В България през 2021 г. е загубена 57% от 872 млн. куб. м подадена вода от общественото водоснабдяване. Това показват последните налични данни на Националния статистически институт (НСИ).
През 2021 г. в България е имало 176 действащи пречиствателни станции за отпадъчни води.
НСИ публикува данните по повод 22 март, който е обявен за Световен ден на водата от ООН през 1993 г. Тази година отбелязването на Деня на водата преминава под мотото „Ускоряване на промяната“. Целта е ускоряване на промяната за решаване на кризата с водата и канализацията.
„И тъй като водата засяга всички ни, трябва всеки да предприеме действия. Това значи и ти! Това е момент, който се случва веднъж на поколение, за да се обедини светът около водата. Изиграй своята роля. Направи, каквото можеш“, се настоява в призива, публикуван в сайта на Световния ден на водата.
По разчети на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, базирани на оценки на Световната банка, над 12 млрд. лева са необходими за подмяна на ВиК мрежата в страната. По данни на ведомството към юли 2022 г. 35 000 души в България са били засегнати от липсата и режима на питейна вода. По различни класации страната е лидер в ЕС по загуба на вода.
26% от населението на света няма достъп до безопасна питейна вода, а 46% нямат достъп до основни санитарни условия, се казва в нов доклад, представен във вторник в навечерието на първата голяма конференция на ООН за водата от повече от 45 години, предаде АП.
В Доклада на ООН за развитието на световната водна система през 2023 г. се очертава тревожна картина на огромната празнина, която трябва да бъде запълнена, за да се постигнат целите на ООН за осигуряване на достъп на всички хора до чиста вода и канализация до 2030 г.
Ричард Конър, главен редактор на доклада, заяви на пресконференция, че приблизителните разходи за постигане на целите са между 600 млрд. и 1 трилион долара годишно. Не по-малко важно, каза Конър, е да се създадат партньорства с инвеститори, финансисти, правителства и общности, свързани с изменението на климата, за да се гарантира, че парите се инвестират по начини, които поддържат околната среда и осигуряват питейна вода на 2 милиарда души, които нямат такава, и канализация на 3,6 милиона нуждаещи се. За постигане на целите е необходимо сегашните нива на инвестиции да се умножат по три. Според доклада потреблението на вода в световен мащаб се увеличава с около 1% годишно през последните 40 години и „се очаква да нараства с подобен темп до 2050 г., което се дължи на комбинацията от ръст на населението, социално-икономическо развитие и променящи се модели на потребление“.
Конър каза, че действителното нарастване на търсенето се отчита в развиващите се страни и нововъзникващите икономики, където се дължи на индустриалния растеж и особено на бързото увеличаване на населението на градовете. Именно в тези градски райони се наблюдава „наистина голямо увеличение на търсенето“, каза той. Тъй като селското стопанство използва 70% от цялата вода в света, Конър каза, че напояването на културите трябва да бъде по-ефективно – както е в някои страни, които сега използват капково напояване, което пести вода. „Това позволява на градовете да разполагат с вода“, добави специалистът.
В резултат на изменението на климата, се казва в доклада, „сезонният недостиг на вода ще се увеличи в регионите, където в момента тя е в изобилие – като Централна Африка, Източна Азия и части от Южна Америка, и ще се влоши в регионите, където водата вече е в недостиг, като Близкия изток и Сахара в Африка“.
Средно 10% от световното население живее в страни с висок или критичен недостиг на вода, а до 3,5 милиарда души живеят в условия на воден стрес поне един месец в годината, се казва в доклада, публикуван от ЮНЕСКО, организацията на ООН за образование, наука и култура. От 2000 г. насам наводненията в тропиците са се увеличили четири пъти, а в северните средни ширини – 2,5 пъти, се казва в доклада. Според данните в него става все по-трудно да се установят тенденциите при засушаванията, въпреки че в повечето региони може да се очаква увеличаване на интензивността или честотата на засушаванията и „екстремните топлинни явления“ като пряк резултат от изменението на климата.
