В четвъртък Европейският парламент прие своя доклад за 2018-2019 г. относно състоянието на основните права в ЕС, като определи множество проблемни области. Евродепутатите категорично осъждат усилията на някои държави членки за отслабване на разделението на властите и независимостта на съдебната система и изтъкват отново спешната необходимост от механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права. Те посочват атаките срещу свободата, независимостта и плурализма на медиите, като подчертават демократичната роля на журналистите и лицата, подаващи сигнали за нередности. Освен това те призовават държавите членки да се въздържат от приемане на закони, които ограничават свободата на събранията, и да сложат край на непропорционалната и силова намеса на правоприлагащите органи.
Защита на хората в неравностойно положение Уязвимите групи (по-специално жените, хората с увреждания, възрастните хора, децата, мигрантите, ромите и ЛГБТИ+ лицата) са непропорционално засегнати от съкращенията на правителствените разходи, заявяват евродепутатите и призовават за политики, които отчитат човешките, икономическите и социалните права. Те също привличат вниманието върху значението на справедливия екологичен преход, защитата на младите хора, за които цените на жилища са недостъпни, и децата живеещи в бедност. Докладът осъжда „организираните враждебни реакции“ срещу равенството между половете и правата на жените, включително сексуалното и репродуктивното здраве и права, подчертавайки правото на достъп до съвременни противозачатъчни методи и безопасни и законни аборти. Категорично се осъжда тревожно високият процент на убийствата на жени в ЕС и сегрегацията на жените от ромски произход в здравните заведения за бременност и майчинство. Евродепутатите призовават за незабавна забрана на тази дискриминационна практика, както и за средства за правна защита за жертвите на принудителна стерилизация. Парламентът изразява дълбока загриженост във връзка със сведенията, че лицата, търсещи убежище, са подложени на насилствено отблъскване, както и във връзка с хуманитарното положение в горещите точки. Заплахите, арестите и наказателните производства срещу организации и лица за предоставяне на хуманитарна помощ трябва да бъдат прекратени. Трябва също да бъдат създадени хуманитарни коридори и хуманитарни визови програми.
Борба с екстремизма Евродепутатите предупреждават, че изказванията, подбуждащи към омраза, и различните форми на расизъм се нормализират не само от екстремисти, но и от определени правителствени представители или политически лидери. Те призовават за ефективна забрана на неофашистките и неонацистките групи. Те също така осъждат всички нападения срещу християни и призовават за равно третиране в Европа и по света след нападенията в християнски храмове.
В допълнение Парламентът: • подчертава връзката между организираната престъпност, корупцията и свободата на изразяване, центровете за задържане, достъпа до социални права и трафика на хора; • изразява загриженост относно свиващото се пространство на гражданското общество; предупреждава за рисковете, свързани със законите за борба с тероризма, и осъжда злоупотребата със законодателство с цел потушаване на легитимни разногласия; • подчертава рисковете, свързани с използването на изкуствен интелект и обработването на данни за манипулация на поведението; и • изтъква условията в затворите, като призовава за общи стандарти на ЕС в съответствие с международното право. Докладът беше приет с 330 гласа „за“, 289 гласа „против“ и 65 гласа „въздържал се“.
Стотици евродепутати критикуваха в сряда намесата на правителствата в публичната реклама и заявиха, че фондовете на ЕС не трябва да се изразходват за контролирани от държавата медии и за медии, които разпространяват политическа пропаганда, пример за което са обществените медии в някои страни, информира dnevnik.bg. В резолюция на Европейския парламент която беше гласувана в сряда, се призовава още Европейската комисия да включи в годишния си доклад за принципите на правовата държава оценка на прозрачността на собствеността върху медиите, както и на равнището на намеса в сектора от страна на правителствата и на частни лица. Евродепутатите настояват опитите да се навреди на свободата и плурализма на медиите да бъдат разглеждани като сериозна и системна злоупотреба с власт и като опит за подронване на основните ценности на ЕС.
