У нас 2.5 милиона са преболедували COVID-19, също толкова не желаят да се ваксинират
45% от българите нито са се ваксинирали, нито възнамеряват да го направят. Това показват данните от национално представително проучване на агенция „Галъп интернешънъл болкан“, проведено между 2 и 10 септември сред 1007 души по метода „лице в лице“.
Сред нежелаещите да се ваксинират са най-вече млади и представители на гетоизираните и маргинализираните общности.
Има и около една десета, които не съумяват или не желаят да отговорят на въпроса за ваксинирането.
Респондентите в националната извадка са помолени да определят коя измежду няколко опции се отнася за тях лично. „Ваксиниран/а съм с една доза от ваксина срещу коронавирус“, казват 5%. 19.2% (условно над милион от пълнолетните българи) казват, че са ваксинирани с две дози.
21.5% завяват, че не са ваксинирани, но ще се ваксинират. В тази група повечето казват, че вече са преболедували. Ако в цялата извадка над една трета от пълнолетните свидетелстват, че са изкарали болестта, то в групата на отговорите „не съм се ваксинирал/а, но ще го направя“ делът на прекаралите болестта е по-висок – около две пети. Според изследователите в случая е валидна хипотезата, че част от изоставането с ваксинирането се дължи именно и на това, че мнозина са прекарали болестта и съответно не бързат с ваксинирането или то не е на дневен ред.
Социологическите данни показват, че преболедувалите са в пъти повече от официално отчетените. А ако например процентите експериментално се отнесат не само към пълнолетните, но към всички българи, то може да се каже, че близо 2.5 милиона са преминали през заболяването, отчита „Галъп“. А с безсимптомни случаи това число може да се окаже и по-сериозно, отбелязва изследването.
45.1% (условно близо 2.5 милиона пълнолетни българи) избират опцията „Не съм ваксиниран/а и няма да се ваксинирам срещу коронавирус“. Демографските разрези показват, че в тази група младите са видимо по-добре представени, отколкото в групите на ваксиниращите се или възнамеряващите да се ваксинират. В по-голяма степен присъстват и представители на маргинализирани общности, роми и други застрашени от социалните неравенства групи. По-високо е ваксинирането (респ. по-ниско е нежеланието за ваксиниране) и в столицата.