В Световната седмица за борба със сърдечната недостатъчност – вече е доказано, че тя е сравнително рядко усложнение след COVID -19
От 10 до 16 май Европейското дружество по кардиология отбелязва Световната седмица за борба със сърдечната недостатъчност. В информационните дни се включва и Работната група по сърдечна недостатъчност към Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ), с актуални данни и съвети към тези болни, особено в светлината на COVID-пандемията. В навечерието на Световната седмица за борба със сърдечната недостатъчност бе оповестена информация за това че вече е доказано, че сърдечната недостатъчност е сравнително рядко усложнение след прекаран COVID -19. Преди месеци кардиолози споделяха обратното.
„Вече натрупахме значителен опит с това, какви сърдечно-съдови усложнения предизвиква заболяването COVID -19. Сърдечната недостатъчност, предизвикана от самата инфекция, вследствие на миокардит, е рядко усложнение. Тези случаи не са по-чести от тези при сезонния грип. По-чести са ритъмните нарушения на сърцето, неголеми перикардни изливи и тромбози. Последните са преди всичко венозни и те са доста чести – до 30% от болните. По-редки, но и значително по-опасни са артериалните тромбози“, обяснява проф. д-р Пламен Гацов, председател на работната група по сърдечна недостатъчност към ДКБ, професор в МУ Плевен.
По последни данни на НЗОК, със сърдечна недостатъчност живеят близо 150 000 българи. Заболяването се определя като по-опасно от рака, тъй като 15% от тях умират до края на първата година от поставянето на диагнозата. 50% загиват до третата година. „Това далеч надхвърля смъртността от повечето онкологични заболявания. Ако погледнете статистиката за страната, ще видите, че смъртността от онкологични заболявания е около 17% а от сърдечни и съдови (това включва и сърдечната недостатъчност) – 65%“, посочва проф. Гацов.
Хората, които развиват сърдечна недостатъчност, най-често имат друго предшестващо сърдечно заболяване. Появата на нови симптоми – лесна умора, задух при физическо усилие, или в легнало положение, отоци по краката, трябва да ги насочат за консултация с кардиолог. Ако някой е прекарал COVID и има сърдечни оплаквания – ускорен пулс, аритмия, гръден дискомфорт и др., прегледът от кардиолог е задължителен, категоричен е проф. Гацов. Той би трябвало да включва ЕКГ, ехокардиография и при нужда лабораторни изследвания. Всеки човек, независимо от възрастта, в този случай трябва да се изследва.
COVID -19 е опасен за хората с вече установена сърдечна недостатъчност. Той може да доведе до влошаване на състоянието и смърт. Оголването на кардиологичните отделения откъм персонал, превръщането им в COVID -звена, забраните за планов прием, допълнително забавиха лечението на тези болни. „Те пристигат в изключително тежко, понякога неспасяемо състояние. Това увеличава смъртността им. Ако сравните данните за смъртността в страната за последните 2 години ще видите, че починалите за 2020 г. са с над 16 000 повече от тези за 2019-а. Ако приемем, че за около половината от тях причината е COVID -19, то от какво са починали останалите? Един от логичните отговори е: от влошаването на лечението на всички други болни. Има върху какво да се замислят „архитектите” на мерките против COVID -19“, казва проф. Гацов.
„Пациентите със сърдечна недостатъчност, прекарали COVID, е добре да извършат преглед при кардиолог. Той ще прецени необходимостта и какви точно изследвания да направят. В никакъв случай това не означава хората, преживяли заболяването да си изработят „кардиофобия”. Задачата на лекаря е да им обясни кое точно е притеснително и кое не е“, обяснява проф. Гацов. По същия начин следва да се подходи и към ваксинацията – да се ваксинират хората с доказано намален имунитет, например тези, които често боледуват от такива инфекции или имат хронични белодробни заболявания. При това, ваксинирането трябва да е извън пиковете на заболяването, добавя той.