Резолюцията е "относно укрепването на свободата на медиите: защита на журналистите в Европа, слово на омразата, дезинформация и роля на платформите" и в пленарна зала гласуваха 696 депутати, от които 535 се обявиха "за", 54 - "против" и 89 се въздържаха. От българските евродепутати срещу текста гласуваха само двама - Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков от ВМРО. Те са и единствените гласували "против" представители на групата на Европейските консерватори и реформисти, показва протоколът от поименното гласуване. България не е поименно спомената в текста, но той описва много проблеми, характерни за българската медийна среда: политическите атаки срещу медиите и липсата на ефективна защита срещу тях, използването на дела за заглушаване и сплашване на разследващи журналисти (известни още като SLAPP), липсата на достатъчна прозрачност на медийната собственост, дискредитирането на журналисти от страна на представителите на управляващите, липсата на защита на журналистите. В понеделник на дебата преди вота докладчикът по резолюцията - полският евродепутат Макдалена Адамович (ЕНП) призова по повод проблема със SLAPP да бъде създаден постоянен европейски фонд в подкрепа на независими журналисти и медии, атакувани с необосновано големи искове и скъпи съдебни разходи, само за да им се попречи да работят. Подобна финансова подкрепа може да накара злоупотребяващите политици, бизнесмени и компании да се откажат да прибягват до него. Всяка от парламентарните групи има свои отделни докладчици, като от името на социалистите е Елена Йончева, а на либералите от "Обнови Европа" - Рамона Стругариу. И двете често критикуват корупцията по високите етажи на властта и атаките срещу критичните към правителството медии в България. В приетата в сряда резолюция се казва, че "свободата на медиите се влошава през последните години", а кризата с COVID-19 изостря проблема, докато продължават "опитите на някои правителства на държави членки да заглушат критичните и независимите медии и да подкопаят медийната свобода и плурализъм". Документът описва състоянието, като на места ясно са посочени необходимите мерки, а на други някои се осъждат конкретни практики, без да се споменава за кои държави членки се отнасят. Сред мотивите записани в доклада на резолюцията е посочено, че "монополизирането на медиите, словото на омразата и дезинформацията все по-често се използват като инструменти за засилване на социалната поляризация, която на свой ред се използва за политически цели". "Крайната цел е насаждането на омраза към дадена група, идея или институция, така че това да се превърне в толкова чувствителен въпрос в обществото, че емоционалната реакция да придобие превес пред привързаността към правилата на демократичната държава, ръководена от принципите на върховенството на закона и правата на човека". Така става възможно печеленото на социална подкрепа за авторитарни правителства. В резолюцията е записано, че се осъжда "използването на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (бел. ред. Strategic Lawsuit Against Public Participation - SLAPP), за заглушаване или сплашване на разследващи журналисти и медии и за създаване на климат на страх във връзка с предоставянето на информация по определени теми". В тази връзка се призовава "настоятелно Комисията да изготви всеобхватно предложение за законодателен акт, с който в Европейския съюз да се установят минимални стандарти" срещу подобни практики. Като част от мерките е записан призив към "всички държави членки да премахнат санкциите за клевета и дискредитиране в своите правни системи, поне в случаите, когато са налице твърдения за организирана престъпност, корупция и изпиране на пари в държавите членки и в чужбина". Според резолюцията "законодателството, свързано с клеветата и дискредитирането, действа разубеждаващо по отношение на евентуалното предоставяне на информация за корупция". В документа е записано, че се осъждат "опитите на някои правителства на държави членки да заглушат критичните и независимите медии и да подкопаят медийните свобода и плурализъм и предупреждава за опитите за непрякото подчиняване на такива медии чрез финансово покровителство и осъжда по-специално опитите за контрол върху обществени медии". Освен това е изразено съжаление по повод на факта, че "в някои държави членки общественото радио- и телевизионно разпръскване се е превърнало в пример за проправителствена пропаганда, която често изключва опозицията и малцинствените групи от обществото или ги представя чрез оклеветяване, и дори в някои случаи подбужда към насилие". Затова и в документа се припомня "необходимостта да се гарантира финансовата независимост на частните пазарни оператори и условията за устойчивост на дейностите им, за да се избегне монополизирането на медиите" "Достъпът до информация и качествена журналистика е от първостепенно значение за демокрацията; подчертава липсата в някои държави членки на задължителен анализ на съдържанието на медиите, който би предоставил съпоставими публични данни относно балансираното присъствие на проправителствени и на опозиционни мнения по телевизията и радиото, особено по време на предизборни кампании", пише още в проекторезолюцията. В резолюцията се призовава Комисията да създаде гореща линия на ЕС като механизъм за бързо реагиране за журналисти, които търсят защита, и да гарантира, че на тяхното положение се обръща подходящо внимание. В документа е отправен призив към "държавите членки незабавно да въведат на равнището на ЕС и на национално равнище пакети за спешно възстановяване с цел защита на работните места и поминъка на журналистите и работещите в медиите, оказване на подкрепа на дружествата и финансиране на обществените медии в периода на кризата, причинена от COVID-19, при пълно зачитане на правилата на ЕС в областта на конкуренцията". В документа се цитират данни, че определени медии, и по-специално местни медийни платформи, са загубили цели 80% от своите приходи поради спада в рекламирането. "В контекста на пандемията европейските граждани се нуждаят от професионални, икономически стабилни и независими журналисти", пише още в документа. Затова в този контекст се отправя призив за създаването на постоянен Европейски фонд за журналистите в обхвата на следващия бюджет, който да предлага пряка финансова подкрепа за независимите журналисти и за лицата, работещи в медиите на свободна практика или като самостоятелно заети лица. В резолюцията е подчертано, че финансирането следва да се управлява "от независими организации, за да се избегне всякаква намеса в процеса на вземане на редакционни решения, и че подкрепа следва да се предоставя само за онези публични и търговски медии, които са наистина независими и при които няма намеса от страна на правителство или други участниц". Според документа следва "да се обърне специално внимание на независимите стартиращи медийни предприятия, по-специално местни, в държавите членки, в които през последните години свободата на медиите се е влошила, концентрацията на собствеността върху медиите значително се е увеличила, а обществените медии са под заплаха от политическо влияние".
