Защо в България „обществена поръчка“ е мръсна дума?

Наред със злободневните проблеми на 2021-a – пандемия, ограничителни мерки, икономическа криза, три предизборни кампании и невъзможност за намиране на консенсус между управляващите, политически обрати, в допълнение на всичко това и още една вълна на общественото недоволство се изля и в посока на това как се харчат държавните пари. Темите в публичното пространство изскачат постоянно и произведоха новите популярни термини като „инхаус“, „инженеринг“, „ремонт на ремонта“, които излязоха от речника на специалистите по ЗОП и неусетно навлязоха  в езика на обикновения българин. Обществените поръчки винаги са били интересна и широко коментирана тема, но почти винаги в контекста на корупционните практики, за съжаление – не без основание. Различното, което се случи през изминалата година бе,  че се постави началото на мащабни разследвания, които излязоха от нивото на журналистическите репортажи и за пръв път успяха да добият политически и институционални измерения и наистина да вървят в посока на това какво трябва да се промени, за да спрат  злоупотребите.

Разбира се, на фокус са обществените поръчки за строителство,защото именно те са тези, които формират 37% от публичния ресурс в България, ежегодно инвестиран от държавата  в строителни проекти.

Специалистите от Тендър Сървис БГ (онлайн платформа за бизнес възможности в България и цяла Европа), са направили подробен анализ на всички обществени поръчки в сферата на строителството в България за изминалата 2021. Техните изводи от проведените 22 обучения за бизнеса в няколко града в страната, както и от срещи с реални участници в обществените поръчки, са че много често фирмите, които имат квалификация да изпълнят местните СМР проекти, не успяват да се справят с процедурата или изискванията. Темите, които вълнуват участниците и проблемите, които те дефинират, са предмет на подробно изследване на Тендър Сървис БГ , за да се изясни кои са обстоятелствата в условията в обществените поръчки, които възпрепятстват бизнеса да участва, защо се случва това и има ли нужда от промени в нормативната база, така че да се подобри бизнес средата в България. Дефинираните ключови проблеми, подкрепени с конкретни примери и обсъдени с експерти по ЗОП, очертават една интересна картина в отговор на въпроса: Защо бизнесът не желае да участва в обществените поръчки в България?

Само 10% от фирмите, които се занимават със строителство, участват или имат желание да участват в обществени поръчки. На въпроса защо, ще чуете три популярни отговора:

1. корупция (=всичко е нагласено);
2. нямам административни умения и подготовка (=документацията е сложна);
3. условията не са добри за мен  (= ограничаващи условия или съотношението изисквания/бюджет не е привлекателно за мен).

Публичният бизнес се основава на това парите на данъкоплатците да се връщат обратно в икономиката, като осигуряват работа на частните фирми, и това да се случва при пълна прозрачност и свободна конкуренция между фирмите, така че в края на краищата данъкоплатците да получат най-добрия продукт за най-добра цена. „Обществените поръчки имат за цел постигане на съответствие между търсенето и предлагането при доставката на стоки, услуги и строителни работи, за поръчването на които отговаря публичният сектор“, казва Европейската комисия и  създава съответните директиви и регламенти, така че законите за обществените поръчки във всички държави да регулират публичните покупки в дух на справедливост, равнопоставеност и пропорционалност.

Още едно много важно условие е също и регулирането на ролята на възложителя: той разполага с публичните средства като със свои и би трябвало да управлява тези средства с грижата на добър собственик и търговец. Всички знаем поговорката „Който дава парите, той поръчва музиката“, т.е. възложителят винаги ще бъде в по-силната позиция в този процес. Затова, освен прозрачност, законодателството би трябвало да осигури и адекватни етични правила от бизнес гледна точка, така че да се гарантира постигането на баланс между интересите на страните.

Иначе казано – задаваната от възложителя работа да бъде привлекателна за потенциалните изпълнители, така че да има достатъчно желаещи да я свършат. Само тогава можем да говорим за истинска конкуренция и постигане на желаното съотношение между цена и качество, за да сме сигурни, че с парите на данъкоплатците е закупен най-добрият продукт на пазара.

Какво се случва на практика обаче?

