Адвокат Събин Събев: Трябва да се съкратят драстично сроковете за разглеждане на жалбите по обществените поръчки и произнасяне на КЗК

Във връзка с проект „Граждани за прозрачно местно управление в област Плевен”, изпълняван с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“, адвокат Събин Събев коментира проблеми, касаещи обществените поръчки. Проектът на фондация „Съвременна плевенска медия“ (ФСПМ) има за цел да информира обществеността в региона за постиженията и мерките, предприети с цел повишаване на прозрачността и почтеността на 11-те общини в област Плевен, и да активизира гражданите за осъществяване на постоянен контрол над местната власт – с акцент върху обществените поръчки.
Адвокат Събин Събев работи в областта на гражданското, търговското, трудовото и административното право. Той е доцент по национална сигурност в катедра „Национална и регионална сигурност” на факултет „Общовойскови” при НВУ „Васил Левски“. Консултант е по обществени поръчки за възложители и участници – защитил е и докторат в тази област. Съвместява преподавателската дейност във Военния университет с работа в адвокатската си кантора. Бил е два мандата председател на мъжкия Лайънс клуб – Велико Търново и е сред основателите на Международния фестивал на военните духови оркестри.

– Г-н Събев, какви са впечатленията Ви от административния капацитет на общините в сферата на обществените поръчки? Има ли драстични примери за недостатъчна компетентност на местните власти в това отношение?
– В по-големите общини има добри специалисти. Преобладаващо в малките общини само един човек се занимава с обществените поръчки и в повечето случаи това е само малка част от служебните му задължения. Най-често той не е юрист и това допълнително затруднява работата.
– Какви конкретни запитвания от общините получавате най-често във връзка с обществените поръчки? Кои са най-съществените нарушения при обществените поръчки, които обявяват общините?
– Обикновено това са въпроси, свързани с избор на реда за възлагане; документите, които участникът, избран за изпълнител, трябва да представи преди сключване на договора; какво да се прави при различни грешки, допускани от участниците; някои проблеми в ЦАИС, но за тях виждам, че има отделен въпрос.

Основният проблем, обаче, е изготвянето на технически спецификации, защото там са необходими специалисти от съответната област

които трябва да разбират и от обществени поръчки.
– Най-често методиката за оценка е крайно субективна и предполага присъждането на различен брой точки на участниците, без да са ясно дефинирани параметрите, по които се оценяват предложените решения за изпълнение на поръчката. Как би могло да се преодолее това?
– Обсъждаше се въпросът за приемане на стандартни методики, така както има стандартни образци на договори за определени категории поръчки. Това е единият начин. Вторият начин е чрез активно участие на потенциалните участници, като обжалват решенията за откриване на процедурите със субективни методики. Третият начин е чрез засилване на държавната санкция при установени субективни методики.
– Какви са особеностите и проблемите при електронното възлагане на обществените поръчки (ЦАИС ЕОП)?
– ЦАИС дава големи възможности на възложителите да облекчат работата на участниците, както и своята собствена работа. За съжаление, от една страна, поради непознаване на възможностите на системата и, от друга, поради инерцията в работата на стандартния държавен чиновник, възложителите не се възползват от тях. Ще дам два примера: ЦАИС дава възможност, когато предметът на поръчката включва доставка на различен брой продукти, да се генерира детайлно ценовото предложение, в което се въвеждат единични цени и автоматично се изчислява крайната обща цена.

Вместо това се искат пространни таблици в Еxcel и отделно въвеждане на крайна цена, което често води до грешка

