Илиан Илиев, хореограф и педагог: Младите поколения имат интерес към изкуството и фолклора

Младият педагог Илиан Илиев е възпитаник на Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ и вече тринайсет години е преподавател там в специалността ,,Български танци“. Той е пример за съвременен будител. От разказа за творческия му и професионален път струи ентусиазъм и вдъхновение.

Господин Илиев, споделете от кога се занимавате с народни танци?

• От ранна детска възраст, защото имах възможността да се запиша в детските школи в някогашния Пионерски дом в Плевен (днес Център за работа с деца). Там започнах почти на шега и благодарение на моите близки и родители, които се грижеха за редовните ми посещения. Експериментът определено бе успешен. Впоследствие преминах в танцовите състави на ансамбъл „Нашенчета“. Моят пръв ръководител, с който съм работил, е Димитър Петров, после станах млад участник в ансамбъла на Огнян Летов. Благодарение на тези специалисти получих много богат репертоар. А моята наклонност към професионалното израстване се прояви в момента, в който трябваше да кандидатствам. По голяма случайност разбрах за новосъздадената специалност в тогавашното Средно музикално училище „Панайот Пипков“ – „Български танци“ под ръководството на Пламен Николов. Имах шанса и удоволствието да завърша в неговия випуск през 2008 г. Имал съм възможността да посетя редица страни, да участвам в множество фестивали, както с помощта на Центъра за работа с деца и ансамбъл „Нашенчета“, така и на музикалното училище. Това дава нов хоризонт и обогатяване на общата култура, както и докосване до другите танцови изкуства по света. След успешното ми завършване, вече в Националното училище по изкуствата, продължих по своята пътечка в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в град Пловдив. Там бях приет редовно обучение и попаднах в класа на проф. д-р Даниела Дженева. При нея имах възможността да се обучавам в петгодишния курс, включително с магистърска степен. Получих квалификация хореограф-педагог и в последствие хореографска режисура. Това даде добър тласък на професионалното ми развитие. Успоредно със следването си започнах и първата си работа в щатния танцов състав на Академията в периода на първите две учебни години. В последствие се наложи да премина в задочна форма на обучение, за да се върна в Плевен. Даде ми се възможността да започна работа в Националното училище по изкуствата и бях назначен на мястото на покойния ръководител на специалността Пламен Николов. Така през 2010 г. започна моя педагогически опит с младите изпълнители, които не са само от града. Училището е средище за много деца, които кандидатстват от различните градове и райони. Вече тринайсет години съм с сферата на образованието. Радвам се, че попаднах точно в тази институция, защото съм възпитаник на училището и то самото е с национален статут. Децата, които изучават български танци, са подбрани и приети с изпити за проверка на способностите. С течение на годините беше трудно да се придобие опит, радвам се, че се срещнах с различните поколения, които изучаваха нашата специалност.

– Какви предмети преподавате?

– „Български танци“, „Репертоар“, „Композиция и импровизация“, „Актьорско майсторство“. С тях учениците придобиват по-различни умения, това са учебни планове и програми, утвърдени от Министерството на културата и са част от цялата система на тези училища по изкуствата.

– Освен в Националното училище по изкуствата имате школи и на други места.

– В хода на работата си с деца в периода от 2010 до 2018 г. имах възможността да работя като хореограф педагог в едно от емблематичните учебни заведения в Плевен – детска градина „Иглика“. Така разширих диапазона си на педагогиката с работата си с още по-малки деца, у които да запаля искрата и обичта към народния танц, за да може да продължат напред в по-различен тип обучение. По покана на Мария Венкова, секретар на читалище „Христо Ботев“, от 2016 г. работя и там като хореограф педагог заедно с корепетитора Пешка Михайлова. Там се обучават деца от училищна възраст от различни училища. По този начин видях различните подходи, необходимите иновации за поколението, съвременните тенденции. Смятам, че се прилагат успешно, доколкото е възможно и спрямо дигиталните среди и комуникации, актуални в последните години. Въпреки това, смея да кажа, че младите поколения все още имат интерес към изкуството, към фолклора и това е радостно. Публиката в Плевен вижда резултатите на сцена.

– Разкажете за някои от отличията на учениците ви.

– С течение на годините и разрастването на нашата специалност в училище са се сформирали две възрастови групи в представителните танцови ансамбли. Имам възможността да работя с децата от 5-и до 8-и клас в ансамблова форма. С тях за тези осем години постигнахме високи резултати на национално и международно ниво. Конкурсите, в които са участвали учениците ни, са национални и осъществени с подкрепата на Министерството на културата. Изключителни са наградите, получени от децата за труда им. Мога да спомена фолклорния конкурс „Орфееви таланти“ в Пловдив, „Орфеево изворче“ в Стара Загора, „Пиленце пее“ в София, Петропавловският събор в Лясковец, „Напеви от Северозапада“ в Монтана и редица други. Учениците се отличават с високи постижения на всички тях – първи места, лауреатски звания, специални награди, които ги стимулират за положения труд през цялата година, за да могат да се представят и още по-добре и в следващите издания. Радвам се и за възможността да участваме и в международни фестивали. През 2022 г. взехме участие в международния фестивал „Децата на планината“ в Новисоч, Полша. Завърнахме се с изключителни и емоционални спомени от представянето на българската култура и традиции. През 2019 г. по покана на организаторите взехме участие в Дни на българската култура и традиции в Охрид, Северна Македония. Децата се завърнаха отново със специални отличия и наградата на българското посолство в Република Северна Македония.

– Къде намират реализация учениците ви?

– За двайсет години в нашето училище процентът на реализираните кадри е над осемдесет. Реализацията им в професионалните ансамбли е голяма. Казвам го и с уважение към всички педагози от специалността- Танушка Арабджиева, Галина Георгиева, Данаил Цолов, Маня Николова. Добрата подготовка на децата не е възможна без помощта на корепетиторите. Благодарностите са и към този екип – Симо Терзиев, Мартин Йорданов, Пешка Михайлова, Жанета Русева. Реализацията на нашите възпитаници продължава най-вече в Северняшки ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“, а също в Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, ансамбъл „Тракия“ – Пловдив, фолклорен ансамбъл „Пазарджик“, „Странджа“- Бургас, „Българе“, „Пирин“ – Благоевград и още редица формации и дори шоу организации в чужбина. Продължавайки образованието си, учениците ни кандидатстват в Академия за музикално танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“, в Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград и Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“. Това но доставя радост! Дори след завършване те продължават да търсят контакта с нас, за да проправят пътечката към следващите поколения.

Разговаря Виолета Кръстева