Публикуван е за обществено обсъждане нов проект за промени в ЗОП
Предлаганите от ДПС и ПП промени в ЗОП не получават подкрепа в Народното събрание
Днес Народното събрание отхвърли на първо четене предложения от ДПС законопроект за изменение на Закона за обществени поръчки (ЗОП), с който да се премахнат инхаус поръчките и рамковите споразумения от закона като начини на вътрешно възлагане от държавни институции на различни дейности без обществени поръчки. Решението беше взето с 27 гласа „за“, 62 „против“ и 54 „въздържал се“.
С промените, внесени от ДПС, се предлага да отпадне възможността за пряко възлагане на фирми, свързани с възложителя. Тази възможност, допускана от европейското законодателство по изключение за малки поръчки, беше използвана широко от третия кабинет на ГЕРБ при възлагане на строителство на магистрала „Хемус“.
Ще припомним, че в края на месец април при обсъждането в Комисията по конституционни и правни въпроси законопроектът на ДПС бше отхвърлен. На това заседание изпълнителният директор на Агенцията за обществени поръчки, заяви, че агенцията не подкрепя да се премахне от закона инхаус възлагането, тъй като по думите му прилагането му е облекчение за възложителя и спестява ресурси. Според него основният проблем в инхаус възлаганията не бил законов. Представител на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) заяви, че становището на сдружението е инхаус възлагането и рамковото споразумение да останат в закона.
На днешното си заседание депутатите разгледаха и предложения за промени в ЗОП, внесени от председателя на регионалната комисия Настимир Ананиев от „Продължаваме промяната“. С тях се цели разблокиране на поръчките, които в последните месеци спряха да се изпълняват заради поскъпналите строителни материали. Предвижда се, „когато договорът за обществена поръчка съдържа клауза за индексация или след сключване на договора е настъпило съществено увеличение на цените на основни стоки и материали, формиращи стойността на договора, се извършва индексация съгласно методика, която се определя с правилника за прилагане на закона“. Друга предложена промяна предвижда, „когато договорът за обществена поръчка е сключен по определяеми цени, за базова стойност се приема актуалната стойност към момента на изменението“. В преходните и заключителните разпоредби на проектозакона се посочва, че „Параграф 2 се прилага и за договори за обществени поръчки или рамкови споразумения, сключени до влизането в сила на този закон“. Но и тези промени не бяха приети.
На 8 юни 2022 г. в Портала за обществени консултации е публикуван Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Като отговорна дирекция е посочена Агенцията по обществени поръчки. Срокът за представяне на мнения и становища е 9 юли 2022 г.
С този проект на Закон за изменение и допълнение на Закона обществените поръчки се предлагат промени, част от които са свързани с европейското законодателство в областта, а други имат за цел преодоляване на констатирани проблеми в практиката.
Законопроектът въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2019/1161 за изменение на Директива 2009/33/ЕО за насърчаването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства.
Предлага се отмяна на три от изключенията от приложното поле на закона, които са в несъответствие с Директива 2014/24/ЕС.
Уеднаквява се подходът при определяне статута на публичните и частните лечебни заведения като възложители на обществени поръчки.
По-съществените промени за преодоляване на констатирани проблеми в практиката са в следните насоки:
Във връзка със случаи на неправилно прилагане на т.нар. вътрешно „in house“ възлагане и сключване на договори със свързано предприятие, изрично се уточнява, че юридическото лице – изпълнител няма право да превъзлага предмета на договора или части от него на други лица. Предложена е санкция за нарушаване на забраната, както и публичност на сключените на тези основания договори, анексите към тях и извършените плащания.
С оглед осигуряване на по-голяма конкуренция се въвежда забрана за отстраняване на кандидати и участници за формални несъответствия.
При част от основанията за провеждане на процедура на договаряне без обявление се ограничава възможността възложителят да покани само един стопански субект.
Ограничава се използването на застраховката като вид гаранция само до случаите, при които размерът на определената гаранция не надвишава 500 000 лв.
Със законопроекта се предлага разширяване обхвата на външния контрол, осъществяван от Агенцията по обществени поръчки. С цел повишаване прозрачността във възлагателния процес, е предложена нова форма на осъществяване на контрол чрез участие на наблюдатели при провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки с прогнозна стойност над европейските прагове.
С цел допълнителна увереност на възложителя за законосъобразност на провежданата процедура се предлага звената за вътрешен одит в организациите да дават одиторско мнение при по-значимите обществени поръчки.
Ето мотивите за по-важните промени.
Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗОП) се предлагат промени, които могат да се обособят в две групи. Те са свързани с:
- привеждане на закона в съответствие с изискванията на европейското законодателство;
- прецизиране на действащата нормативна уредба с оглед преодоляване на констатираните проблеми в практиката на възложителите.
Основна част от промените в първата група касаят транспониране на изискванията на Директива (ЕС) 2019/1161 за изменение на Директива 2009/33/ЕО за насърчаването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства, в частта относно обществените поръчки.