Възложител и изпълнител са двете страни в един процес, които на по-обикновен език наричаме купувач и продавач. Както във всеки бизнес, купувачът заявява какво търси и при какви условия ще го купи, а продавачът трябва ясно да докаже първо, че е надежден партньор, и второ – какво точно предлага и на каква цена ще го продаде. В света на държавната администрация, всичко това става писмено с множество различни и сложни документи, но по същество процесът е същият като във всяка друга сделка.

Когато имаме две страни в бизнес отношения, винаги е важно между тях да има баланс – правилата на бизнес етиката определят добросъвестно партньорство във всяка една сфера. Основен принцип в успешния бизнес е да преговаряш така, че да постигнеш своите цели, като в същото време оставиш партньора от отсрещната страна доволен, че работи с теб.

Ако използваш силната си позиция и „извиеш ръцете“ на по-слабата страна, може би ще спечелиш сделката, но ще изгубиш партньора.

За съжаление, виждаме на практика как множеството вратички и изключения в ЗОП, улесняват възложителя и затвърждават и без това по-силната му позиция, до степен в която обществените поръчки стават все по-неизгодни, непривлекателни, неинтересни за малкия и среден бизнес и този процес в дългосрочен план ощетява не само фирмите икономически, но също и нас – данъкоплатците. Липсата на конкуренция води до това, че на практика не можем да използваме максималния потенциал на обществения си ресурс и, съответно – не можем да закупим най-добрия продукт.

Логично следва въпроса – след като този процес е регулиран със закон, дали в него има пропуски или просто не се спазва? На пръв поглед виждаме, че правилата са ясни, описани в множество детайли. При нарушение на ЗОП или правилника за прилагането му, е предвидена възможност да се подаде жалба до съответните органи и да се защитят правата ни. Но задълбани в детайлите на членове, алинеи и точки, е удивително да констатираме как понятието „законосъобразност“ всъщност се свежда до едно микро ниво. До тълкуване на думички и запетайки, а в същото време общият принцип на закона, голямата му рамка и логика, някак остават на заден план.

Една обществена поръчка може да е подготвена чудесно стъпка по стъпка, конкретните документи, условия, всички изисквания да са изцяло законосъобразни и в, същото време, да няма бизнес логика, целесъобразност и ефективност. Или отвъд темата за законосъобразността, поставяме и въпроса за целесъобразност и за това как всъщност закона следи дали в бизнес сделката между купувача и продавача се спазват правилата на бизнес етиката и се съблюдаване добросъвестно партньорство. Защото се убедихме не веднъж как множество нецелесъобразни действия на възложителите, всъщност се оказват абсолютно законни. Те отговарят на формулировките в отделните текстове, да – но не отговарят на първото и основно изискване на закона – че всяка една обществена поръчка на първо място трябва да бъде целесъобразна и ефективна. Следователно, когато тя не е такава, дадената поръчка е вече незаконна, въпреки изпипаните детайли и това, че напълно отговоря на изискванията в ЗОП.

От „Тендър сървис“ са формулирали няколко такива „сиви зони“ в условията на обществените поръчки в България, в които ясно се виждат действия, с които възложителите нарушават баланса между своите интереси и тези на отсрещната страна. Парадокс е, че макар видимо несправедливи, тези действия се оказват абсолютно законни.

Защо се получава така в България?

По мнение на специалистите „ЗОП не само, че не пречи, а напротив – създаден е с цел да опосредства добрата връзка между купувач и продавач, да осигурява добра бизнеслогика и да уравновесява търсене и предлагане.“ Държавата винаги е по-силната страна, но правилата, заложени в закона са направени така, че да възпират възложителя да използва позицията си на по-силна страна, която притиска по-слабата.

Да се върнем отново към основните принципи на закона, описани в чл. 2, ал. 1 и 2, и какво означават те:

1. Равнопоставеност и недопускане на дискриминация – т.е. всеки, който отговаря на критериите за подбор, може да участва в конкурс за договор с публично финансиране (обществена поръчка)

2. Свободна конкуренция – без значение от коя държава, област или град е фирмата участник, всеки който покрие критериите за подбор, има право да спечели конкурса.

3. Пропорционалност – изискванията към бъдещите изпълнители трябва да са адекватни на условията на поръчката;
4. Публичност и прозрачност – ясни и справедливи условия за подбор, осигуряване на прозрачност на всяка стъпка от избора на изпълнител.

