Йовковият Серафим вдъхнови шестокласници от ОУ „Цветан Спасов“ за добротворство

Измина още една учебна година… Дали беше лека, дали беше различна, дали беше успешна? Вероятно всеки има различен отговор на този въпрос. Със сигурност обаче за учениците от 6. б клас в ОУ „Цветан Спасов“ тя беше година на израстване, което не се измерва само физически.
Това споделя Татяна Ценкуловска, заместник-директор в училището и преподавател по литература на този шести клас.
Една от последните теми в часовете по литература, посветени на разказа „Серафим“ от Й. Йовков, беше темата за добротворството. Сред вълнуващите дискусии се роди идеята тази тема да не остане само в рамките на учебния час, а да намери превъплъщение в реалността. Направихме проучване, потърсихме възможности и така открихме посланията на доброто във фондацията „Предай нататък“, разказва госпожа Ценкуловска. – Разбрахме, че много близо до град Плевен има едно място, в което животът е събрал хора с различни съдби, но с еднаква нужда от внимание, обич и подкрепа. Това е Домът за стари хора в с. Бохот.
Свързахме се с ръководството на Дома и ги попитахме с какво можем да им помогнем. В тази сложна пандемична обстановка възможностите за контакт са ограничени, но все пак разбрахме от какво имат нужда възрастните хора. Обсъдихме с децата и с родителите идеите за добротворство и решихме: ще направим пейки за парка в дома – място за почивка и споделяне.

Пейките са направени от стари, счупени столове и непотребни плоскости, но здраво сковани и най-важното – разкрасени с нарисувани от децата цветя и сърца, видяхме на място миналата седмица, когато въпреки жегата под сянката на дърветата в двора на училището кипеше дружен труд. До своите възпитаници беше класният ръководител на 6. б клас, Габриела Велева.
И понеже срещите на децата с хората от дома са невъзможни, досетихме се, че има и друг начин да общуваме с тях – с писма, написани на ръка, позабравени в днешното технологично време, но истински, от сърце, допълав разказа си Татяна Ценкуловска. В писмата децата разкриха себе си, споделиха мечтите си и изразиха уважението си към непознатите за тях баба или дядо. Има думи в тях, които са по детски чисти и трогателни: „Бих Ви дал своята топлина, разбиране и грижа, от които най-силно се нуждаете, а Вие бихте ме научили на своите добродетели…“; „Занапред мога да споделям с теб. Дано скоро да се запознаем, а дотогава се пази и знай, че аз ще мисля за теб като свой близък…“; „Здравей, дядо! Знам, че с теб не се познаваме, но много искам да се запознаем!… защото нямам дядо…Представям си, че ме учат да карам колело, да ловя риба, показват ми как се пуска хвърчило… Толкова искам да ги има… Затова, моля те, бъди ми дядо!“…
Една първоначално обикновена идея, една малка искра подпали истински пламък от ентусиазъм и вдъхновение! С помощта на чичо Марго, работника по поддръжката в училището, и на г-н Михайлов, учител по технологии и предприемачество, шестокласниците изработиха уникални пейки. Децата вградиха в тях пъстрота, слънце и много любов.
Със сигурност обитателите на Дома за стари хора ще усетят зареждащото настроение на цветните пейки и стоплящите послания в писмата на шестокласниците. Директорът на Дома, Пламен Бъчев и психологът Лиляна Иванова приеха с много радост и вълнение подаръка. Те споделиха с директора на ОУ „Цветан Спасов“, Филип Филипов, че са щастливи, че могат да внесат доза радост и усмивка в ежедневието на хората, за които се грижат.
Зелената и старателно поддържана градинка ще приюти пъстрите пейки и там, под причудливия напев на птичките, възрастните хора ще усетят топлите прегръдки на децата от 6. б клас в ОУ „Цветан Спасов“, Плевен.