Начало Светски новини Личности ЗАБРАВЕНИТЕ: Юрдан Трифонов - ученият, който не забрави Плевен
24 Октомври 2017 г., Вторник
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини
Вторник, 24 Октомври 2017 13:07
Вторник, 24 Октомври 2017 12:56
Вторник, 24 Октомври 2017 11:26
Вторник, 24 Октомври 2017 11:23
Валути
РЕКЛАМА
ЗАБРАВЕНИТЕ: Юрдан Трифонов - ученият, който не забрави Плевен Печат Е-мейл
( 3 Гласа )
Светски новини - Личности
Написано от Цветанка ХРИСТОВА   
Сряда, 14 Април 2010 14:31
Навършват се 146 години от рождението на един бележит, но малко известен на съвременните си съграждани плевенчанин Юрдан Трифонов - учен, академик, дарител и голям родолюбец,  историк и фолклорист, който

в продължение на 40 години издирва извори и материали за миналото

на Плевен. Макар че от 1880 г. до края на живота си през 1949 г. живее извън родния си град, той не престава да мисли и работи за него. През 1933 г. със съдействието и материалната подкрепа на читалище „Съгласие” и Плевенската община издава своята „История на града Плевен до Освободителната война”, а през 1944 г. дарява на читалище „Съгласие” цялата си библиотека, в която са включени над 600 тома научна литература и около 100 отпечатъка на трудове. Сред тях са цели течения на 12 изключително ценни периодични издания - „Периодическо списание”, „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, „Летопис на БАН”, „Документи за българската история”, „Известия на Историческото дружество и т. н., с които фактически се формира научната периодика на читалищната библиотека.
Родът на бележития академик произхожда от плевенското село Коиловци. Негов баща е Трифон Цветков - Аязмото, майка му е Димана Трифонова, Юрдан е едно от четирите им деца.
Роден на 28 декември 1864 г., Юрдан Трифонов е имал

щастливата възможност да получи едно добро образование в току-що освободената от турско робство България

Той завършва Петропавловското духовно училище (духовна семинария от 1882 г.), чийто преподавател, а и ректор по онова време е епископ Климент Браницки - писателят Васил Друмев. След като учителства няколко години в старопрестолния Търновград, той се записва студент по филология и история в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (тогава,  през 1893 г. - Висше училище). Юрдан Трифонов е студент, а

по-късно и колега на видните български учени, преподаватели в университета: Александър Теодоров - Балан, Беньо Цонев, Иван Шишманов, Любомир Милетич

Михаил Драгоманов, Никола Михайловски, д-р Кръстьо Кръстев, Марко Балабанов и други.
Вероятно съприкосновението на студента с научната търсеща мисъл на тези млади учени, ражда и у него пориви за научна дейност.

Въпреки любовта си към науката, той никога не се е стремил към постове и кариера

След като през 1893 г. завършва висшето си образование, Юрдан Трифонов постъпва на работа като гимназиален учител. Той няма възможност да постъпи във Висшето училище, тъй като преподавателските места са били заети от млади хора, учили и специализирали в чужбина. При второто попълнение на специалността славянска филология е вече около четиридесетгодишен.Оставането на Юрдан Трифонов извън университета не го обезсърчава. В работата си

като учител се проявява като блестящ специалист, като не само разпространява наука, но и сам се стреми към принос в нейното развитие

Научният му дебют е през 1896 г., когато младият учител пише в областта на българското езикознание и старобългарския език. Тогава излизат от печат първите му статии и рецензии. Те са тясно свързани с работата му като преподавател по български език и литература. Привличат го преди всичко лингвистични проблеми, свързани със старобългарската и новобългарската граматика. Едва по-късно той ще насочи вниманието си към литературата и историята, но и в тези области показва способностите си на езиковед.
Рецензиите му за учебниците на Добри Ганчев и на Д. В. Белобради са продиктувани от желанието му да бъдат създадени по-добри учебници по граматика не само в педагогическо, но и в научно отношение.

С констатациите си за неуспеха на обучението по български език Юрдан Трифонов подкрепя Александър Теодоров - Балан

който прави подобни изводи в свои статии.
Най-сериозните и задълбочени граматически изследвания на Юрдан Трифонов са отпечатани през първото десетилетие на 20 век, между 1905 и 1912 г. Неслучайно

през 1905 г. той е приет за член на българското книжовно дружество

което признание е пряко свързано с труда му „Синтактични бележки за съединението на минало действително причастие с глагола съм в новобългарския книжовен език”(Периодическо списание, №66, 1905 г.). С граматическите си студии върху глаголната система той изпреварва Балан и по време, и по дълбочина на лингвистичния анализ.
Въпреки че до 30-те години на 20 век граматическите трудове на Юрдан Трифонов остават

най-сериозните и задълбочени изследвания върху глагола в новобългарската граматика

те не получават своевременна оценка, дълго време биват премълчавани и оставяни в сянка. Причините за това са различни: сравнително слаб интерес към изследваните теми, това че Трифонов не е университетски преподавател, а вероятно и известна завист.
Твърде значими и многостранни на проучванията на Юрдан Трифонов и в областта на българската литература през Средновековието. Той отделя внимание на редица старобългарски книжовници, проявили се в различни епохи - от светите братя Кирил и Методий до Владислав Граматик. Но, както е известно, ученият отделя време и сили както на възрожденската ни литературна история, така и на литературни явления от епохата след Освобождението.