В нова ал. 6 са регламентирани изключенията от задължението по чл. 47, ал. 5 от закона.
Предлага се изискванията към чистите превозни средства да се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията (нова ал. 8 на чл. 47 от ЗОП).
Промените, направени с новата директива изискват държавите членки да достигнат минимални проценти за чисти превозни средства спрямо общия брой превозни средства, обхванати от договорите за обществени поръчки и концесии, за определен период. Тези проценти са посочени в таблици – приложения към директивата, като за България минималните цели за чисти леки и тежки превозни средства са:
– 17,6% за леки превозни средства до края на 2025 г., след което този процент да се запази;
– 7% за камиони и 34 % за автобуси до края на 2025 г.;
– 8% за камиони и 48 % за автобуси до края на 2030 г.
Друга част от промените се отнасят до правилното транспониране на изискванията на Директива 2014/24/ЕС и отразяват ангажиментите на България по повод процедура за нарушение № 2018/2268 по описа на Европейската комисия (ЕК). Според ЕК въвеждането на изключения, извън посочените в директивата е недопустимо, а изрично предвидените в нея следва да се тълкуват и прилагат строго стеснително.
В тази връзка се предлага отмяна на изключенията по чл. 13, ал. 1, т. 18 и т. 20 и чл. 17, ал. 2 от ЗОП. Те касаят три хипотези, при които възлагането на договори за обществени поръчки попада извън приложното поле на закона. Първата, се отнася до договори за услуги, доставки или строителство, свързани с изграждане и поддръжка на инженерни съоръжения от възпрепятстващ тип с цел опазване на държавната граница. Следващата хипотеза се прилага при закупуване от лечебни заведения на лекарствени продукти, включени в списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Третата, касае възлагането на дейности в горски територии за създаване на гори, добив на дървесина и недървесни горски продукти. Сключването на договорите за тях към момента се осъществява по реда на Закона за горите. Съгласно предложените промени тези дейности ще се възлагат по реда на ЗОП.
Едно от измененията в законопроекта е свързано с определянето на лечебните заведения като възложители по ЗОП.
Част от промените във втората група касаят изключенията по чл. 14, ал. 1, т. 5-7 от ЗОП и аналогичните разпоредби, отнасящи се до правилата за секторни възложители (чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗОП) и поръчки в областта на отбраната и сигурността (чл. 149, ал. 1, т. 13 от ЗОП).
В тях е предвидена възможност, при наличие на определени условия, възложителите да не прилагат правилата на закона, а да възлагат пряко поръчки за доставки, услуги или строителство на определено юридическо лице. Тези изключения, познати като вътрешно „in house“ възлагане, са допустими, когато поръчката се възлага на лице, свързано управленски и/или административно с възложителя, поради което се приема, че за нейното изпълнение възложителят използва собствените си ресурси. В тази връзка е необходимо то да има капацитет да изпълни самостоятелно съответните дейности (да предостави услугата, да произведе исканата от възложителя стока и т.н.), т.е. без да ги превъзлага на друг.
В практиката са констатирани случаи, при които изпълнителите, получили поръчката, са превъзлагали изцяло или отчасти предмета на договора на други юридически лица – самостоятелни стопански субекти, без да прилагат предвидения в закона ред и правила. Тези действия, освен че противоречат на основната идея при този вид възлагане, водят до заобикаляне прилагането на ЗОП и до ограничаване на конкуренцията. С оглед преодоляване на констатираната практика е предложена нова ал. 6 в чл. 14, с която се въвежда забрана за изпълнителя да превъзлага предмета на договора или части от него на други лица. Аналогична забрана е предложена с новата ал. 2 на чл. 15 от ЗОП, респ. с новата ал. 7 на чл. 149 от ЗОП. Те се отнасят до сключване на договор от секторен възложител със свързано предприятие, съответно до вътрешно „in house“ възлагане при договори в областите отбрана и сигурност.
С оглед допълнително ангажиране отговорността на изпълнителя по договор, сключен въз основа на посоченото изключение, е предвидено задължение да декларира, че може да изпълни поръчката със собствен ресурс.
Нарушаването на предложената забрана за превъзлагане е скрепено с нова ал. 3 в административнонаказателната разпоредба на чл. 248 от ЗОП. Предвижда се санкция аналогична с тази, която се налага на възложител, сключил договор, без да са изпълнени изискванията за прилагане на вътрешно „in house“ възлагане, съотв. възлагане на поръчки на свързано предприятие.
С цел по-голяма публичност и контрол при прилагане на изключенията по чл. 14, ал. 1, т. 5-7 и чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗОП се въвежда задължение за възложителите да публикуват в Регистъра на обществените поръчки сключените договори и анексите към тях, ведно с приложенията (чл. 36, ал. 1, т. 18 и 19 от ЗОП).
Друга промяна, свързана с практиката, засяга начина на определяне на сроковете за получаване на оферти. Когато за тяхното изготвяне е необходимо посещение на обекта или проверка на място на допълнителни документи, е налице специфичен случай на ограничен достъп до документацията за обществената поръчка. Доколкото тя е необходима на заинтересованите лица, за да определят интереса си за участие в процедурата, се предлага в тези случаи възложителите да определят срок за оферти най-малко с 5 дни по-дълъг от минимално определения (чл. 45, ал. 2 от ЗОП).