Европейският парламент публикува днес пълните резултати от третото си социологическо проучване тази година за възгледите на европейските граждани относно кризата с коронавируса и Европейския съюз. Въпреки че 50% от европейците отново изпитват „несигурност“ като ключово емоционално състояние поради негативното икономическо въздействие на пандемията, настоящата анкета показва, че повече хора имат положително мнение за ЕС в сравнение с пролетта. В България делът на респондентите, които усещат несигурност, е под средния за ЕС - 38%, докато 42% от тях, дял, много над средния за ЕС, изразяват надежда за подобряване на ситуацията. С нарастващия брой граждани на ЕС, които се чувстват несигурни за своето бъдеще, две трети от анкетираните (66%) са съгласни, че ЕС трябва да има повече компетенции за справяне с пандемията. В България 70% от запитаните са съгласни с това твърдение. Също така мнозинството от анкетираните в целия ЕС (54%) смятат, че Съюзът трябва да разполага с повече финансови средства за справяне с последиците от пандемията. 51% от българските респонденти споделят същото мнение. За гражданите на ЕС е от изключителна важност средствата от ЕС да бъдат разпределени единствено за онези държави членки, които имат функционираща съдебна система и стабилно зачитане на общите европейски демократични ценности. Повече от три четвърти от анкетираните (77%) са съгласни, че ЕС трябва да предоставя средства на държави членки само при условие, че правителството им прилага върховенството на закона и демократичните принципи. Българските респонденти отразяват същото мнение и дори го надвишават с един процентен пункт - 78% от тях подкрепят това виждане. Основният приоритет на разходите според европейските граждани трябва да бъде общественото здраве (54%), следвано от икономическото възстановяване и нови възможности за бизнеса (42%), изменението на климата и опазването на околната среда (37%), както и заетостта и социалните въпроси (35%). За българските респонденти приоритетните теми са общественото здраве (53%), образованиетои културата (49%), икономическото възстановяване и нови възможности за бизнеса (48%) и заетостта и социалните въпроси (37%) Нагласите към ЕС са станали по-позитивни в сравнение с първото проучване от април/май тази година. Делът на респондентите, които са запазили позитивните си настроения към ЕС, устойчиво нараства от само 31% през април 2020 г. на 41% по данни от настоящото проучване. В България позитивно настроени са 38% от респондентите, което представлява увеличение от 3 процентни пункта в сравнение с предишното проучване. Независимо от това обаче, мнозинството от респондентите в ЕС остават недоволни от нивото на проявена солидарност или дори от нейната липса между държавите членки. Около половината от респондентите на европейско ниво (49%) заявяват, че са доволни от мерките, които са предприели техните правителства срещу пандемията от COVID-19 до този момент, като в същото време подобен дял (48%) определят мерките като незадоволителни. Нагласите са станали по-негативни в сравнение с последното проучване, отбелязвайки спад в задоволството по отношение на правителствените мерки. 32% от българските респонденти одобряват мерките, предприети от правителството, като на обратното мнение са 64% от тях. На общоевропейско равнище повече от една трета от анкетираните (39%) отговарят, че пандемията от COVID-19 вече е оказала влияние върху личните им доходи, като за България такъв отговор са дали 53%. Други 27% от респондентите във всички държави членки заявяват, че очакват негативно влияние върху финансите си в бъдеще. В България нагласите са същите: 26% от запитаните отговарят, че в бъдеще очакват финансови проблеми, породени от пандемията. Данните показват, че младите хора и семействата с деца са по-силно засегнати от кризата: 64% от гражданите на възраст между 16 и 34 години вече са изпитали финансови затруднения под някаква форма, а 27% от респондентите с деца са прибягнали към личните си спестявания по-рано, отколкото са планирали. В пет от държавите членки повече от половината от анкетираните посочват, че пандемията вече е оказала влияние на личните им доходи: Кипър, Гърция, Испания, Румъния и България.