Фолклористичните му научни прояви са свързани главно с българските юнашки и исторически народни песни

И тук проличава неговият стремеж да изясни някои спорни проблеми върху основата на богат фактически материал.
Най-ценни са заслугите на акад. Юрдан Трифонов в областта на българската история - политическа, културна и църковна.
Специално внимание заслужават и неговите изследвания, свързани със събития от историята на родния му град Плевен, както и на някои книжовни явления у нас с локален характер. Почти няма сериозно монографично изследване или значима студия по проблемите на българската история през Средновековието и Възраждането, в които авторите да не се позовават на акад. Юрдан Трифонов.
Биографите и изследователите на научното му дело са единодушни в оценката си за качествата на историята на гр. Плевен. Проф. Иван Дуйчев през 1937 г. пише по повод на историята: „... може да се каже, без преувеличение, че тази история е една от най-добрите истории на наш провинциален град.” Две години по-късно Ромео Чолаков, като разглежда научното дело на акад. Юрдан Трифонов по повод обявяването му за почетен доктор на Софийския университет, подчертава, че

венец на историческите издирвания

на Юрдан Трифонов се явява неговият крупен труд „История на гр. Плевен до Освободителната война”,... с който нашият виден историк плати своята дан към родния си град Плевен.
Създаването на този труд е резултат на дългогодишна упорита изследователска работа. За написването на историята на Плевен, както сам посочва в предговора и акад. Трифонов, материалите са събирани в продължение на около 40 години. Независимо от това, нейният автор, като добросъвестен и прецизен учен, смята, че издирените източници не са достатъчно пълни за написване на изчерпателна история на Плевен.
До издаването на историята през 1933 г. акад. Трифонов публикува редица изследвания, посветени или свързани с миналото на Плевен. Някои от тях са: „Плевен в трако-римско и старобългарско време” и „Плевен под турското владичество до началото на 19 в.”, почти непроменени оформят първите пет глави на историята. Други, като „Марашки села в Плевенско и произход на думата „мараш” и „Сватбите в Плевен през 70-80-те години”, са включени в края като „притурки” (допълнения) към разглежданите в изложението въпроси.
В структурно отношение историята е изградена на хронологично-тематичен принцип и се състои от предговор, дванадесет глави и четири притурки, общо 373 страници. Въпреки оскъдните археологически данни, с които разполага по това време Юрдан Трифонов, първите две глави на монографията отразяват основните процеси и явления в историята на Плевен от неолита до падането на България под османска власт. Важен акцент в труда на учения е изясняването етимологията на името на Плевен, въпрос, който и до днес в негово лице е намерил своя най-сериозен изследвач и най-добро тълкуване. Основната част в историята е посветена на периода на османското владичество.

Най-точната и вярна оценка за историята на Плевен си остават думите на нейния автор

казани в предговора на книгата: „... надяваме се обаче, че допълненията и поправките, които ще бъдат направени от други въз основа на нови извори, не ще наложат промяна на основите и.”. И макар историята да е извор за много научни трудове и да е ценна не само в исторически, но и в езиковедски план, тя не е преиздавана от 1933 г. до днес.
Спомените и впечатленията за човека Юрдан Трифонов са твърде оскъдни - неговите близки родственици не живеят в Плевен, а и времето, в което е живял и творил бележития учен е твърде далече от нашето.
Юрдан Трифонов се жени за Иванка Гъбенска и имат двама сина - Трифон (р. 1895 г.) и Иван (р. 1897г.). Трифон става генерал в Царската армия и е разстрелян от Народния съд след 1944 г. Иван става професор по химия в Софийския университет. Неговите потомци и роднини живеят в София. В Плевен е единствено неговият племенник - адвокатът Иван Петров. Своя вуйчо той си спомня единствено от срещите си с него като кандидат-студент в София и от периода на пребиваването на Юрдан Трифонов в Плевен по времето на бомбардировките над София.
“Беше изключително контактен и ерудиран човек - с него можеше да се говори на всякакви теми. Беше много вещ в историята на България и на Плевен и ние често беседвахме. Като човек

беше личност, притежаваща изключителна дисциплина и чувство за ред

Той не променяше своите навици дори когато се наложи да живее известно време извън къщата си и кабинета си в София - денят му преминаваше в рамките на обичайния график: писане, работа, разходки. Ходеше често в читалище „Съгласие”, на което беше дарил книгите си от личния си фонд. Неговото трудолюбие и ерудираност бяха оценени, макар и късно.Той става първият академик от провинцията, бил е преподавател по български език на синовете на царя - Борис и Кирил”.
Според думите на племенника му, Юрдан Трифонов е

бил славянофил и до края на живота си не е изменил на своите възгледи

Това често е пораждало ожесточени спорове между него и сина му - Трифон, който, бидейки немски възпитаник, бил германофил. Вероятно по своему неговият баща е изживял своята болка от трагичната загуба след неговата екзекуция. Но той я таи дълбоко в себе си и се примирява със съдбата - не се опитва да го спаси от разстрела, не показва страданието си след кончината му. В дневника си в деня на екзекуцията записва само едно изречение: „Днес разстреляха Трифон”. И нищо повече. Юрдан Трифонов навярно е бил безпристрастен към историята и събитията в страната точно толкова стриктно, колкото и в личния си живот.
Снимки: архив и интернет
Използвани са източници от Държавен архив


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

 
Фейсбук коментари
Сподели статията
RSS емисии
RSS Последни
RSS Водещи
RSS Бизнес
RSS Общество
RSS Култура
RSS Екология
RSS Светски новини
RSS Спорт
RSS Мобилна емисия
Приятели
Скенери за лични карти