Начало Общество Проблеми Стефка Григорова, Община Плевен: Нужен е изцяло нов закон за читалищата
30 Октомври 2020 г., Петък
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Петък, 30 Октомври 2020 11:24
Петък, 30 Октомври 2020 11:17
Петък, 30 Октомври 2020 11:12
Петък, 30 Октомври 2020 10:25
Петък, 30 Октомври 2020 10:00
Петък, 30 Октомври 2020 09:21
Петък, 30 Октомври 2020 08:45
Четвъртък, 29 Октомври 2020 14:12
Четвъртък, 29 Октомври 2020 12:29
Четвъртък, 29 Октомври 2020 12:16
Четвъртък, 29 Октомври 2020 10:00
Четвъртък, 29 Октомври 2020 09:57
Четвъртък, 29 Октомври 2020 09:45
Четвъртък, 29 Октомври 2020 09:11
Четвъртък, 29 Октомври 2020 09:05
Сряда, 28 Октомври 2020 20:06
Сряда, 28 Октомври 2020 17:43
Сряда, 28 Октомври 2020 17:27
Сряда, 28 Октомври 2020 16:33
Сряда, 28 Октомври 2020 16:29
Сряда, 28 Октомври 2020 14:14
Сряда, 28 Октомври 2020 14:04
Сряда, 28 Октомври 2020 13:46
Сряда, 28 Октомври 2020 13:44
Сряда, 28 Октомври 2020 13:26
РЕКЛАМА
Стефка Григорова, Община Плевен: Нужен е изцяло нов закон за читалищата Печат Е-мейл
( 1 Глас )
Общество - Проблеми
Написано от Иванка ВАТЕВА   
Понеделник, 26 Юни 2017 10:03
stefka grigorova В  какво се коренят слабостите на Закона за народните читалища, защо общините са с вързани ръце по отношение на контрола, колко бързо действа Министерството на културата, какви са негативните примери за злоупотреба с общинска собственост, кой ще инициира промени, и то драстични - в позиция по темата „Читалища” на началника на отдел „Култура” в Община Плевен, Стефка Григорова.

Законът за народните читалища предоставя изключителни права на читалищата за дейността им. И както казва един читалищен секретар от община Плевен, оказва се, че ние

не сме дорасли за тази свобода

Големият пропуск на закона е, че той изрично повелява, че общините са пощенски кутии, през които минават държавните субсидии, но общината няма никакви права да контролира изразходването на тези средства.
За тази година държавната субсидия на 1 бройка е 7 500 лева. При плащане на заплати, осигуровки, данъци, остават около 700 лева. Ако едно читалище има един щат, каква дейност може да се развие с тези пари - да се купят книги ли, да се поддържат танцови състави, да плащат интернет, да участват във фестивали? Наистина, читалищата са поставени в много тежко положение.
Тук възниква въпросът необходими ли са за една община като Плевен 35 читалища. И защо по закон режимът за регистрация на читалище е толкова либерален. Всеки 5 човека, които си направят съдебна регистрация - която е безотказна, могат да  регистрират читалище.
По Закона за обществените библиотеки всяка читалищна библиотека трябва да бъде регистрирана. В Министерството на културата тази регистрация се извършва безпроблемно. В същото време има долна граница за броя на книгите в читалищна библиотека. Новосъздадено от едно семейство читалище в апартамент може ли да съхранява 3 500 книги и да развива каквато и да е друга дейност. Отговорът идва от само себе си - това е невъзможно.
По каква причина са създадени т.нар. Регионални експертно-консултативни информационни центрове (РЕКИЦ). Основната им задача е да координират дейността на читалищата във всяка административна област в страната: да поддържат връзки между различните общини, да работят за съместни изяви на читалищата от тези общини, да организират техни общи изяви, да ги консултират. Нищо подобно не става. И никой не знае какво се случва в тези регионални центрове. През януари 2017 г. получихме писмо от Министерството на културата с предложение към нас, а вероятно и до останалите общини РЕКИЦ да преминат към най-голямата община в областта, за да може да се осъществява някакъв контрол и да има смисъл от съществуването им. Община Плевен отговори положително, защото това е една от ябълките на раздора между читалищата при нас. Другите общини дали се интересуват от РЕКИЦ, дали знаят, че съществува, никой не може да каже. Както ние не можем да кажем дали в Плевен, към читалище „Ракитин”, където се води този Регионален център, той работи, колко хора има в него, какви специалисти са, тъй като няма закон, който да повелява те да дават някакъв отчет на Общината. Обадих се на господин Велев от министерството и той ме увери, че до 1 април ще бъде сключено споразумение между МК и общините. По моя информация, по-голямата част от общините са проявили такъв интерес,  или по-скоро отговорност, защото положението с РЕКИЦ във всичките 27 области е еднакво.
Това беше в края на март. Господин Велев каза, че сме нетърпеливи. Въпросът не е решен още.
otchetREKIC2
Още за РЕКИЦ. Всеки месец Община Плевен превежда по 1/12 от субсидията на всички, вкл. в РЕКИЦ. Там имаше една друга схема - назначават някого на щат за 3 месеца, следващите 3 месеца субсидията пак идва, но на това място вече няма никого и се реализират някакви „икономии” и средствата, които се отделят за заплати, се изразходват за нещо друго или поне така се отчитат.

