БизнесНПОПроблемиСтраната

Обществените поръчки в България – анализ на нормативната база, проблемите и тенденциите (продължение)

В първата част на анализа, изготвен от експертите на Тендър Сървис България ЕООД, бяха обяснени четири проблема при обществените поръчки у нас. Ето кои са останалите.

Проблем 5: Инженеринг в строителството.

13% от поръчките за строителство през 2021 г. са тип инженеринг, като 90% от тях са с възложител общините. Този подход дава сигурност на възложителя, че изпълнителят, с когото той сключи договор, ще носи отговорност за целия проект и е един вид застраховка срещу евентуални проблеми. Менажирането на няколко договора и следването на трудни стъпки за получаване на строителните разрешения, са труден за администриране процес, и винаги е по-лесно да възложиш отговорности на една фирма, която да свърши цялата работа – от проектирането до надзора.
Как би трябвало да бъде?
При инженерингов проект изпълнителят трябва да изпълни две дейности – проектирането и строителството. За да се случи това на практика, означава че печелившата фирма е строителна, тъй като основният дял от бюджета по поръчката е съсредоточен в СМР дейностите и строителят трябва да наеме проектант като подизпълнител, който да създаде проект и да осъществи авторски надзор (съгласно изискванията на ЗУТ).
Камарата на архитектите в България наскоро се обяви категорично против инженеринга в обществените поръчки, защото „Всички дейности, по правило изпълнявани от различни участници в строителството – проектант и строител, и всички публични средства, се концентрират в един изпълнител“. Според тях, а и според бизнес логиката, всеки би трябвало да прави това, от което разбира, и да носи собствената си отговорност за своите действия. Проектантът би трябвало да се остави свободен да предложи своя проект така, както го е замислил, а строителят след това в отделна поръчка да изпълни одобрения от възложителя проект.
Има различни гледни точки дали това е правилен подход или ощетяващ такъв, защото според Камарата на строителите, това е нормалният бизнес процес на строителството, в което проектант и строител обикновено работят заедно. „Над 60% от частните проекти са вид инженеринг“, казват от КСБ.
Сред възложителите също чуваме различни и коренно противоположни мнения дали е правилно да се ползва инженеринг в обществените поръчки или не. Според противниците на този подход сред възложителите, инженеринг има резон да се ползва само когато става въпрос за много специфични строителни дейности, които изискват уникално проектиране, за редки технологии. Но за строеж на обикновени сгради, както масово се ползва в обществените поръчки в момента, е абсолютно неоснователно и съществува подозрението, че това се прави умишлено с цел да се намали прозрачността в остойностяването и отделните стъпки в строителството.
Каква е реалността?
На теория при инженерингов проект всяка от страните има своите разделени отговорности, но на практика не е точно така. Много често проектантът работи под натиск от страна на строителя, тъй като той му осигурява работа, избирайки го за свой подизпълнител. Пример за подобен натиск е да бъдат заменени определени материали с по-евтини такива, като обаче отговорността за тази замяна отново остава в проектанта, който подписва проекта и следва да осъществи своя авторски надзор по него. Ето че за пореден път виждаме типичната ситуация на изкривен баланс, защото проектантът е поставен в зависимост от строителя, който го ограничава и го поставя в рамка, която обслужва собствените му интереси.
Защо се прави?
От гледна точка на изпълнителите се подозира, че това е един законов начин за ограничаване на конкуренцията – с включване на бюджета за проектиране в поръчката за СМР, прогнозната стойност автоматично става по-висока, съответно и изискванията за финансов и технически капацитет към изпълнителите. Също така един изпълнител трябва да обезпечи и да носи отговорност за няколко дейности, което на практика означава редуциране на броя на кандидатите.
Не малко внимание заслужава и фактът, че ако строителството се обяви в две отделни поръчки: проектиране и СМР, то в резултат на първата поръчка възложителят ще приеме проект, както и подробно КСС към него, което при обявяване на съответната следваща поръчка вече за СМР ще трябва да бъде остойностено от кандидатите и тези стъпки ще бъдат публично оповестени. Но при инженеринга по мнение на специалисти в бранша „Няма публичност, възложителят плаща 10 милиона накуп и липсва публичност по отделните стъпки вътре – проект, КСС, как и кога се актува, всичко това остава в мъгла. Ако е отделно проектирането, всичко е много по-видимо и съответно възложителят е много по-уязвим.“
Какво можем да направим?
Двете различни гледни точки на големите браншови организации показват, че специалистите спорят кое е правилното решение в случая. Изчакваме да видим действията на новото правителство спрямо ЗОП, дали ще донесат промени и по тази тема.

