В Народното събрание, което предстои да бъде избрано тази неделя, 11 юли 2021 година, най-вероятно е да са представени 6 политически формации, показва проучване на „Алфа рисърч“, направено между 4 и 7 юли 2021 г. сред 1013 души и реализирано със собствени средства.
Както и през цялата предизборна кампания, в нейния край проучването показва засилена конкуренция за първото място между ГЕРБ и ИТН. Няколко дни преди изборите първа политическа сили са ИТН с 21.8 на сто от твърдо решилите да гласуват. Само на три десети след тях – с подкрепа от 21.5 на сто са ГЕРБ. Продължаваща мобилизация на симпатизантите на ГЕРБ може да обърне тази тенденция. Обратното, включването на повече младежки, емоционален вот, както и на вот от чужбина, може да осигури преднина на ИТН, казват от „Алфа рисърч“.
От твърдо решилите да гласуват, 16.4 на сто посочват, че ще дадат вота си за БСП. С което левицата има всички шансове да подобри резултата си от 4-ти април.
Към момента „Демократична България“ е четвърта с 12 процента от твърдо решилите да гласуват. Така тя затвърждава позициите си от началото на кампанията, като важен фактор за нейния резултат отново ще бъде вотът от чужбина.
В аналогична ситуация е ДПС, което има прогнозна подкрепа от 11.1 на сто. Ключов за финалния резултат и за съотношението между двете формации ще е вотът от чужбина, който националното проучване не може да отчете, посочват от „Алфа рисърч“.
Слаба мобилизация в края на кампанията отбелязва „Изправи се! Мутри вън!“, достигайки 5.4 на сто от вота. Платформата на Мая Манолова се характеризира с висока степен на обмен на избиратели с ИТН, както и с отлагане на решението коя от двете партии да бъде подкрепена до последните дни на кампанията.
Според проучването, към момента „Българските патриоти“ (3.8 процента) остават малко под изборната бариера от 4 процента. Не съумява да премине чертата и „Възраждане“ (3.2 на сто), но при него също е интересно да се изчака вотът от чужбина, откъдето то изненадващо получи висок резултат на 4-ти април, отбелязват от „Алфа рисърч“.
10 на сто от твърдо решилите да гласуват заявяват, че ще изберат партията, която да подкрепят в оставащите дни до вота. Този дял трудно може да преобърне цялата картина, но може да повлияе на крайния резултат в две посоки – първо, да определи победителя от изборите и второ, да „вкара“, или да „изкара“ някои партии от парламента, посочват анализаторите.
Според данните, между 47 и 50 на сто от анкетираните пълнолетни граждани заявяват твърда готовност да гласуват на изборите в неделя. Това означава до урните да отидат между 3.1 млн. и 3.3 млн. души. Мобилизиращ фактор е желанието на всяка от двете основни групи избиратели – от една страна, симпатизантите на ГЕРБ, от друга, на протестните партии – с вота си да определят посоката на развитие на страната и да излъчат правителство около техните политически сили.
Социолозите отчитат влияние върху изборния процес от машинното гласуване, което може да се превърне в потенциална бариера пред част от избирателите. 15.4 на сто от всички анкетирани заявяват, че имат притеснения от машинното гласуване, а 11.8 на сто от възможни опашки пред изборните секции в резултат от по-бавното гласуване.
Най-сериозно отражение би имало машинното гласуване върху избирателите на БСП, от които всеки четвърти, и на ДПС, от които всеки трети изразява безпокойство от този вот. 12 на сто имат съмнения за манипулация на изборните резултати. Значително са намалели притесненията от зараза с коронавирус – 7.8 процента. Както и на предишните избори, възможни са по-големи амплитуди на избирателната активност, не на последно място, и заради разширените възможности на вота от чужбина.