За мен най-важният въпрос е защо държавата не се грижи за парите си

Да вземем например Регионалния исторически музей (РИМ) - там е 100% държавно финансиране. Но според Закона за държавния бюджет и решения на ОбС Общината е тази, която контрилира изразходването на държавните средства. Всеки месец двата плевенски музея дават пълен отчет за какво са изразходвани парите - по параграф 1 толкова, за фонд работна заплата - толкова, за консумативи - толкова. За какво е похарчена общата субсидия за месеца и всичко е ясно до стотинка.
РИМ, за да купи 5 химикалки, трябва да мине през финансов контрол на Общината и да получат контролен лист, защото без него не могат да теглят пари от банката. При читалищата няма такова нещо. И шефът на финансовия отдел ми казва: По отношение на тях ние сме никой. Само получаваме парите и ги превеждаме.
Това трябва да е основната промяна в закона - да бъде както при музеите.
Членуването в читалище е доброволно. Това прави нещата още по-трудни за контрол.
Във връзка с тези финансови неясноти, макар че държавни средствата, а държавата нехае за собствените си пари, опитахме заедно с постоянната комисия в Общински съвет - Плевен по образование и читалищна дейност да създадем правила и механизъм, по които да се разпределя субсидията.

Щатните бройки не са свещена крава

Ако тези 35 читалища в общината бяха свободни по дух хора,  принципни, демократични, каквато свобода им дава законът, те щяха да премат тези правила. И в някои от читалищата, където наистина има дейност, да се увеличи щатът - това е правомощие на тази комисия. В читалище, което мързелува и само се получава минимална заплата от години, да се отнеме бройка, да остане под наблюдение за една година, да се види дали работи и полага труд. Но всички като стена гласуваха против това да имат правила. Представителите на читалищата в община Плевен, с изключение на 7 и моя глас - 8 като един си вдигнаха ръката и заявиха, че не желаят да работят по правила! rabotna sreshta chit1
А да не говорим за безумията, които има в щатните разписания. В ЗНЧ има специален член за секретаря  на читалището. Той е човекът, който движи цялата читалищна дейност. През Възраждането и до 1989-а председател на читалището беше известна обществена фигура - писател, художник, учител, общественик. За всяко читалище беше чест такава личност да е лицето му. А секретарят върши работа. Какво се случва сега - плевенското читалище „Ракитин” от години няма секретар. Председателят на читалище „Ракитин” е назначил сам себе си за председател и получава заплата. Председателят на читалище „Развитие” е