Проблем 6: Рамкови споразумения.
Как би трябвало да бъде?
Рамковите споразумения са вид договор, при който възложителят избира 3-5-10 икономически оператора, с които да работи за период до 5 години занапред. В обявената обществена поръчка, той ясно описва обема от дейности и иска единични цени, които залягат в договора като отправна точка за ценообразуване при всяко следващо запитване. В сключеното рамково споразумение възложителят задава максимална прогнозна стойност, която той не гарантира да изпълни, защото заплащането към изпълнителите става на парче, възоснова на отделни запитвания, отправени с възлагателно писмо. Рамковите споразумения имат резон тогава, когато възложителят има необходимост от чести и периодично възникващи еднотипни дейности, за които не се очакват значителни промени в пазарните цени или други обстоятелства през периода на договора, както и изпълняват неговите нужди от оперативност при внезапни нужди – например когато трябва бързо да се направи спешен ремонт на улица, аварийно укрепване, разрушаване на опасни постройки или при много специфичнo търсене на контрагент за дейности, в които няма широка конкуренция.
Изпълнителите споделят, че рамковите споразумения не са особено изгодни за тях, тъй като те трябва да осигурят екип винаги в готовност (за асфалтиране на улици например) и трябва да поддържат ниските единични цени за години напред без да имат никаква гаранция какво заплащане ще получат в края на договора, тъй като работата се разпределя между няколко фирми в рамковото споразумение при вътрешноконкурентен избор. Но след като възложителят ясно е посочил тези параметри на договора, те са обявени предварително и изпълнителят се е съгласил с тях още при кандидатстването си, няма основания да търсим нарушен баланс по този показател.
Каква е реалността?
Специалистите сигнализират, че рамковите споразумения са „новата вратичка за злоупотреби, подобно на инхаус поръчките“. Рамковите споразумения са с много добър замисъл, но често са огромен проблем, по начина по който се правят. Виждаме например рамкови споразумения за ново строителство, което противоречи на всякаква целесъобразност и бизнес логика.
През 2021 г. виждаме 27 открити поръчки за рамкови споразумения в строителството, част от които са необясними от гледна точка на това, кое налага заданието да се възлага в рамково споразумение.
Защо се прави? Рамковото споразумение първо е много добра застраховка за възложителя, с оглед на това, че дейностите са разпределени за години напред и съответно са по-лесни за управление. Например ако разгледаме възложените поръчки за строителство от Община Варна през 2021 г, ще видим, че 80% от тях са възлагания по различни рамкови споразумения, и само единици поръчки се обявяват като конкурс за бизнеса.
Това определено е напълно законно, но дали е правилно? Наблюдаваме възложители, които са „бетонирали“ всичките си строителни дейности за 4 години напред и нови конкурси не се обявяват. Встрани от тази тема остава и подозрението, че има възложители, които използват рамковите споразумения с цел да осигурят на един-двама изпълнители постоянно „захранване“ с публични средства, дори и за след следващите избори – по сигнали от бизнеса. „По подобие на инхаус поръчките, този член в закона съществува от много години, но изкривеното му използване за порочни цели зачести в последните години.“, алармират експертите.
Какво можем да направим?
Отново начинът да се справим е подаването на сигнали, задаването на въпроси, иницииране на обжавалвания за това как закона се прилага в този конкретен случай.

Проблем 7: Твърде високи изисквания към изпълнителя, несъобразени с работата, която се възлага.
Много често малки фирми се оплакват, че дори при поръчки за много ниски бюджети – напр. 20 000 лв. за строителство и малък обем на дейностите, изискванията за квалификация, екип, сертификати, предишен опит, които трябва да притежава изпълнителят, са изключително завишени. Това води често до отказ от участие изобщо, или до ситуация, в която има само една подадена оферта.
Как би трябвало да бъде?
ЗОП дава правото на възложителя да изисква всякакви професионални сертификати, каквито той прецени за удачни.Преценката какви изисквания да посочи и какви критерии за подбор да постави е негова и трябва да е съобразена със сложността и вида на поръчката. Правилният подход е възложителят да съобразява сложността на заданието и да намалява/увеличава изискванията си реципрочно, т.е. да спазва принципа на пропорционалност в ЗОП.
Каква е реалността?

