Начало Водещи Религия Католическата църква в Плевен отбелязва със стенопис канонизирането на двама папи
10 Декември 2018 г., Понеделник
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Понеделник, 10 Декември 2018 13:10
Понеделник, 10 Декември 2018 12:54
Понеделник, 10 Декември 2018 12:24
Понеделник, 10 Декември 2018 12:12
Валути
РЕКЛАМА
Католическата църква в Плевен отбелязва със стенопис канонизирането на двама папи Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Общество - Религия
Написано от Ивета ДИМИТРОВА   
Сряда, 16 Април 2014 08:16
На 27 април Светия Отец папа Франциск ще провъзгласи за светци блажените папи Йоан XXIII и Йоан Павел II. Това е много важен момент в живота на цялата Католическа църква и по един особен начин на Църквата в България. Факт е, че и двамата папи са свързани с нашата страна. В годините от 1925 до 1934-а, приемайки епископско ръкоположение, бъдещият Йоан XXIII е назначен за апостолически делегат за Светия Престол в Бългаия, а Йоан Павел II е първият папа, посетил българските земи. Това се случи между 23 и 26 май 2002 г., като по време на неговата визита България беше център на интерес от страна на световната общественост, а след посещението на Римския епископ според мнозина се подобри името на страната ни.
Във връзка с предстоящата канонизация на двамата папи, от Епископската Конференция в България е взето решение да се организира на национално ниво благодарствен празник. Тържеството ще бъде отбелязано на 17 май в Плевен в енория „Дева Мария от Фатима”, като в програмата е включено внасяне на мощите на светите папи Йоан XXIII и Йоан Павел II, благодарствена Литургия освещаване на стенопис и откриване на изложба, посветена на Йоан XXIII и Йоан Павел II.
По повод освещаването на стенописа, който се изработва в момента от художника Атанас Атанасов, с нас се свърза отец Ярослав Барткиевич, свещеник в енория „Дева Мария от Фатима”, който ни разказа с повече подробности за предстоящия благодарствен празник, свързан с канонизацията на двамата папи.

