които върху пергамент. Представени са документи със стопански характер: търговските тефтери от архива на братята дарители Евлоги и Христо Георгиеви; копирните книги на Найден Геров, Михаил Сарафов митрополит Симеон Варненски и Преславски; кореспонденция по научни, културни и държавни въпроси. Експозицията е допълнена с портретни фотографии на личности и снимки от важни събития в културния, научния, политическия, обществения живот у нас и в чужбина. Включени са снимки на селища, етнографски, архитектурни, археологически и други обекти, някои от които вече не съществуват.
Събитието ще бъде включено в интерактивна карта, достъпът до която ще бъде през сайта на ЦРЧР и през Facebook.
От 12 до 30 май 2021 г. изложбата ще бъде достъпна за посещения във фоайето на Факултет „Фармация“ и фоайето на Телекомуникационния център, Медицински университет – Плевен.
Последно променен на Вторник, 11 Май 2021 16:40
 
До 31 март е регистрацията за XXV Анатомичен конгрес, домакин на който е Медицинският университет Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - Наука
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 24 Март 2021 15:31
anatomy posterКакто posredniknews.com вече информира, в периода от 28 до 30 май 2021 година Медицинският университет в Плевен (МУ-Плевен) ще бъде организатор и домакин на XXV Конгрес на българското анатомично дружество с международно участие. Регистрацията за научния форум, който ще се проведе в Телекомуникационния ендоскопски център (ТЕЛЕЦ) на университета, започна на 15 декември 2020 г. и ще продължи до 31 март 2021 г.
Традиционният научен форум се организира на всеки две години, като домакин на предстоящия конгрес е катедрата по „Анатомия, хистология, цитология и биология“ на МУ-Плевен. Гост-лектори на събитието ще бъдат изтъкнати учени от Великобритания, Япония, Нидерландия и Германия, които са утвърдени в своите области специалисти.
Участниците ще имат възможност да се изявят с орални презентации и електронни постери, както присъствено, така и чрез онлайн връзка. Направленията, в които могат да бъдат подавани резюмета за участие, са клинична и хирургична анатомия, анатомични вариации, невроанатомия, антропология и клетъчна биология. Резюметата трябва да бъдат съобразени с изискванията на научната комисия, публикувани на сайта на МУ-Плевен: http://www.mu-pleven.bg/index.php/bg/
Официалният език на конференцията е английски, припомнят организаторите.
Последно променен на Сряда, 24 Март 2021 15:33
 
Медици - студенти и преподаватели, са съавтори в публикация в реномирано научно списание Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - Наука
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 26 Януари 2021 12:33
SurgeryCourse 1През 2018 година студенти от кръжока по онкологична хирургия, хирурзи от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ и преподаватели в Медицинския университет в Плевен (МУ-Плевен) се включиха в международна изследователска група GlobalSurg, съобщават от Университета. Групата, в която от България участват още три болници, обединява практикуващи хирурзи от цял свят с цел провеждане на съвместни международни изследвания за хирургични резултати, насърчавайки развитието на местни, национални и международни изследователски мрежи.
Значимо постижение на изследователската група е публикуването на голяма статия в реномирано списание от топ 3 на медицинските научни списания в света – The Lancet. В нея представителите на МУ-Плевен са съавтори с над 2600 свои колеги от цял свят. В това проучване се сравняват следоперативните резултати при хирургията на млечната жлеза, дебелочревната и стомашната онкологична хирургия в болници по целия свят, с фокус на влиянието на стадия на заболяването върху усложненията и постоперативната смъртност. Това е многоцентрово, международно проспективно кохортно проучване на последователно подложени на хирургична интервенция възрастни пациенти по повод първичен рак на гърдата, дебелото черво или стомаха, оперирани под обща или спинална анестезия. Първичният критерий, който се анализира, е настъпването на смърт или тежко усложнение в рамките на 30 дни след операцията. Между 1 април 2018 г. и 31 януари 2019 г. в проучването са включени 15 958 пациенти от 428 болници в 82 държави (9106 пациенти от 31 развити страни; 2721 пациенти от 23 развиващи се страни; 4131 пациенти от 28 слаборазвити страни). Установено е, че пациентите от слаборазвитите и развиващите се държави са диагностицирани с по-напреднало заболяване в сравнение с пациентите от развитите държави. Смъртността до тридесетия ден след операцията е била по-висока при пациентите с рак на стомаха и колоректален рак в слаборазвитите и развиващите се страни в сравнение с развитите страни. Основен извод от проучването, което е най-мащабното досега по рода си е, че ранната смърт след операция по повод онкологично заболяване може да бъде намалена чрез политики, фокусирани върху скринингови програми за ранно откриване на заболяването, укрепването на периоперативните грижи и бърза намеса при възникване на често срещани усложнения.
SurgeryCourse 2
Проф. д-р Добромир Димитров, които е инициатор за включването на студентите и преподавателите от МУ-Плевен в проучването споделя: „Резултатите категорично показват, че са необходими сериозни здравни политики за скрининг и ранна диагностика на онкологичните заболявания, за да се подобрят следоперативните резултати в слабо развити и развиващи се страни като България. Необходими са реформи, подобрена инфраструктура и организация. Изключително съм радостен, че успяхме да се справим с колегите и студентите в едно такова световно предизвикателство. Това е безценен международен опит за нас. Работата в екип с водещите изследователи от Англия и ЕС беше решаваща. Професионалният дизайн и работа на екипите е оценен високо от редакционния екип на списанието The Lancet, което публикува едва до 5% от подадените към него статии. Научният журнал се счита за „Библия на медицинската наука“. Въпреки че нашият принос е минимален и близо 40 от всички пациенти са от Плевен, за нас този момент е наистина вдъхновяващ. Препоръчваме на колегите да се включват в такива международни съвместни проучвания, не само защото научният опит е безценен, а защото се събират важни данни за развитието на медицинската наука“.
Пълният текст на статията на тема: „Global variation in postoperative mortality and complications after cancer surgery: a multicenter, prospective cohort study in 82 countries“ - www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(21)00001-5/fulltext.
Последно променен на Вторник, 26 Януари 2021 13:41
 