Пример на поръчка, в която се изискват 3 ISO сертификата за ремонт на детски площадки, която онагледява и още няколко от визираните дотук проблеми: ниска стойност, не е разделена на обособени позиции, обявена е за строителство, но реално строителните дейности са за полагане на настилка и бордюр, а всичко останало в скромния бюджет отива за нестроителни дейности.

Какво можем да направим?
Няма нужда да чакаме сроковете за обжалване на процедурите в КЗК, ако се възползваме от възможностите си още при обявяване на обществената поръчка – ЗОП ни дава това право, което много рядко се използва.Това, което можем да правим, е да връщаме коментари на възложителя, да дефинираме слабостите в документацията, да посочваме грешките.

Проблем 8: Твърде ниска прогнозна стойност на поръчката спрямо изискваните дейности.
Първата стъпка, която трябва да предприеме една фирма, когато кандидатства по строителна поръчка, е да провери дали отговаря на критериите за подбор и след това да калкулира цената си по зададеното КСС. Резултатът често е изненадващ, защото се оказва, че зададената прогнозна стойност е недостатъчна дори за покриване на разходите, а за генериране на печалба дори не може да става въпрос.
Проблемът особено нашумя в последните месеци, когато КСБ посочи, че цените на строителните материали имат около 20% ръст през 2021 г., а в сключените договори по обществени поръки, някои от които дори все още не са стартирали, тази инфлация изобщо не е отчетена. В допълнение – разчетите на много възложители са направени доста преди да се обяви поръчката, бюджетът е залегнал в капиталовата програма, понякога е финансиран по европейска програма, а в настоящия момент се оказва, че тези проекти дори не могат да стартират.
Как би трябвало да бъде?
Прогнозната стойност може да бъде ориентировъчна или може да бъде пределна – важно е да се уточни с възложителя. Законът казва,че участниците могат да подават оферти и над посочената прогнозна стойност, което ще покаже на възложителя, че калкулацията му е некоректна. Но ако възложителят изрично е посочил в документацията, че зададената прогнозна стойност е максимално допустимата такава (често защото това е финансиране по европейски проект или капиталовите разходи на общината не позволяват по-висока сума), то тогава участниците просто не подават оферти и множество поръчки остават невъзложени.
Прогнозната стойност се определя от възложителя въз основа на два метода:
– Пазарно проучване – прави се вътрешно изследване или консултации сред екипа на възложителя, което не е публично;
– Пазарни консултации – допитване до бизнеса за определяне на цена на база индикативни оферти, за цената на която фирмите биха изпълнили това задание.
Тези проучвания се правят преди обявяването на поръчката, след което възложителят преценява дали да се съобрази с получените индикативни оферти. Подходът звучи справедлив и се основава на компетенциите на строителните експерти на възложителя, които в случай на затруднение имат възможност да се допитат и до бизнеса.
Каква е реалността?
Няколко фактора нарушават справедливата логика.
1. „Нормална“ порочна практика е получените индикативни оферти да са изключително завишени от предварително организирани 2-3 фирми, като по този начин възложителят е подведен, за да обяви по-висока от пазарната стойност.
2. Цената понякога не е изчислена правилно, поради некомпетентност на възложителя или грешки – строителните експерти са живи хора, в края на краищата, и те могат да допуснат грешки.Спряна процедура се пуска отново със същото КСС, без да се отчете инфлацията; строителният експерт не калкулира правилно; технически copy-paste грешки от стари процедури.
3. Умишлена цел? Обратната връзка от пазара за съмнения за предрешен конкурс, в който е възможно част от дейностите описани в заданието всъщност да не се изпълняват на практика и само предварително избраният знае за това; или че вече е уговорено бъдещо анексиране на договора с допълнителни дейности, които ще „компенсират“ изпълнителя заради първоначалната му занижена оферта.
Какво можем да направим?
Проблемът се корени в това, че в ЗОП липсва единна методология за определяне на прогнозна стойност. Специално за строителството, КСБ нееднократно апелира и предлага различни начини за ясно ценообразуване, което да е валидно и да се прилага от всички възложители, като по този начин биха се избегнали случаи, в които за едни и същи СМР дейности се плаща двойно и тройно от различните възложители.
Може би това е тема, по която са необходими законови промени. Добросъвестните възложители винаги ще си направят труда да проучат и да са адекватни на пазара, но това е въпрос на лично отношение и прецизност.
Проблемът с инфлацията на строителните материали повдигна една изключително интересна тема: необходимо ли е в ЗОП да има условия за анексиране на договорите, според официалната инфлационна статистика или не? От бизнес гледна точка обществената поръчка показва възможностите на добрия бизнесмен за риск мениджмънт. Когато участникът е съобразил инфлацията и си е заложил резерв в цената, тогава пък е възможно той да бъде отстранен поради висока цена и да спечели този с най-ниската, в която няма заложен резерв. „Така че на всякаква бизнес логика противоречи възможността да се анексират цени при вече сключени договори, защото в момента имаме ситуация, в която е необходимо повишение на цените, но какво би се случило, ако след 2 години цените паднат?“, коментират специалисти. Много е важно участниците да преценяват добре, когато са примамени от високи бюджети в дългосрочни договори. Винаги има риск от пазарни промени, когато сключваш договор за 2-4 години напред и добрият мениджър ще съобрази този риск.

