Над 1.5 млрд. лв. безвъзмездни европейски средства за нисковъглеродна енергетика са предвидени в ревизирания от служебния кабинет български План за възстановяване и устойчивост. В него е заделено сериозно финансиране за нови възобновяеми електроцентрали с батерии за съхранение на произведения ток, каквото в плана на ГЕРБ липсваше. Включен е изцяло нов проект за изграждане на геотермална електроцентрала в Северна България. Седем пъти са увеличени парите за слънчеви покриви на домакинствата, с една трета повече са и средствата за пилотни проекти за производство на зелен водород. Значително обаче е намалена търсената за държавния газов оператор „Булгартрансгаз“ евросубсидия за изграждането на водородопровод до комплекса „Марица Изток“, където се планира строеж на парогазови мощности на мястото на въглищните, които от 2030 г. трябва да заработят на водород.
448.8 млн. евро или около 897 млн. лв. са за минимум 1.7 гигавата нови възобновяеми енергийни източници с батерии за съхранение на ток. Частните инвеститори обаче ще трябва да осигурят собствени 1.8 млрд. лв. за реализацията на проектите. 167.7 млн. евро или около 337 млн. лв. ще получи „Булгартрансгаз“ за водородопровод, който обаче ще е по-къс от първоначално предвиждания. Газовият оператор ще участва с над 33 млн. лв. свои средства.
Най-съществена е промяната на проекта за финансиране на слънчеви покриви и термопомпи в домакинствата. В сегашния вариант са заложени 140 млн. лв., докато в този на ГЕРБ бяха едва 20 млн. лв. Така повече жилища ще могат да получат повече пари от предвидените в предишния проект. Съвсем нов е проектът за проучване на геотермалния капацитет в четири села в Северна България и изграждането на централа за производство на ток от горещата вода или от гейзери. За това са предвидени 92.6 млн. лв., изцяло безвъзмездно финансиране, което ще получат Техническият университет в София и Агенцията на устойчиво енергийно развитие.
Още в началото на 2022 г. се планира да се обяви първият от общо шест търга за изграждане на нови ВЕИ-проекти независимо къде и каква е технологията. Такива ще има на всеки шест месеца.
Четири села в Северна България – Дългоделци и Септемврийци от монтанските общини Якимово и Вълчедръм, Софрониево във врачанската община Мизия и ловешкото село Умаревци, са посочени като места, за които има данни, че разполагат с геотермален потенциал на дълбочина 4500 – 4800 м.
„Анализът на потенциала за развитие на геотермална енергия на територията на цялата страна ще даде възможност за намиране на решения на съществуващите проблеми, като преодоляване на лошото техническо състояние на повечето от 12-те топлофикационни компании в страната. Развитието на тази технология ще помогне за преодоляване на проблемите, свързани с енергийната бедност и замърсяването на въздуха поради изгарянето на твърди горива, и ще улесни търсенето и прилагането на решения за икономическа диверсификация на местно ниво според геотермалния потенциал в страната”, пише в проекта.
В преработения план за възстановяване и устойчивост е засилен фокусът върху „зеления“ водород като бъдещо гориво, което ще замени въглищата.
Сериозен интерес се очаква да има от страна на гражданите към проекта за безвъзмездно финансиране на слънчеви покриви в частните жилища. За целта са заложени 140 млн. лв., които ще покриват 60 на сто от стойността на системата, а за енергийно бедните субсидирането ще е 100 процента.
За закупуването на слънчеви системи за битово горещо водоснабдяване ще се дават най-много до 1176.50 лв., а за домакинство, получаващо енергийни помощи – до 1960.83 лв.
За изграждане на фотоволтаични системи до 4 kW с акумулатори (с допълване на енергия от мрежата) ще се дават също до 60% от стойността на системата, но не повече от 6260.50 лв., а за домакинство с енергийни помощи 100% или до 10 434.17 лв. В случай на техническа невъзможност за използване на акумулатори във фотоволтаични системи до 4 kW субсидията ще е до 5301.50 лв., а за енергийно бедни до 8 835.83 лв.
Инсталираните машини и съоръжения трябва да бъдат нови; за втора ръка няма да се плаща, а едно домакинство може да кандидатства само за една от двете мерки. Пари ще се дават само на домакинства, които не са свързани към топлопреносна или газопреносна мрежа.
Очакванията са от помощта да се възползват 60 580 домакинства, от които 15 145 получаващи енергийни помощи. Това е над пет пъти повече обхванати частни домове спрямо предвиденото от ГЕРБ в предишния план за възстановяване и устойчивост.