Водещи учени с международен авторитет са сред участниците в XXV конгрес на Българското анатомично дружество Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - Наука
Написано от Вестник "Посредник"   
Понеделник, 08 Февруари 2021 11:32
anatomy posterВ периода от 28 до 30 май 2021 година в Телекомуникационния ендоскопски център (ТЕЛЕЦ) на Медицинския университет в Плевен (МУ-Плевен) ще се проведе XXV Конгрес на българското анатомично дружество с международно участие, съобщиха от администрацията на университета. Регистрацията за научния форум, която е започнала на 15 декември 2020 година, ще продължи до 15 март 2021 година.
Традиционният научен форум се организира на всеки две години, като домакин на предстоящия конгрес е катедрата по „Анатомия, хистология, цитология и биология“ на МУ-Плевен. Изтъкнати учени от Великобритания, Япония, Нидерландия и Германия - утвърдени в своите области специалисти, ще бъдат гост-лектори на събитието.
В съобщението се акцентира на възможността, която осигуряват организаторите на участниците да се изявят с презентации и електронни постери, както присъствено, така и чрез онлайн връзка. Направленията, в които могат да бъдат подавани резюмета за участие са клинична и хирургична анатомия, анатомични вариации, невроанатомия, антропология и клетъчна биология. Официалният език на конференцията е английски, припомнят организаторите.
Резюметата трябва да бъдат съобразени с изискванията на научната комисия, публикувани в сайта на МУ-Плевен.
Последно променен на Понеделник, 08 Февруари 2021 15:26
 