С редакцията на чл. 70, ал. 4, т. 3 от ЗОП, се предлага отпадане на възможността за оценяване начина на изпълнение на поръчката. Целта е преодоляване на установени в практиката нарушения и грешки, свързани с формулиране на този тип показател в методиката за оценка. Установено е, че в голяма част от случаите съгласно методиката за оценка по този показател се присъждат допълнителни точки, които не надграждат, а са по- конкретно и детайлизирано описание на минималните изисквания. Това не позволява да се отличат тези оферти, в които предложената организация за изпълнение ще доведе до по- високо качество на целения краен резултат.
Предложена е редакция на чл. 79, ал. 6, която цели осигуряване на конкуренция и при процедури на договаряне без обявление. За част от основанията се предвижда, че възложителят има право да покани един кандидат само ако мотивира, че единствено избраният стопански субект е в състояние да изпълни поръчката.
С цел осигуряване на по-голяма конкуренция в чл. 107 се създава ал. 2, съгласно която кандидати или участници не се отстраняват при формални несъответствия с поставените от възложителя изисквания. Такива са недостатъци, които не променят по същество фактите относно липсата на основания за отстраняване, съответствието с критериите за подбор и съдържанието на офертата, и поради това не влияят върху възможността предложението да бъде оценено, както и върху качеството на целения краен резултат от изпълнението.
Предлаганите промени в чл. 111 касаят размера и вида на гаранцията за изпълнение, съответно за авансово предоставените средства. Възложителят определя гаранцията за изпълнение не в абсолютна сума, а като процент от стойността на договора, който е до 5 на сто. С предложението този процент се увеличава от 5 на 10 на сто като при така нар. запазени поръчки по чл. 12 от ЗОП досегашният размер се запазва същият, т.е. до 2 на сто. С редакцията в ал. 3 се цели покриване от изпълнителя на целия размер на авансово предоставените средства.
С новата алинея 7 на чл. 111 се предлага възможността за избор на застраховката като вид гаранция да се ограничи само до случаите, при които стойността на получения аванс, както и на определената гаранция за изпълнение не надвишава 500 000 лв.
Предвидено е и автоматично прекратяване на договора, ако в шестмесечен срок от неговото сключване не бъде осигурено финансиране.
При поръчките на ниски стойности, възлагани чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица, се предлага промяна в срока за подаване на информация за възложена поръчка от 5 на 30 дни от сключване на договора. По този начин срокът се уеднаквява с този, предвиден за процедурите по закона, доколкото се касае за еднотипно задължение за последваща информация, което няма отношение и не влияе върху процеса на възлагане.
В законопроекта се предлагат промени, свързани с външния контрол, осъществяван от Агенцията по обществени поръчки (АОП), с които на практика се разширява неговият обхват.
Основните промени имат за цел:
- оптимизиране и повишаване на ефективността на предварителния контрол;
- прецизиране на разпоредби относно предварителния контрол.
Като част от промените от първата група се предвижда въвеждането на задължителен предварителен контрол на всички процедури за обществени поръчки на стойност над 5 000 000 лв.
Освен контрола, осъществяван от АОП, с цел повишаване на прозрачността във възлагателния процес, в глава тридесет и първа от част седма е предложен нов раздел Iа „Текущ контрол и одиторско мнение“. Предложена е нова форма на осъществяване на контрол, както и даване на одиторско мнение. С новия чл. 237а се въвежда възможността министърът на финансите да определи лица, които да участват като наблюдатели в работата на комисията при провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки с прогнозна стойност над посочените в чл. 20, ал. 1 от ЗОП. Предлага се редът и условията за участието на наблюдателите да бъдат уредени в Правилника за прилагане на ЗОП.
Даването на одиторско мнение при значими обществени поръчки, предложено с разпоредбата на чл. 237б, засяга възложителите, в чиято организация има изградено звено за вътрешен одит по чл. 12 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Целта е допълнителна увереност на възложителя за законосъобразност на провежданата процедура и ще подпомогне вземането на адекватни управленски решения.
Звеното ще изпълнява одитен ангажимент за консултиране за всяка обществена поръчка, чиято стойност е равна или по-голяма от 10 на сто от бюджета на възложителя или е равна или по-голяма от 5 000 000 лв.
С приемането на законопроекта се цели осигуряване на съответствие на закона с приложимото европейско законодателство в областта, поради което той се придружава от справка за съответствие с Директива (ЕС) 2019/1161.
Уважаеми читатели, можете да изпращате коментари, становища и бележки по предложените промени, както и сигнали във връзка с обществени поръчки на територията на област Плевен на електронната поща на фондация „Съвременна плевенска медия“: [email protected].
Подкрепата за Фондация „Съвременна плевенска медия“ е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Фондация „Съвременна плевенска медия“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.