От началото на пандемията Европейският парламент е възложил три проучвания на общественото мнение в ЕС със специален фокус върху въздействието на COVID-19. Последната анкета беше проведена онлайн (по телефон в Малта) от Кантар между 25 септември и 7 октомври 2020 г. сред 24 812 участници от всички 27 държави членки. Проучването обхваща граждани на възраст между 16 и 64 години (16-54 в България, Чехия, Хърватия, Гърция, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия). Квотите за пол, възраст и регион на национално ниво гарантират представителността на проучването. Обобщените резултати за ЕС се определят в зависимост от размера на населението на всяка държава, която е взела участие в проучването.
Предложение да се учреди безвъзмездно право на ползване на фондация „Аз съм Кайлъка” върху недвижим нежилищен имот - частна общинска собственост, представляващ едноетажна сграда в парк „Кайлъка”, влиза за обсъждане в комисии в Общинския съвет на Плевен. Сградата е ползвана от ген. Иван Винаров в последните години от живота му. До 1991 г. имотът е бил музеен кът, който впоследствие е бил закрит. Към момента сградата е в лошо и неподдържано общо състояние. В писмо до председателя на Общинския съвет Мартин Митев и кмета на Общината Георг Спартански, внесено от Людмила Дяковска в качеството й на председател на УС на фондация „Аз съм Кайлъка” се посочва, че желанието на фондацията е вилата да им бъде предоставена безвъзмездно за ползване и стопанисване за период от 10 години. Фондацията е вписана в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. „Въпросната сграда към днешна дата е свободна и безстопанствена и като площ и местоположение отговаря на нуждите и идеите на фондацията. За нас е изключително важно да съумеем да опазим наследството в „Кайлъка”, което не е само ценното биологично разнообразие и уникалните рекреационни зони, но е и културно. Една от целите ни е възстановяване на парковата част, в това число и на знакови за парка и града ни забележителности, каквато безспорно е къщата, в която е живял ген. Иван Винаров“, се посочва в писмото от „Аз съм Кайлъка“. Идеята на фондацията е след ремонт и възстановяване на къщата в нея да бъде създадена експозиция, посветена на личности, повлияли положително на развитието на Плевен. Работното име на колекцията е „Аз съм Плевен" и има подкрепата от Регионалния исторически музей, Министерство на културата и структурите на Държавния архив, посочва Людмила Дяковска. Средствата, необходими за ремонтно-възстановителните дейности на къщата, ползвана от ген. Иван Винаров в парк „Кайлъка“ ще бъдат изцяло за сметка на Фондацията, е записано впредложението. То ще бъде разгледано първо в три от постоянните комисии в Общинския съвет - ПК по "Общинска собственост и инвестиционна политика", ПК по "Култура, вероизповедания и международна дейност" и ПК по "Законност и контрол по изпълнение на решенията", след което и на заседание на местния парламент.
Като част от действията на Община Плевен за разработване на Плана за интегрирано развитие на общината (ПИРО) за периода 2021-2027 се проведе присъствено анкетиране на над 500 жители за дефиниране на приоритетни направления за действие и проектни идеи, които да бъдат включени в Плана. На въпроса "Какви според вас са основните приоритети за развитието на вашия квартал/населено място?" най-висок процент - 48.5, е получил отговор "Подобряване състоянието на техническата и транспортната инфраструктура". На второ място е "Подобряване средата за живот" - 29.7%, а на трето - "Подобряване на сградния фонд" - 9.6%. Визията за Плевен след 10 години е обобщена така: Представителите на бизнеса описват Плевен след десет години най-вече като културно-исторически град, в който живеят млади и образовани хора. Според интервюираните градът може да продължи да се откроява с добрите възможности за медицински туризъм, както и да подобри своя бизнес климат, превръщайки се и в атрактивно място за предприемачи. Перспективите Плевен да се трансформира в иновативен и високо технологичен град, както и логистичен център от европейско значение се оценяват като малко вероятни. Следваща стъпка от разработване на Плана за интегрирано развитие на общината ще бъде провеждане през следващите 2 месеца на срещи с представители на бизнеса, неправителствения сектор и администрацията, за да се продължи процесът по идентифициране конкретни проектни идеи за развитието на града и общината. В зависимост от епидемиологичната обстановка предстоящите срещи могат да бъдат присъствени или дистанционни/онлайн. На страницата на Общината ще бъде публикувана форма за набиране на проектни предложения в различни области на развитие. Община Плевен иска да чуе гласа на гражданите, разчита на сътрудничеството им и благодари на всички за съдействието. Повече за проучването - ТУК: file:///C:/Users/AJAX/Downloads/%D0%9F%D0%98%D0%A0%D0%9E%20%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%BE%D1%86.%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5.pdf
