Начало Спорт Други Венцислав Генков, директор на “Арена Армеец” - София: Многофункционалната зала на София е малко бижу с огромни възможности
29 Януари 2020 г., Сряда
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Вторник, 28 Януари 2020 17:46
Вторник, 28 Януари 2020 15:44
Вторник, 28 Януари 2020 11:37
Вторник, 28 Януари 2020 11:14
РЕКЛАМА
Венцислав Генков, директор на “Арена Армеец” - София: Многофункционалната зала на София е малко бижу с огромни възможности Печат Е-мейл
( 2 Гласа )
Спорт - Други
Написано от Иван КРЪСТЕВ   
Сряда, 31 Август 2011 12:10
Множество плевенчани използваха в последните седмици възможността да разгледат и се насладят на най-новата спортна придобивка на България - многофункционалната зала “Арена Армеец” в столицата. Повод за това им даде и приключилата неотдавна Световна купа по художествена гимнастика, чийто вход за зрители бе свободен. Малцина обаче знаят, че директорът на залата и един от отговорните фактори за нейното строителство е плевенчанин. Неговото име е Венцислав Генков. Използвахме възможността да разговаряме с нашия съгражданин при поредната му визита в Плевен.
- Г-н Генков, как ви убедиха да станете директор на залата, която привлече интереса на всички българи? Доколкото знам вие имате солидно спортно досие. А сте и сред водещите мениджъри.
- Първо искам да ви споделя, че в Плевен не съм идвал много отдавна. И първото интервю в този град давам на вас. А разговорът ни искам да започна с това, че когато аз бях дете спортът в града бе много привлекателен. Не като сега. В последните години спортът е професия. Преди, когато аз тренирах, бе повече желание за доказване.

Плевен бе прочут с баскетболната си школа и като всички деца на моята възраст, и аз играх баскетбол

И достигнах до едни нормални резултати в този спорт. В казармата бях в “Армеец” и ЦСКА. След военната служба учих в Москва. След връщането ми в България работих в научно-изследователския сектор. Областта бе кибернетика. Но ми се стори малко скучно, тъй като моят характер е предразположен към оперативна, мениджърска работа. Така започнах в Комитета по научно-технически прогрес, в Министерски съвет, стигнах до зам.-министър на туризма. Бях и търговски представител на България в Италия и тогава стана прехода. Върнах се и станах учредител на най-голямата фирма, която се занимава с туризъм и по онова време проведохме почти всички най-големи прояви, ставащи в страната. Сред тях беше годишната сесия на ЮНЕСКО, която за пръв и последен път тогава се направи извън Париж, а България бе домакин цял месец. В областта на спорта съм бил дълги години деятел. От 1979 до 1981 г. бях председател на баскетболен клуб “Славия”. Тогава жените ни станаха втори. Станах член на бюрото на федерацията, след което бях в леката атлетика, където през 1985 г. спечелихме в Рим три световни титли. Но като славист след това станах зам.-председател на футболен клуб “Славия”. След това бях в колоезденето. Това е най-голямата ми любов.

Колоездачният спорт в България не е много популярен, а условията за него са големи

Има я и масовостта. Почти всяко дете кара колело. И в Плевен имаше огромни традиции и колодрум, който сега е жалка гледка. Докато работех за колоезденето “събудихме” доста хора - в Пазарджик, в Несебър, в Пловдив. През 1996 година направихме първа колоездачна обиколка, чийто първи етап бе до Плевен. И повече няма такава дестинация. След спортната ми деятелност дойдоха бурни времена за мен и семейството ми. Започнах да се занимавам с частен бизнес. Последните 10 години бях в Москва. А за директорстването? Всичко стана случайно. Познават ме в спортните среди. Министърът и главният изпълнителен директор на Националната спортна база - Петър Божилов ме поканиха да стана изпълнителен директор. В последните години се занимавам главно със строителство. И тук имаше нужда от инвеститорски контрол. А след това трябваше човек, който отблизо познава залата. И продължих работата си като изпълнителен директор. Смятам, че строителството съм управлявал със здрава ръка.