назначил сам себе си за административен директор

А председателят на читалище „Пробуда” в жк „Дружба” е назначила сама себе си за експерт връзки с обществеността. Да, настоятелството определя длъжностите по щатове. Но председателят на настоятелството на читалището да сключи сам със себе си трудов договор, да получава заплата и да му се внасят осигуровки е юридичеки нонсенс.
Нещата са много тежки. Има пропуски, има и дисбаланси.
Библиотекарят например трябва да бъде със специализирано образование. Законът за обществените библиотеки е строг и слага ред в нещата, както и Законът за културното наследство. Докато

Законът за народните читалища е всичко друго, но не и закон, който да запази уникалността на читалищата. Той ги съсипва

И за съжаление, продължава масовата регистрация на читалища. Регистрираш читалище, минава една година, подаваш документи в  пред МК да те впиша в регистъра, пускат ти половин или една щатна бройка, вземаш субсидията и после никой не ти търси сметка.
Какво пречи на всеки да го направи - никой не ти държи сметка и не може да ти държи сметка.
Някои от по-големите читалища в Плевен имат доста прилични доходи. В същото време има неща вътре, които не подлежат на коментар - врати без брави, олющени стени, изкорубен и протрит под. Там влизат деца, какво виждат.
Никой не знае дали групата е към читалището или външна фирма плаща наем на читалището. Пример: фирма организира курсове по английски, по народни танци, по рисуване. Получаваме отчет от читалището, че това е тяхна дейност, изнесена. Отивам в отдел „Образование” да получа отзиви е ли читалище „Развитие” организатор на тази дейност. Изненада - не е, тя е на фирмата. А чия е фирмата - на секретаря на читалището.
В този омагьосан кръг се въртят едни пари. Кой ги взима, къде отиват?... Блатото е огромно.

За партийните протекции

Когато има конфликтна ситуация и трябва да дават отговори, всеки тръгва да търси политически приятели и се започва едно звънене от партии, от депутати: това читалище да бъде оставено на мира, другото читалище да не се пипа.
Дори член на постоянната комисия по читалищна дейност е предложил да вземат решение да поискат от кмета да ме уволни, защото „разсипвам читалищата”.
ЗНЧ не задължава общините да предоставят имот. Но тъй като

в мисленето на българите има едно положително и мило отношение към читалищата, заради това, което са били преди 150 години

очакванията и на читалищната общност, и на обществото са на читалищата да се помага. Да се дава. Община Плевен през последните 27 години не е издържала читалищата. Само миналата и тази година даде по 15 000 лева.
Когато трябваше да раздадем 15-те хиляди лева за тази бюджетна година срещу нас отново се издигна гора от ръце. Не може според работата или според нуждите. На всички по равно, отсъди мнозинството. Така се падат по 681 лева и 81 стотинки на всяко селско читалище. Да са живи и здрави да си ги харчат. Но за тези пари, които са общински, ще искаме пълен финансов отчет. Не, както казва кметът на Къшин, който няма право, а е председател на читалището: „На мен ще ми дадеш повече пари, щото трябва да си купя кюмюр”.
В Закона за читалищата има странни постановки - според един текст на читалищата „при възможност” да им се дадат сгради. А следващият член казва ОбС осигурява средства за читалищните сгради. Едното е по желание,а  другото - в повелителна форма. Питам: Кой орган в законодателството на България може да разпореди на ОбС да вземе такова решение?
И в същото време има сгради, които се рушат. Но в Общината не е постъпвало писмо за финансова помощ за ремонт. Поне в последните 2 години, откакто съм начело на отдел „Култура” през моите ръце не е минало искане за помощ.
Читалищата по договор са задължени да се грижат за сградата като добри стопани.
За да установим