Подобен е случаят и с изискване на техническо предложение на отделен файл, което просто може да бъде създадено в самата система и само да се потвърди. Проблеми възникват и за участниците, повечето от които определено нямат капацитет да се справят сами с подаване на офертите.
– Има ли ефективни механизми за предотвратяване, откриване и премахване на конфликта на интереси?
– Едва ли, защото истинският конфликт на интереси обикновено добре се прикрива.
– Какво сочи статистиката – ръст или спад има в ефективно обжалваните процедури през последните 2-3 години и за какво говори това?
– Нямам поглед върху тази статистика. Струва ми се, че все по-малко се обжалва. Това говори за неефективност на контролните органи.
– В каква посока трябва да се усъвършенства нормативната база? Кои са най-наболелите въпроси?
– За мен основният проблем към настоящия момент е тромавата процедура по обжалване и дългите срокове, в които се произнасят КЗК и ВАС. Аз като адвокат (сам човек) в най-добрия случай имам 7 дни, за да изготвя жалба, като проуча всичко, което ми е достъпно по обществената поръчка (при обжалване на решението за класиране нямам достъп до техническите предложения на останалите участници и трябва да извличам нужната ми информация, като анализирам протоколите от работата на комисията). Срокът за обжалване е 10 дни, но не винаги жалбоподателят идва веднага при адвоката – обикновено преди да се изпрати жалбата, клиентът иска да се запознае с нея и евентуално да се нанесат корекции. Така че времето за нейното изготвяне никога не е 10 дни, в най-добрия случай е около 7, а най-често два или три дни. В същото време КЗК, която получава достъп до цялата информация и която разполага с ресурса на държавата зад гърба си, има цял един месец да се произнесе по жалбата, а много често не спазва този срок. Не бива да се пропуска и фактът, че едномесечния срок тече от образуване на производството, а не от получаване на жалбата. Още по-бавни са при касационното обжалване във Върховния административен съд.
Това, което трябва да се направи според мен, е да се съкратят драстично сроковете за разглеждане на жалбите и произнасяне на КЗК: три дни при обжалване на решение за откриване на процедура и седем дни при обжалване на решение за класиране на участниците и избор на изпълнител.
Съответно да се въведе и специално бързо производство пред ВАС.
Втората

група наболели въпроси са свързани с някои неуредени в сега действащите закон и правилник

спорни въпроси, свързани с трети лица, резервни членове на комисията за провеждане на процедурата и т.н.
– Може ли да говорим, че е осигурено ефективно разходване на бюджетните средства, средствата от Европейския съюз или от други международни програми и договори?
– Не съвсем. В тези случаи имаме друг проблем – в управляващите органи са назначени хора, които нямат практически опит с възлагането на обществени поръчки, не познават особеностите на закона, много често се налагат финансови корекции за несъществени пропуски на възложителите, които после биват отменяни в съда. Много често, за да могат своевременно да получат необходимите им средства, бенефициентите не обжалват пред съда отказите за верифициране.
– От средите на бизнеса наскоро заявиха, че най-големите проблеми в действащите процедури са при техническите изисквания по поръчките, определянето на прогнозна стойност, работата на комисията по възлагането и публичността на всички документи по поръчките. Вие какво смятате?
– По отношение на публичността мисля, че няма основание за притеснение, защото всичко, което законът предвижда, е публично. Не могат да бъдат видени единствено техническите предложения и ЕЕДОП на останалите участници, но в протоколите от работата на комисията може да се извлече достатъчно информация.
Техническите изисквания (или по точно техническите спецификации) наистина са съществен проблем, защото често липсват компетентни хора, които да ги изготвят и се преписват от обществени поръчки на други възложители, със съответните грешки. Подобен е и случаят с определяне на прогнозната стойност, защото служителите нямат преки наблюдения върху динамиката на пазара.

Законодателят е предвидил възможност за пазарни консултации и пазарни проучвания, но обичайно възложителите не се възползват от всички възможности, които са им предоставени

– Посочват се и други слабости: публичността в България свършва при сключването на договора – какво се случва при изпълнението, където има злоупотреби, не е ясно, тъй като тези документи не са публични. Нито един гражданин или организация не може да види как върви договорът по изпълнение – вижда се само документ за сключен договор и документ за изпълнена поръчка.
– Да, съгласен съм с това.
– Юристи споделят, че при „инхаус“ поръчките (вътрешните възлагания) в България се допускат злоупотреби, които са разрешени от закона. Какъв точно е проблемът тук и какво създава корупционни практики?
– Проблемът е с подизпълнителите.

От една страна законът не ограничава изпълнителите в броя на подизпълнителите и процента от дейността, която трябва да изпълнят. На практика един изпълнител може да си наеме двама подизпълнители, които да изпълнят по 50 % от предмета на поръчката

На второ място, след приемане на закона от 2016 г. държавните търговски дружества (каквито се явяват изпълнителите в инхаус възлагането) НЕ са възложители на обществени поръчки. Това означава, че те самите свободно могат да изберат с кого и за какво да сключат договор, както и на каква цена.
Разрешението на въпроса може да стане със законодателна промяна – допустимост на инхаус възлагането, само ако вътрешният изпълнител има потенциала самостоятелно да изпълни поръчката без подизпълнители.
Интервюто взе Даниела ДОЧЕВА

Подкрепата за Фондация „Съвременна плевенска медия“ е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Фондация „Съвременна плевенска медия“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.