Построихме съоръжението за 20 месеца, а никой не вярваше, че това е възможно

И към идейния проект добавихме 70 нови неща, някои от които - огромни.
- Тоест, вие сте обогатили проекта в движение?
- Да. В комплекса има малка тренировъчна зала, която ние превърнахме в самостоятелно звено. Тя има собствени съблекални и блок. И в нея може да се работи 12-13 часа активно.
- В рамките на няколко седмици залата прие три крупни прояви, свързани с много хора, които ги посетиха. Имаше ли затруднения?
- Атестатът ни е много добър. Всяко начало е трудно и ние се учим в движение, но искам да подчертая, че многофункционалната ни зала е едно бижу с много възможности.
- Проблем навсякъде, където има подобни големи обекти, е отоплението. Как ще се справите вие със зимата и проявите, които ще се проведат през студените месеци?
- Няма да имаме проблеми. Системата ни за отопление е най-съвременна. Създадена е на така наречения термо принцип. Произвежда едновременно и топло и студено, както и прави постоянна вентилация. Изолацията на залата е на най-високо ниво и е по всички европейски стандарти. И няма да имаме затруднения. Е, всичко струва пари, но си заслужава всяка стотинка, вложена в нея.
- За колко време такава зала може да се изплати?
- Залата е в рамките на организацията “Национална спортна база”. Тя работи с печалба и амортизации. Така, както е по търговския закон. За да можем да върнем вложенията трябва да се начисляват цени, които са непосилни за българския спорт. След много разговори достигнахме до заключението, че е

по-добре по-дълго да се възвръщат средствата

И ще разчитаме много на концерти, конгреси, изложби. Там, където има бизнес. Спортът днес съществува, благодарение на държавата и ако му се искат наеми то кръгът ще се затвори. Държавата ще отпуска субсидия на федерациите, а те ще връщат парите на държавата като наем, печалба и ДДС.
- След отварянето на съоръжението се заговори, че то има планове за години напред. Кои са най-важните прояви до края на тази година?
- Първоначално бяхме скептично настроени, защото отговорните състезания се планират с години напред. И за да има такива първенства в страната ни, трябва да има условия, а ние нямахме такива. Но след откриването на залата много бързо се развиха нещата. След Световната купа по художествена гимнастика в средата на септември ще има Световно първенство по акробатичен рокендрол. Ще се проведе турнир по акробатика, европейска квалификация по футзал през октомври, а върхът ще е 16 декември, когато ще е финалът на световното първенство по “фрийстайл” (мотокрос в зала), в чиято основа стои плевенчанинът Богдан Николов.
Голям концерт пък на 9 октомври в залата ще има Жан Мишел Жар. Ще пее и Шаде. Ще се правят и новогодишни шоу-програми. Изобщо, много ни е наситена програмата. И да отбележа, че

залата е с най-добрата акустика в Европа

Както и със съвременна видео система с множество възможности.
- За залата на 4-и километър се говори само със суперлативи. Има ли недостатъци?
- Има само един. И той е, че когато е поръчана не е предвидена за лека атлетика. Но Министерския съвет реши зала “Фестивална” да се ползва изцяло от атлетиката и сега предстоят ремонти по нея. Но за всички останали спортове зала “Арена Армеец” е напълно подходяща. До момента имаме заявки от 45 различни видове спорт, на които можем да реализираме състезания.
- Е, не може да направите пързалка. Така че няма да видим фигурно пързаляне, например?
- Грешите. Имаме и условия за лед. Ще трябва да купим само системата. Не знам дали знаете, но

сега ледени пързалки се правят по-лесно от баскетболните игрища

Трябват ни към 350 000 евро за закупуване на системата. И имаме уговорки за получаването на средствата. Но за основните спортове имаме в момента купено оборудване и настилки. И можем още утре да направим голямо първенство.  
- Като плевенчанин не може да не ви попитам и за мнението ви за настоящето на спорта в града ни. Какво е то, в очите на външния наблюдател?
- Много ме боли, че в Плевен няма спорт. Той зависи от Общината и управлението на спортната дейност. Не само да се говори колко спортен човек е кметът, например. А

да се направи план и да се докаже какво е сторено и с каква цел

Не може така. Говорихме вече за баскетбола. Да кажем и за футбола - градът имаше два тима в “А” група - “Торпедо” и “Спартак”. Днес няма тим дори в “Б”-група. Да не говорим за гребането, плуването...  Чух, че в града няма нито един покрит басейн. Как да има успехи? За колоезденето казах, а конния спорт, леката атлетика... И не трябва да се оправдаваме само с липсата на пари. Защото и на другите места е същото.
- Но градът ни безспорно има нужда от зала на достъпно място, която да привлича публика и да поддържа огъня на спорта в региона. Така ще се върне старата слава на баскетбола, волейбола, хандбала и т.н. И ще се запалват деца.
- Както знаете, има такъв проект. И започнало строителство на зала. Сега сондирам мнения да се направи инициативен комитет, който да размрази строителството. Защото има добри практики в града.

Уникалният покрив на “Арена Армеец” е направен от плевенска фирма

например. А от европейски фондове може да се вземат 80% от необходимите средства за цялото й строителство.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

 
Фейсбук коментари
Сподели статията