В заключение
Казусите, пред които се изправяме, и проблемите, които очертахме в двете статии, със сигурност не изчерпват всичко, което засяга малкия и среден бизнес в България по отношение на разходването и усвояването на публичните средства, но ние ще продължим да работим в тази посока.
През изминалата година се постарахме да чуем всички гледни точки – водихме разговори, както с представители на фирми, които активно участват в ОП, така и с такива, които нямат опит, но имат желание да го развият. Разговаряхме и с възложители, специалисти по ЗОП, представители на браншовите организации, журналисти и активни граждани от населените места, които посетихме.
На базата на този опит, можем да обобщим всичко, което научихме:
Каква е реалността?
– В България функционира един добър и професионално подготвен Закон за обществените поръчки.
– Вече две години успешно работи новият Регистър на обществените поръчки и електронната форма за прозрачно подаване и оценка на оферти ЦАИС ЕОП.
– Управляващите през последната година имаха волята да инициират промени в процесите и да поставят пред обществото проблемите, свързани с разходването на средствата на данъкоплатците.
– Медиите също обърнаха сериозно внимание и подходиха професионално – с показването на конкретни казуси, с желание за съвемстна работа с консултанти – специалисти по темата ЗОП, за да представят сериозно проблемите.
Въпреки това знаем, че съществуват възможности за корупционни практики – волно или неволно, за недобросъвестно и не в интерес на обществото ни разходване на публичните средства.
Какво можем да направим?
Можем да направим много, защото имаме такива права. Това зависи единствено от нас като активни граждани и професионалисти, които искат да развият или – в ситуация на криза – да запазят бизнеса си. Обществените поръчки са сферата, в която една малка или средна фирма може да намери възможности за растеж и да осигури повече работни места в населеното място, като така допринесе и за развитието на цялата местна общност.
Разбира се, можем да направим много, само ако искаме. Необходимо ни е желание и време – останалото винаги може да се случи. Бъдете активни, търсещи и непримирими.
Задаването на въпроси към възложителите е изключително лесно по отношение на самата процедура. Задавайте въпроси, защото възложителят е длъжен да Ви отговори, а когато отдели време да дава разяснения по една поръчка, ще се замисли как да формулира изискванията си при следващата. Инициирайте промени, когато знаете, че документацията не е издържана и ощетява бизнеса. Търсете активно информация и я използвайте във Ваш интерес. Разговаряйте и се обединявайте с Вашите конкуренти – заедно можете да постигнете повече.
Ако не знаете как да реагирате при конкретен казус, потърсете помощ от професионалисти – има организации, които предлагат такава подкрепа. Голяма част от Вас са и членове на браншови организации, които са длъжни да защитават Вашите права и да Ви съдействат – сигнализирайте ги и искайте от тях подкрепа.
Отстоявайте правата си, защото това са Вашите пари, парите на Вашето семейство и на Вашите съграждани. Вие имате пълни права да контролирате тяхното изразходване.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА ЧЕТЕТЕ В САЙТА НА ТЕНДЪР СЪРВИС БГ ЕООД

Подобни новини

Back to top button