След като вече знаем основните принципи на ЗОП, изненадващи са резултатите от реалната бизнес среда по отношение на обществените поръчки в България. Статистиката показва няколко тревожни факта: 26% от обществените поръчки в България се възлагат при единствена подадена оферта, докато средното ниво в ЕС е 10%(по данни на официалния сайт на Европейската комисия за 2020).

Това ни показва липсата на достатъчно интерес към участие с няколко възможни причини, всяка от които говори за нарушен баланс някъде в процеса:

• Твърде ниска прогнозна стойност за зададената работа – неизгодна цена;
• Твърде завишени изисквания за изпълнение;
• Компрометирана среда – липса на доверие в публичния сектор.

29% от обществените поръчки в България се възлагат при някакъв вид договаряне (а не като открита процедура, публично състезание или събиране на оферти с обява). Средното ниво в ЕС е 5%. По този показател България е с най-лошия резултат сред всички изследвани държави и този процент тревожно е нараснал в сравнение с 2018 година, например.

От „Тендър сървис“ изреждат 8 проблема при обществените поръчки в България.

Проблем 1: Договарянето.

Проблем 2: Неразделяне на поръчката на обособени позиции.

Проблем 3: Смесването на строителни и нестроителни дейности в поръчките за строителство.

Проблем 4: In–house възлагането (т.нар вътрешно възлагане без конкурс).

Проблем 5: Инженеринг в строителството.

Проблем 6: Рамкови споразумения.

Проблем 7: Твърде високи изисквания към изпълнителя, несъобразени с работата, която се възлага.

Проблем 8: Твърде ниска прогнозна стойност на поръчката спрямо изискваните дейности.

В детайли с тяхното описание и позоваване на конкретни примери можете да се запознаете в публикация на сайта на „Тендър сървис“ тук.

Какво е заключението?

• В България функционира един добър и професионално подготвен Закон за обществените поръчки.
• Вече две години успешно работи новият Регистър на обществените поръчки и електронната форма за прозрачно подаване и оценка на оферти ЦАИС ЕОП.
• Управляващите през последната година имаха волята да инициират промени в процесите и да поставят пред обществото проблемите, свързани с разходването на средствата на данъкоплатците.
• Медиите също обърнаха сериозно внимание и подходиха професионално – с показването на конкретни казуси, с желание за съвместна работа с консултанти – специалисти по темата ЗОП, за да представят сериозно проблемите.

Въпреки това знаем, че съществуват възможности за корупционни практики – волно или неволно, за недобросъвестно и не в интерес на обществото ни разходване на публичните средства.

Какво можем да направим?

Можем да направим много, защото имаме такива права. Това зависи единствено от нас като активни граждани и професионалисти, които искат да развият или –  в ситуация на криза – да запазят бизнеса си.

Обществените поръчки са сферата, в която една малка или средна фирма може да намери възможности за растеж и да осигури повече работни места в населеното място, като така допринесе и за развитието на цялата местна общност.

Разбира се, можем да направим много, само ако искаме. Необходимо ни е желание и време – останалото винаги може да се случи. Бъдете активни, търсещи и непримирими.

Задаването на въпроси към възложителите е изключително лесно по отношение на самата процедура. Задавайте въпроси, защото възложителят е длъжен да ви отговори, а когато отдели време да дава разяснения по една поръчка, ще се замисли как да формулира изискванията си при следващата. Инициирайте промени, когато знаете, че документацията не е издържана и ощетява бизнеса. Търсете активно информация и я използвайте във ваш интерес. Разговаряйте и се обединявайте с вашите конкуренти – заедно можете да постигнете повече.

Ако не знаете как да реагирате при конкретен казус, потърсете помощ от професионалисти – има организации, които предлагат такава подкрепа. Голяма част от вас са и членове на браншови организации, които са длъжни да защитават вашите права и да ви съдействат – сигнализирайте ги и искайте от тях подкрепа.

Отстоявайте правата си, защото това са вашите пари, парите на вашето семейство и на вашите съграждани. Вие имате пълни права да контролирате тяхното изразходване.

„Тендър Сървис БГ ЕООД“ работи по проект по програма „Добро управление на местно ниво“ на Фондация „Америка за България“. Подкрепата за проект „Граждани за прозрачно местно управление в област Плевен“ също е осигурена по тази програма от Фондация „Америка за България“.
Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Фондация „Съвременна плевенска медия“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация  „Америка за България“ или нейните партньори.