- Отец Ярослав, защо е толкова специален празникът за канонизирането на папите Йоан XXIII и Йоан Павел II?
- Ще започна с това, че на 27 април, т.е. първата неделя след Великден, ще бъде канонизацията в Рим. Тази дата не е случайно избрана, защото в Католическата църква първата неделя след Великден е наречена Неделя на Божието Милосърдие. Това е силно свързано с папа Йоан Павел II, който е имал голяма набожност към Божието Милосърдие и всъщност го е разпространил по целия свят. И двамата папи - Йоан XXIII и Йоан Павел II, ще бъдат провъзгласени за светци. Важно е да се подчертае, че и двамата папи са били силно свързани с България. Папа Йоан XXIII от 1925 година до 1934 година е бил в България като апостолически визитатор. През това време от близо 10 години наистина е обикнал България и е съдействал в различни моменти, особено, когато е станало голямото земетресение. Много е помагал в България. След това, работейки в Турция, Гърция, той се е сещал многократно за България с мили думи. Даже е наричан Български Папа. Папа Йоан Павел II е единственият славянски папа и е единственият, който посети България, като това се случи през 2002 година. Освен това, той е провъзгласил Светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа, което за нас не остава без значение. По този повод, Епископската конференция на католическите владици в България е взела решение, на 17 май в Плевен да има благодарствен празник, по случай канонизацията.
- Защо точно на 17 май, има ли нещо специално около тази дата?
- По принцип след канонизацията се правят такива благодарствени празници, като благодарствена молитва на Бог за някой светец, който е поставен пред нашите очи като пример за подражание. По този начин се правят такива празници в различните епархии на различните държави. Искахме да го направим на 10 май, но това е работен ден и избрахме да е следващата седмица. Искахме да свържем празника заедно с този на енорията, тъй като тя е посветена в чест на „Дева Мария от Фатима”, което отбелязваме на 13 май. Тъй като датата се пада в понеделник и ще е малко трудно да дойдат гости от други места, решихме да ги обединим с канонизацията.
- А религиозни ли са католиците в Плевен и спазват ли всички норми, тъй като знаем в Рим на каква почит е поставена религията?
- Ние сме малцинство, по статистика, мисля, че католиците в България са около 1%, но ние държим да живеем по християнските правила. Спазваме си празниците и каноните, но винаги можем да кажем, че можеше и да е по-добре. Разбира се, ние сме доволни на Бога за това, което има. Имаме две неделни литургии в 11 и 18 часа и хората идват, по същия начин идват и през седмицата.
- През последните години българите се отдръпнаха някак си от църквата, сблъсквате ли се със този проблем в ежедневието ви?
- Трябва да си кажем честно, че католиците, които живеят тук са част от това общество, те не са направени от друга глина и не са изолирани. Проблемите, които изживява дадено общество, се отнасят по същия начин и за нас, и ние участваме в тези проблеми. Тези съвременни предизвикателства, които виждаме и ако говорим в контекста на вярата, че хората са загубили търсенето на духовното, това докосва всички  както православните, мюсюлманите, протестантите, по същият начин засяга и нашата общност.
- По какъв начин насърчавате хората да се върнат към духовното и да се вгледат в себе си?
- Преди всичко чрез личен контакт с хората. Опитваме се да ги намерим и да сме им на разположение, тъй като това е нашата задача, все пак сме свещеници, а не да сме някъде изолирани на далече. Ние трябва да сме сред хората. Аз мисля, че днешният човек живее в така да се каже ”объркан” свят, в който много неща му се поднасят като път към „щастието”, а се оказва, че не е така и той остава отчаян. Погледнете, че днес хората са излъгани от толкова много места  институции, филми, реклами, интернет и всичко това оказва голямо влияние. Трябва да му се показва, че не само това е животът, а има и едно духовно измерение, в което е силата. Ако четем историята, ще се види колко пъти хората са излизали от тежки ситуации благодарение на вярата, която са имали.
- Нека се върнем пак на благодарствения празник, как точно ще протече той?
- Преди всичко, за нас на първо място е молитвата, да изразим благодарност на Бога за двамата папи. Голяма част от нас са родени по времето на папа Йоан Павел II и в преносен смисъл сме се докоснали до неговата святост. Ако погледнем и двамата папи, те са се опитали да строят мостове, а не стени. Когато няма мир, когато има разделение в обществото, те са ни показали, че могат да се изграждат мостове. Затова преди всичко правим благодарствена молитва, за да изкажем своята благодарност към Бога за двете личности. След Литургията ще направим освещаване на стенописа, който в момента Атанас Атанасов рисува, а след него децата от хор „Звъника” и изпълнителите от общински хор „Гена Димитрова” ще изпълнят програма. След като покажем нашето богатство на всички гости, които ще дойдат на тържество, ще могат да разгледат изложбата, посветена на двамата папи.
- А често ли се случва толкова скоро след смъртта на някой папа, той да бъде обявен за светец?

- Това е голямо изключение. Според каноническото право, поне 5 години трябва да минат от смъртта, за да се започне изобщо процес за това. За да се стигне до канонизацията, се изминава дълъг период, защото преди това трябва да се докаже светостта на определен човек. Изисква се и чудо, което е част от този процес.
- А за какви точно чудеса става на въпрос в този случай?
- Ще ви разкажа за едно изцеление, чрез застъпничеството на папа Йоан Павел II. Една монахиня от Франция, която имала неизлечима болест, се молела на Бог чрез застъпничеството и оздравяла напълно. Има много различни такива изцеления, които нямат медицинско обяснение, но се взимат най-важните. Друг случай, свързан с папа Йоан Павел II, станал в Латинска Америка, е за жена, която имала рак на мозъка и била в много тежко състояние, последен стадий. Не можела да стане от леглото дори. Изведнъж сутринта се събудила и казала, че чува глас, който й казва да стане, но тя си давала сметка, че не може да го направи. Толкова силно чувствала това вътрешно усещане, че станала и всички около нея били шокирани. В едно интервю с лекарите гледах, че те нямат никакво обяснение за това нещо как се е случило. Според тях, са й оставали само няколко седмици живот. Така, че има такива изцеления и те са много важни. Мисля, че Бог в своята премъдрост и доброта, дава някакъв пример, че той подарява благодат и чрез застъпничеството на тези светци. При нас имаме мощи от папа папа Йоан Павел II, а от София ще бъдат донесени мощите на папа Йоан XXIII и с тях ще благословим хората. Това е голяма сила. Все пак в Евангелието Иисус Христос казва, че „човек живее не само с хляб, а с всяко слово, което излиза от Божията уста”. Това показва, че човек не е само тяло, а и душа  материалното и духовното измерение. Проблемът ни днес е, че изпуснахме духовното и сме се съсредоточили само върху материалното.
- Има една теория, че човек може да се моли навсякъде и не му е нужна институцията Църква, за да го прави, какво е вашето мнение по въпроса?
- Знам за тази теория. Аз бих казал, че човек по този начин оправдава своето неверие, това е просто едно оправдание. Какво означава ”аз вярвам”? В кого? Ако аз вярвам в Исус Христос, това означава, че ще слушам неговите думи. Съответно отварям Евангелието. Кой е създал Църквата? Църквата е създадена от Исус. Както много добре се казва на Втория Ватикански събор, „Църквата е инструмент на Бога, чрез който Бог спасява човека”. Ако не беше Църквата, как бихме предали тази вяра? Т.е. Църквата е пазителка на цялото богатство на Евангелието на Иисус Христос. Да не забравяме, че той е оставил и тайнства, и Църквата чрез тези тайнства осъществява присъствието на Христос сред нас. Разбира се, че веднага някой може да каже, че има някакви грешки в историята. Те са много. Това никой не го отрича. Никой не твърди, че в Църквата има само светци. Това е и едно грешно измерение, започвайки от мен, и аз съм грешен. Обаче, Църквата е и свята, и грешна. Свята, благодарение на това, че Христос присъства в нея и грешна, защото ние сме грешни.

