Начало Светски новини Личности Кеазим Исинов: Художникът трябва да избяга от натурата и да намери себе си
15 Ноември 2018 г., Четвъртък
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Четвъртък, 15 Ноември 2018 10:07
Четвъртък, 15 Ноември 2018 08:22
Сряда, 14 Ноември 2018 17:13
Сряда, 14 Ноември 2018 11:45
Валути
РЕКЛАМА
Кеазим Исинов: Художникът трябва да избяга от натурата и да намери себе си Печат Е-мейл
( 1 Глас )
Светски новини - Личности
Написано от Иван КРЪСТЕВ   
Вторник, 27 Юли 2010 13:00
През тази година навърши 70 години. От април неговите съселяни в Садовец ежемесечно правят постъпки пред художника за организиране на юбилейна среща в селището. Заради ангажименти те му - подготовката на юбилейна изложба в Националния дворец на културата, честването бе отложено за 24 юли.
За творческите стремления на художника, неговият свят и най-новото по което работи в момента, разговаряхме в галерията му в къщата в Садовец.


- Г-н Исинов, от 26 май до 8 юни представихте в Арт-галерията на НДК своя юбилейна изложба. Чувал съм, че не обичате да правите изложби. Защо?
- Така е. Но сега изложбата беше юбилейна и нямаше как. Не обичам да правя изложби, защото трябва много подготовка за тях. Трябва да мине време, за да може самите картини да бъдат оценени от автора си. Преди време имаше национални изложби за които съм давал няколко картини. Или пък съм участвал в международни изложби с 2-3 свои творби. Но самостоятелната изисква много време и подготовка. А изложбата в София беше голяма. За нея взех няколко свои картини от Националната художествена галерия, които представят ранния ми период, и портрета на Олга Скобелева от Казанлък. Така стана една интересна изложба със стари и част от новите ми картини. За нея имаше ласкави изказвания и хубави отзиви. Лично аз предпочитам да идват ценители у нас, или в ателието ми в София, и да виждат какво съм направил. Тези, които харесват творчеството ми, ме откриват. Където и да съм.
- Обичате природата. Кое ви вдъхновява?
- Отдавна правя една серия, която съм нарекал “Реката”. В нея показвам пейзажи от река Вит. В изложбата в София представих картини от серията си “Върбите”. Защото мен ме вдъхновява изключителната природа край Садовец. Тук има рядко красиви места. Това всички ние трябва да осъзнаем. Аз идвам през пролетта и си тръгвам през есента. И наблюдавам. Така идва вдъхновението ми за поредната картина. Работя по спомен. Откакто съм завършил академията не съм работил с натура. За мен художникът трябва да съумее да избяга от натурата и да намери себе си.
- Говорите за художественото училище и за академията. Кой ви насочи първо към това училище?
- Пристигна в Садовец съобщение, че художественото училище в София набира ученици. Аз рисувах хубаво. Кандидатствах и ме приеха.
- А кой ви даде основите на занаята?
- В първи курс на художествената гимназия класен ми беше Асен Пунев. Това е един изключителен и много скромен човек - да е жив и здрав. Тогава първият семестър се държеше изпит. Който издържи - продължава. Поставиха ни три гипсови лалета и ние си изтеглихме жребий кой на кое място да застане. На мен ми се падна най-неудобното място - фронтално. Не виждаш от плочката, от лалето. Класният ми дава право да се преместя някъде, за да мога да видя част от плочката поне. Аз съм на 14 години, но казах не. Такъв ми е късметът и няма да бягам от него. Рисувах дори и в междучасието и комисията оцени моята работа най-високо. От тогава никога не съм бягал от трудности.
- Вие сте носител на орден “Св. св. Кирил и Методий”, но сте и “Художник на века”. Разкажете ни за конкурса “Милениум” в който участвахте?
- През 2000-та година участвах с още 32 000 художника от целия свят в конкурса “Милениум”, който се проведе в Холандия. Изпратих диапозитив на картината си “Началото”. Две години по-късно получих писмо, че шефът на фондацията иска да ме посети в София. Поканих го и той ми донесе албум с обяснението, че аз съм победителят в конкурса. Поканиха ме в Холандия със семейството ми, за да си получа статуетката. Тя е единствена в света. Дава се на художника на милениума.В галерията на къщата с верния съратник - съпругата Калина. Снимка: Юрий КОНОВ
- Вие правите и скулптури, но основната ви работа е живописта. Кое създава повода за една картина?
- Близо 7 години съм работил скулптура и пластика. Както и там, така и в живописта, поводите може да са нещо дребно. На мен Бог ми е дал възможността да бъда наблюдателен. Където и да съм - на улицата, да преминавам с колата или с някакво друго превозно средство, аз винаги забелязвам малките неща.
- Сигурно ще е клиширано и са ви питали много пъти, но искам да ви попитам коя е тази картина, с която няма да се разделите никога?
- Имам такива картини. Това е портрета на майка ми, на съпругата ми и други няколко картини, на които са дъщеря ми и сина ми. Имам и други, които са ми любими и няма да се разделя с тях.
- А любима тема?
- Природата. И картини за плодородието - с грозде, с хляб и още много други. Имам и теми в които са нашите легенди.
- Правили ли сте някога копия?
- Като ученик. И без да гледам оригиналите. Това ми беше от голяма полза. Това ме научи на ред и дисциплина. Защото съм прерисувал не какви и да е художници.
- Говорите за училището. А какво ви даде академията?
- Тя надгради всичко онова, на което ме научиха в художественото училище. Училището беше на много високо ниво. Академията също ми даде много. Особено професор Ненко Балкански. Той беше мъдрец. Благодарение на него се доизградих като художник.
- Върху какво работите в момента?
- Продължавам темата си с реката. Имам и серия голи тела, които довършвам.
- Имате ли ученик?
- Имам един. Той е в Америка. Занимава се с пластика - мед, сребро и злато. От 20 години е в САЩ. Направил си е училище. Вече четвърта година ми идва на гости със свои ученици. Някога аз предавах на това момче - Валентин Йотков, рисуване. И тази година на 28 юни той беше с американска група в България. За да покаже на американците първия си учител.
- Вашите съселяни в Садовец ви организираха тържество. Самото селище е голямо и в центъра му видяхме много млади хора. Интересуват ли се вашите съселяни и младите от вашата работа?
- Не. Никой не се е интересувал. Преди 40 години хората имаха отношение към работата ми. Даже изложба тук съм правил. Сега младите хора нямат никакво отношение към изкуството. Нивото на младежта е много ниско. Чалгата е навсякъде. Малцина останаха хората, които са българската есенция и носят славата на страната ни по света.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

 
Фейсбук коментари
Сподели статията