При продължила над 6 часа роботизирана операция на пациент с рак на правото черво кръвозагуба бе около 150 мл Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - Наука
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 16 Декември 2020 15:40
operatsiya DaVinchiУникална за страната високотехнологична операция на пациент с рак на правото черво и разсейки в черния дроб с роботизираната система Da Vinci извърши екипът на проф. д-р Добромир Димитров от Клиниката по онкологична хирургия в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ - Плевен с помощта на специална апаратура за интраоперативна оценка на кръвоснабдяването на коремните органи Firefly, съобщиха от болничното заведение. В интервенцията се включиха и лекарите от Клиниката по колопроктология и гнойносептична хирургия с ръководител доц. д-р Сергей Илиев, ръководител на Работния пакет по роботизирана хирургия от проекта за изграждане на Център за компетентност.
Иновативната робот-асистирана интервенция е извършена на пациент на възраст 75 г. с рак на правото черво и разсейки в черния дроб. Осъществена бе мултивисцерална едноетапна чернодробна резекция, холецистектомия и предна резекция на правото черво. Операцията бе с продължителност 6 часа и половина. Общата кръвозагуба бе минимална - около 150 мл. Пациентът, опериран чрез иновативния метод, се възстанови бързо в клиниката и бе изписан на шестия следоперативен ден. Проф. д-р Добромир Димитров описва последователността от действия на хирургичния екип под негово ръководство по следния начин: „За целта, в деня преди операцията беше инжектирано специално багрило, наречено „индоцианиново зелено“, което се натрупва в жлъчната система и метастазите в черния дроб на пациента. По време на операцията с Firefly системата, базирана на лазерна технология, чернодробните тумори бяха видими и различими от околния паренхим. Беше осъществена атипична чернодробна резекция на три чернодробни тумора. Третата беше открита допълнително извън описаните от предходните образни изследвания. След това с репозициониране на роботизираната система беше осъществена типична робот-асистирана ултраниска предна резекция на правото черво с прекъсване на регионалните кръвоносни съдове и тотална мезоректална ексцизия с първична чревна анастомоза. Кръвоснабдяването и биологичната функционалност на анастомозата беше доказана отново с Firefly системата чрез флоурисценция и интраоперативно инжектиране на ново количество индоцианиново зелено.“
Роботизираната система Da Vinci Si, с която разполага Клиниката по онкологична хирургия, е надградена със специална лазерна камера и нов софтуер Firefly, закупени по европейския проект за изграждане на Център за компетентност. Системата Firefly се използва за регистрирането на флуоресценция на специално багрило наречено „индоцианиново зелено“, което се поставя венозно на пациента. Циркулиращата кръв става видима благодарение на лазерната камера. Методът цели след прекъсването на кръвоносните съдове на дебелото черво да се онагледи докъде органът е със запазено кръвоснабдяване, за да не се разчита на субективната преценка на хирурга при прекъсването му и създаването на анастомоза. Данни от проучвания в световен мащаб сочат, че този метод води до снижаване на честотата на инсуфициенция (изпускане) на шевната линия на чревната анастомоза. При туморите на черния дроб целта е веществото да се натрупа около тях и да ги направи по-лесно видими и различими. Методът има и диагностична стойност, защото подобрява интраоперативната диагностика на по-малки лезии, които не са били открити предоперативно от образните методи.
Чрез подобни иновативни методи пациентите имат достъп до съвременна, висококачествена и високотехнологична хирургия, определяна като „image guided surgery“. Осъществяването на такъв тип оперативни интервенции имат за цел да сведат оперативната травма до минимум, да ускорят възстановяването на пациента и да намалят болничния престой. Това осигурява на пациентите бързо започване на системната терапия, която е неразделна част от комплексното им лечение. През следващите години Клиниките по онкологична хирургия и по гнойно-септична и пластична хирургия ще продължават съвместната си работа по реализиране на дейностите и целите, заложени в работния пакет по роботизирана хирургия по проекта за изграждане на Център за компетентност на Медицински университет - Плевен.
Медицински университет в Плевен е водещата организация по реализиране на проекта "Център за компетентност по персонализирана медицина, 3Д и телемедицина, роботизирана и минимално инвазивна хирургия“ с основни партньори - Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна и Института по роботика към БАН (ИР-БАН). Асоциирани партньори в изграждането на Центъра за компетентност са: УМБАЛ „Света Марина“ - Варна; УМБАЛ “Д-р Георги Странски“ ЕАД - Плевен; Компания за иновативни решения „5th Degree” и Florida Hospital Cancer Institute, USA. Целта на проекта е да се създаде иновативен, високотехнологичен и съвременно базиран център за компетентност в областта на персонализираната медицина, телемедицината и 3D медицината, роботизираната и минимално инвазивната хирургия, за реализиране на високи постижения в научноизследователската дейност и в обучението на специалисти, които да повишат конкурентоспособността на съществуващите институции и да стимулират предприемачеството в региона и страната. През следващите 10 години центърът ще функционира на базата на високотехнологична проиновативна инфраструктура, включваща оборудване и специализиран софтуер. Така ще се създадат възможности за осъществяване на научноизследователска и развойна дейност, трансфер на нови знания и технологии, обучение на студенти, специализанти, докторанти и други клинични специалисти в целевите области: обща хирургия, гинекология, урология, УНГ, ортопедия, патология, медицинска генетика и др.
Последно променен на Сряда, 16 Декември 2020 20:44
 
« НачалоПредишна12345678910СледващаКрай »

Страница 1 от 25
Фейсбук коментари
Сподели статията