ЕК дава зелена светлина на нашия План за възстановяване и устойчивост
Той предвижда реформи и инвестиции в 4 стълба: Иновативна България, Зелена България, Свързана България и Справедлива България
„България вече има един много добър и работещ План за възстановяване и устойчивост (ПВУ), който председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен ще ни предаде финализиран утре“ Това заяви премиерът Кирил Петков в началото на днешното редовното правителствено заседание и акцентира върху основните резултати, които ще бъдат постигнати.
„Планът за възстановяване и устойчивост гарантира енергийната сигурност на България като запазва пълния капацитет на Маришкия басейн и едновременно с това е изцяло съобразен със зеления преход“, категоричен бе Петков. Заложени са също иновативни решения като изграждане на батерийни масиви, нови ВЕИ-мощности, включително 10 000 проекта за ВЕИ за жилищни сгради. Акцентира се и върху развиване на добива на геотермална енергия, използвайки огромното природно богатство на България.
Изключително важен е подходът за постигане на целта „Справедлива България“. „В ПВУ върховенството на закона е поставено на пиедестал и е голям приоритет. Най-накрая имаме механизъм, който засилва контрола върху главния прокурор“, подчерта министър-председателят Петков. Предвидени са още реформи в антикорупционната комисия и в процеса на извършване на обществените поръчки, който беше огромен проблем в предишните управления на България.
За реализиране на целта „Свързана България“ вместо да имаме много различни проекти на парче, финалният план поставя фокус върху жп транспорта с 62 нови влака и модерни градски железници, посочи Петков. А за постигане на „Иновативна България“ в ПВУ се предвижда увеличаване на общия размер на средствата към бизнеса със специален акцент върху иновативните и стартиращите компании.
Одобряването на плана идва след четири поискани от новия кабинет едномесечни отсрочки за отстраняване на проблеми и доработване на проектите.
Очаква се след получената от ЕК зелена светлина за документа до 4 седмици одобрение да даде и Съветът. Страната ни загуби правото да иска авансово финансиране от 13%, защото такова се допускаше до края на 2021 г. Според Асен Василев първото искане ще бъде подадено до три-четири месеца, защото по обещаните реформи вече се работи. Василев очаква в страната ни тази година да влязат 1,3 млрд. евро. По регламент държавите членки имат право да правят искания за плащания два пъти годишно. Комисията има право да не одобри плащане, ако прецени, че съответните цели и етапи не са постигнати задоволително и държавата може да спре времено парите до остраняване на проблемите. В случай, че не бъдат предприети мерки, финансирането в конкретните части на плана се намалява.
Вицепремиерът Асен Василев обяви, че общото финансиране по плана в крайна сметка е възлязло на 13,5 млрд. лв., от които националното съфинансиране е 2.123 млрд. лв.
Изпълнението на плана започва веднага, защото по него е предвидено предварително изпълнение, няма да се чака финализирането на процедурата.
ЕТО НЯКОИ ОТ ЗАЛОЖЕНИТЕ ПРОЕКТИ:
– мегапроект за изграждане на батериен комплекс с мощност, равна на ПАВЕЦ Чаира (б.р. публично известното финансиране за този проект е 1,5 млрд. лв.);
– програма за саниране за 1,8 млрд. лв.;
– 1,2 млрд. лв. за модернизаиция образователна инфраструктура;
– 400 млн. лв. за наука и иновации
– 1,35 млрд. лв. за програма за икономическа трансформация;
– 216 млн. лв. за развитие на индустриалните зони;
– 700 млн. лв. за цифрова свързаност;
– над 500 млн. лв. за нови мотриси за БДЖ;
– над 1 млрд. лв. за социално включване, в това число изграждане на въздушна помощ и системата на 112; 350 млн. лв. за модернизиране на здравеопазването; 643 млн. лв. за модернизиране на дългосрочната грижа за пенсионерите.