След като приключи нашият разговор с отец Ярослав, се насочихме към стенописа, за който вече стана дума. Там имахме възможност да разговаряме с художника Атанас Атанасов, който работи по мащабния проект в момента.
Какво разказа той за „Посредник” ще научите от нашия разговор.

- Г-н Атанасов, какво ви подтикна да направите този голям стенопис?

- Естествено, това беше поръчка от страна на католическата Църква. Те изявиха желание и ми предложиха тази работа, като аз първо изготвих проект, който беше одобрен и така започнах. Аз съм професионалист и няма да тръгна от самосебе си да правя такова нещо. Още повече, че става на въпрос за толкова отговорно място и никой няма да направи такова нещо просто така, трябва някой да му го възложи.
- Колко време отнема един такъв мащабен проект?
- Зависи. Различно е. Изпълнението ще отнеме десетина дена може би, но най-много отнема проектирането. Белият лист е най-голямото предизвикателство, докато се пребориш с него, отнема повече време. Няколко различни идеи се предлагат, отхвърлят се. От няколко различни неща се вземат детайли, за да стане окончателния проект. Така че, това е по-дългият процес, самото изпълнение трае по-кратко, ако разбира се си разбираш от работата и знаеш какво правиш.
- А трябва ли да вярва човек, за да се заеме с такъв проект?
- Аз мисля, че трябва да вярва. Аз съм вярващ, макар и да не съм католик, но това не попречи на отец Ярослав да ме покани, а на мен също не ми пречи, за да си свърша работата възможно най-добре. Честно казано, на мен различията между двете Църкви не са ми ясни и не виждам смисъл в това нещо, така че за мен не представлява проблем.
- А това първото ви такова начинание ли е?
- Не, аз съм изписвал и други църкви  православни. Правил съм заедно с един колега - Станимир Желев, параклиса в Морската градина в Бургас миналата година. Също изписвахме купола в село Бяла вода, а аз съм изписвал и един друг купол в село Порой, близо до Поморие и така. Отделно съм правил икони, може би хиляди.
- А какво е усещането да работите в храм?
- Честно казано, не мога да кажа, че е нещо по-различно, от това, което правя всеки път. Но все пак работата в един храм е нещо по-различно, спрямо това, когато работиш в ателието. Тук съм по-концентриран и за кратко време успявам да направя повече неща. Някакво свръхестествено преживяване не е имало, но между другото, музиката на Борис Христов, която си пускам да звучи, има по-особено звучене тук. Аз съм практичен и не мога да кажа, че някакви божествени сили ме водят, но може би Господ ми помага без аз да го усещам.
Атанас Атанасов е роден през 1964 година в Бургас, племенник на бургаския художник Тодор Атанасов. През 1991 година завършва Националната художествена академия със специалност живопис в класа на проф. Светлин Русев, а към днешна дата е преподавател там. Атанасов работи в областта на живописта, илюстрацията, миниатюрата, рисунката, стенописта. Рисува в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, фигурална композиция. За стила на Атанасов учителят му Светлин Русев, казва, че е „базиран на рафинирана чувствителност и творческа интерпретация на старата традиция на българската иконопис“. Освен, че в момента се занимава с изписването на стенописа на католическата енория „Дева Мария от Фатима”, на 5 май му предстои изложба на портрети в галерия „Средец”, която се намира в Министерството на културата.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Сряда, 16 Април 2014 15:14