БизнесВодещи новиниОбществоСтраната

България получава между 3 и 4 лева от всеки 1000 лева от бизнеса на най-големите фирми

Възможно решение е за най-големите предприятия в страната да се въведе минимално данъчно облагане на базата на оборота, ако данъците върху печалбата са под определен праг

Предприятия с мащаба на Аурубис България, Лукойл Нефтохим Бургас, Лукойл България, които формират 6.3% от приходите на нефинансовия сектор, плащат едва 2.6% от корпоративните данъци. Заключенията са от доклад с автор финансовият журналист Димитър Събев и съавтор Ива Димитрова от екип Икономическа справедливост на „За Земята“. Документът използва изцяло публична информация и разглежда корпоративните данъци на десетте най-големи частни предприятия в България. Данните показват , че съотношението „данък/приходи“ е средно 0.34% за 2020 г. и 0.37% за предходната година. Или държавата получава между 3 и 4 лева от всеки 1000 лева от бизнеса на най-големите фирми.
„Най-големите компании в България като цяло далеч не са най-големи данъкоплатци и за по-малките по размер предприятия остава да носят по-голяма данъчна тежест. Корпоративните данъци играят твърде скромна роля в осигуряването на данъчни приходи в България. Основен принос за събирането на средствата в бюджета имат физическите лица – веднъж с данъка върху доходите си, но още повече с масивни „невидими“ данъци върху потреблението и вноса, при които България е европейски шампион с 50% от общата данъчна тежест“, коментира Димитър Събев.

През 2020 г. ясно се обособяват две групи по отношение на показателя „данъци/приходи“. В едната попадат четири дружества с чуждестранна собственост, които внасят като данък еквивалента на 0.6-0.8% от приходите си. От другата страна е „Българската група“, при която показателят е далеч по-малък 0-0.3%. Възможно обяснение е, че чуждестранните предприятия не разполагат със „социален капитал“ в институциите в случай на данъчни проверки и финансови ревизии. За разлика от тях, „българската група“ притежава повече „меки ресурси“, с които може да менажира данъчните си задължения. Освен това, предприятията от „чуждестранната група“ по правило се облагат в България с по-нисък корпоративен данък, отколкото в страната, където е седалището им и този факт сам по себе си намалява мотива за радикални данъчни оптимизации.
След намаляването на корпоративния данък на 10% през 2007г. и 2008 г., България се превърна и в страната с най-високо икономическо неравенство в ЕС, с коефициент на Джини* 40 при 30 средно за ЕС. Основен довод в полза на ниският корпоративен данък и плоската данъчна ставка беше идеята, че ще бъдат привлечени повече чуждестранни инвестиции. Практиката показа, че това не се случи и за да попълни недовземането с преки данъци, българският бюджет трябва да събира пропорционално повече приходи с данъци върху потреблението. При което тежестта на косвените данъци пада върху хората, докато корпоративното данъчно облагане е съвсем либерално.
Възможно решение е България да се придържа към „златния триъгълник“ на европейското данъчно облагане, при който данъчната тежест е разпределена поравно с 1/3 преки данъци, 1/3 косвени данъци и 1/3 осигуровки. Стъпка в тази насока би било за най-големите предприятия в страната да се въведе минимално данъчно облагане на базата на оборота, ако данъците върху печалбата са под определен праг. Минимален корпоративен данък, определен като нисък процент от оборота (например 0.5%) би могъл да противодейства на част от счетоводните „оптимизации“, изпразващи данъчната основа на големите предприятия и прехвърлящи данъчната тежест върху хората и малкия и среден бизнес.

* Коефициентът на Джини носи името на италианския икономист и социолог Корадо Джини, който го предлага за първи път в 1912 година. Коефициентът или Индексът на Джини се използва за статистическа характеристика на разпределението на благата в едно общество, т.е. на разликата в парично изражение между благосъстоянието на бедните и богатите в едно общество. Стойност 0 показва пълно равенство в доходите – всички получават еднакви доходи, а стойност 1 (или 100%) показва максимално неравенство – само един човек получава всички доходи, а всички други нямат нищо.

Подобни новини

Back to top button