как се стопанисва общинската собственост

специално сформирана със заповед на кмета Георг Спартански комисия провери всички градски читалища.
От големите читалища в Плевен, които ползват общинска собственост, без никакви нарушения са „Христо Ботев”, „Лик” и „Развитие”. По отношение на ползването и стопанисването. „Съгласие” е собственик на сградата си и имат пълните права да правят каквото искат.
Какво е положението при другите. Читалище „Извор” е в една прекрасна сграда, с много хубав салон, с много добри читалищни дейци, с много активна дейност и богата библиотека. Но те са си позволили на своя глава да преустроят фоайето, да обособят магазин за хранителни стоки и един ужасен нонстоп, в който се продават цигари и алкохол. Този павилион посреща децата, които ходят на различни школи в читалището. В кваратала има голямо брожение срещу това и много оплаквания, защото този нонстоп вечер като магнит привлича наркомани и зад сградата е станало сметище на спринцовки и биклук. Хората са неспокойни. И това го създава читалището, което е недопустимо. Читалище „Цветан Спасов”. В отчета за миналата година секретарят на читалишето е  написал: читалището не развива никаква дейност, защото няма условия. След като нищо не правиш, защо получаваш най-голямата заплата от всички секретари в общината. Откъде са тези пари? „О, аз не знам точно колко ми е заплатата. Забравил съм”, е отговорът му.
Едната сграда е дадена на Деян Павлов – Джими, художник, който абсолютно незаконно си е направил частен музей, без разрешение на Министерството на културата и без да отговаря на определни изисквания. За да го узаконим и запазим направеното му предложихме сграда във Възрожденския комплекс. Но той не иска.
В другата сграда няма никой. Тя е обвита в лиани. Колкото пъти сме ходили, все е заключено и не можем да влезем в нея, но има вид на необитаема. Вътре е пълно с кашони.
Секретарят обяснява, че развивали дейност в пенсионерския клуб на „Сан Стефано”.

Читалище „Пробуда”. Незаконно Общината през 80-те години им дава един апартамент. Какво са виновни, че са ги настанили в апартамент. Добре, не са. Но преди 4 години се освобождава общинско помещение и им се предоставя. Те не се нанесли, защото... от „Жилфонд” не са им занесли ключа. Другото помещение - голямо, светло, вместо да го позлват за библиотека, го дали за ателие на плевенски скулптор. И отново една политическа партия ми звъни: хайде, остави ги на мира. Ама аз нищо не им правя. Те да се вземат в ръце и да си вършат работата. Най-драстично е положението в читалище „Ракитин” в жк „Сторгозия”. За мен е престъпление читалищен деец да ликвидира библиотеката, да я набута в малка стая в стая 4 на 3 метра и останалите книги да стоят в кашони. А помешението на библиотеката да бъде дадено за аптека. Другото помещение се намира в блок в жилищния комплекс. В същия ден, в който са подписали договор с Общината, е подписан договор за наем и то е дадено за книжарница. Пак до 5-и блок в коплекса има едно дълго помещение. Там е било какво ли не - фризьорски салон, хранителни стоки, дърводелска работилница. Миналата година проверката намери вътре оборудване за кафе: маси, столове, тенти, десетки кашони с чаши и десетки хладилни витрини за безалкохолно и бира. Председателят каза, че това е собственост на  читалището.
Кметът не може сам да се разпорежда с общинска собственост, читалищният председател може?!
Очакваме отговори за всички тези нарушения и за назначенията в нарушение на закона от МК и АДФИ във връзка с държавната субсидия. Защото ние сме един неволен посредник в това разпределяне на пари.
Докладът ще се разгледа и непосредствено преди сесията, която ще се занимае с читалищата, ще има нова комисия за проверка. Включително и в селските читалища.
Общинският съвет може да вземе решение да отнеме общинска собственост, щом с нея се злоупотребява.

Какво да се прави?

Проблемите идват само и единствено от Закона за народните читалища. Имам предварителен разговор с двама депутати от Плевенски избирателен район. Обещали са ми да организираме среща с читалищата и да ги убедим, че е необходим нов закон. И плевенските депутати да бъдат тези, които ще инициират написването му.

Записа: Иванка Ватева

Тази статия е разработена с подкрепата на Програма достъп до информация и Фондация „Америка за България”.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Неделя, 06 Август 2017 13:24
 
Фейсбук коментари
Сподели статията