Eнергийната криза в Европа ще се отрази на Сърбия в по-малка степен, тъй като страната „имаше достатъчно смелост да построи газопровода“ [руските медии посочват, че става дума за „Турски поток“ – бел.ред.], заяви сръбският президент Александър Вучич, цитиран от агенциите „Интерфакс“ и ТАСС.
Всъщност газ до Сърбия, Унгария и Хърватия нямаше да достига, ако правителството на Бойко Борисов не беше построило форсирано връзката между турската и сръбската граница, която той нарича „Балкански поток“, но в САЩ и Русия открито казват, че е част от руския „Турски поток“. Този обект, струващ близо 3 млрд. лв., се представя за част от българската газопреносна мрежа, но няма никакви разклонения за български потребители. Реално за години напред почти целият му капацитет е резервиран от „Газпром“.
Миналата година енергийната министърка Теменужка Петкова говореше, че целта на новия газопровод била да се осигури газ от различни източници и маршрути, което щяло да окаже благоприятно въздействие върху потребителите. В действителност одобрените от правителството по предложение на Петкова инвестиционни проекти за т.нар. Балкански поток, не предвиждат изграждане на газопроводни разклонения в областите, през които преминава той. Още през 2017 г. Делян Добрев, председател от ГЕРБ на парламентарната енегрийна комисия, заяви, че газопроводът е обект на „Булгартрансгаз“ и е единствено за увеличаване транзитния капацитет.
От 1 октомври 2021 г. до 31 декември 2039 г. „Газпром“ е резервирал 100% от наличния технически капацитет на газопровода към Сърбия (211 гВтч/ден), сочат данните от Европейската мрежа на газопреносните системни оператори (ENTSOG). До 15 януари тази година бе записано, че техническият капацитет е 400 гВтч/ден и от тях 318 гВтч/ден запазен от „Газпром“. Но след това той е намален наполовина до 211 гВтч/ден. Това означава, че и транзитните такси, които ще получава българското държавно дружество, ще са наполовина по-малко, тъй като се плащат за пренесени количества. На практика това означава, че при максимално натварване на преноса възможните приходи биха били не повече от 240 млн. лв. на година, т.е. 100 милиона по-малко от планираното, и е незвестно кога българската част от „Турски поток“ ще се изплати.
В неделя Вучич се срещна в Белград с руския външен министър и след това заяви, че е предал на Путин чрез Сергей Лавров и вицепремиера Юрий Борисов молба Сърбия да получи максимално изгодна цена за природния газ.
Преди дни той заяви, че за страната му е важно да удължи дългосрочния договор с „Газпром“ на сегашното ниво от 270 долара за 1000 куб.м газ, докато в Европа цените на 6 октомври надхвърлиха 1900 долара и след няколко „успокоителни“ думи от Путин слязоха надолу.
През септември руският президент коментира, че страните, сключили дългосрочни договори за руски газ, „могат сега да потриват доволно ръце и да ликуват“. След това Вучич го нарече kingmaker, който можел да определя „на кого, на каква цена и с колко да вдигне цената“.
Няколко държави в ЕС поискаха проверка на ролята на Русия за сегашната криза, тъй като хранилищата в Европа – някои от ключовите се контролират от „Газпром“ или компанията участва в тях – са с малко захранване през лятото. Освен това Русия обвини авария в свой ключов обект в Сибир за рязкото намаляване износа на газ за няколко седмици. Сега Лавров казва, че страната е готова да увеличи износа, но първо трябват съответните договори с Европа.
От 2009 г. насам „Газпром“ контролира над 56% дял в NIS, най-голямата енергийна компания на Сърбия, а ръководител на държавната компания „Сърбиягаз“ е Душан Баятович, член на проруската Социалистическа партия на Ивица Дачич и посочван като един от най-важните за Москва хора в страната. През януари 2021 г. той предложи да помогне на правителството на Бойко Борисов да ускори завършването на строежа на газопровода в България, включително със заварчици.
Източник: dnevnik.bg
