2022-ра бележи траен спад на обществено доверие в институциите – пряк резултат от перманентната конфронтация и невъзможността да се намери изход от политическата криза. Ситуацията е уникална не с това, че хората споделят неудовлетвореност от дейността на отделна институция, а с това, че негативната тенденция засяга вече всички аспекти от управлението на страната.
Сформираното след вота през октомври 48НС е първото, което стартира дейността си с минимално обществено доверие от 7% срещу 63% недоверие. За последните 13 години подобно отношение е регистрирано единствено в края на 42-ро НС, излъчило правителството на Пламен Орешарски (8% доверие срещу 65% недоверие).
Макар да запазва позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Румен Радев също ерозира. Конфронтацията с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за действията на изпълнителната власт, водят до регистрирания спад на доверие. За първи път от избирането на Р.Радев на този пост ножицата между доверие и недоверие се затваря до два пункта. От началото на втория му мандат през февруари до декември положителните оценки спадат от 51% до 36%, а отрицателните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента оттеглят жители на областните градове, младите и средни поколения.
Отношението към назначеното от президента четвърто служебно правителство е силно поляризирано. Кабинетът получава одобрение от 24% и неодобрение от 29%, а служебният премиер Г. Донев – 24% одобрение срещу 22% неодобрение. Мнозинството от членовете на кабинета и тяхната дейност са непознати и всеки втори пълнолетен българин не е в състояние да изрази мнение за работата им.
Ерозията на доверие в институциите през последната година е естествена обществена реакция на политическата нестабилност и неефективния междуинституционален диалог. Критиката на хората е насочена не само към „обичайния заподозрян“ парламента, но вече и към президента и изпълнителната власт. Всички основни субекти на управлението се възприемат като съвкупно отговорни за невъзможността страната да посрещне предизвикателствата на кризите.
