Ахмед Ахмедов, Никопол: Въпросът за финансовите корекции и глоби по обществените поръчки е голяма тема за малките общини

Това интервю е направено в изпълнение на проекта на Фондация „Съвременна плевенска медия“ (ФСПМ) „Граждани за прозрачно местно управление в област Плевен“, целящ да информира обществеността в региона за работата и проблемите на местната власт по прилагането на Закона за обществените поръчки и с мерките, предприети с оглед повишаване на прозрачността и почтеността на 11-те общини в областта.

– Господа, как се развива административната работа на Община Никопол в областта на обществените поръчки? Разкажете за натрупания си опит.

Ахмед Ахмедов (ресорен зам.-кмет): Колегата Исмаил Гюлянлиев е нашият юрисконсулт. Аз съм работил в администрацията като директор на дирекция, бил съм зам.-кмет и отново съм на същата позиция. Съвместно с колеги от другите отдели сме работили в тази трудна сфера – обществените поръчки. Постоянно има промени в законодателството. Независимо от всичко и при новата платформа ЦАИС свикнахме, макар че ни беше трудно. Имаме натрупан опит заедно с другите общини, ходихме на семинари преди Covid-а, обменяхме информация.

Разбира се, допускаме и грешки. Винаги човек се учи в движение. Основните заучени положения ги знаем, но когато има нещо по-различно, се учим. Субективизмът на контролните органи е много голям, което вече ни изпилва нервите. Борим се с тях за доказване на нашата правота. Така пише в норматива. Лека техническа грешка за необявяване на датата или невръщане на гаранция ни дава санкционни тълкувания от контролните органи. За нас това е неприятно, в малка община като нашата няма специален отдел ,,Обществени поръчки”, а екип от хора и директори на дирекция, които се занимаваме с даден проект или възникнал проблем, решими с обществена поръчка. Като негласен ръководител на това звено, контролирам процесите и винаги има пропуски в тази ситуация. Гледаме да ги изчистим тези неща, да се координираме максимално помежду си. Тук е връзката между мен, юрисконсулта, директорите на дирекции и най-вече счетоводния отдел, които отоговарят за гаранциите, плащанията и т.н. Понякога работим и с техническа служба за разрешенията за строеж, ако става въпрос за специфични документи. Човек трябва да знае по малко от всичко. Стараем се, да сме в час. Много благодаря на колегите, които ми помагат.

Исмаил Гюлянлиев (юрисконсулт): Колегата заместник-кмет основно се занимава с обществените поръчки като организиране и възлагане на процедурите. Също и с администраторския достъп до профила в електронната платформа. В това си качество участва редовно в комисиите, отговорни за възлагането на процедурата. Задължително в състава имаме директор на дирекция, по дейност на възникналата необходимост от възлагането на обществена поръчка, и юрист. Рядко се налага да включваме външни експерти. Досега нямаме такъв опит в настоящия мандат. По принцип имаме достатъчно опитни експерти в администрацията от предходни години и такива като мен, нови лица, които се опитват да влязат в релсите на новия ред на възлагане на обществените поръчки. Имал съм възможност да участвам по една или две процедури по стария ред. Не бих могъл да дам някаква изключителна оценка като база за сравнение с това, доколко улеснява процедурно новият ред за възлагане през електронната платформа.

– Срещате ли се Вие и екипът Ви с проблеми при електронното им възлагане?

А. А : В началото ми беше притеснено, навлизането на ЦАИС беше в началото на мандата ми, можеби от 01.06.2020. Тогава не сме ходили на обучения, нямаше възможност заради пандемията. Работихме с помощта на колегите от общините и предоставените тройни платформи. Допускаме понякога грешки, но отстраними. Доволен съм, че има директен телефон, на който да се задават въпроси и се получава добро и компетентно мнение от колегите от другата страна на телефона. В началото на 2020 г. нямаше възможност за генериране на договор и си го правихме ние.

И. Г.: Един от основните проблеми, възникнал в хода на възлагане на обществените поръчки по новия утвърден ред, са многобройните изменения в Закона за обществените поръчки и Правилника за неговото прилагане. Не сме имали нещастието да ни бъдат обявени за нищожни решенията на възложителя поради една специфична особеност, предвидена от законодателството – решението на законодателя да се генерира през платформата. До този момент практиката беше да бъде изготвен документът предварително и вече в този му вид решението за определен изпълнител или прекратяване да бъде качено в PDF формат, с решение, генерирано през описна книга на решенията, съхранявани в администрацията на Община Никопол. В един момент въведоха изискването решенията на възложителя да се генерират през платформата, да се създаде документът през функционалности, предлагани от нея и да получи съответния номер. На пръв поглед може би чиста формалност, но това доведе до многобройни нищожни решения, издадени от възложители и забавиха с месеци обществените поръчки и тяхното възлагане, съответно легализиране. Това доведе при поръчки с финансиране на проекти с национално и европейско съфинансиране до изпускане на сроковете по административен договор и до налагане на финансови корекции в тази връзка.

– Как се развиват експертите от Община Никопол в сферата по отношение на работата, преминават ли през актуални обучения, какви компетентности развиват?

А. А: Има такива обучения онлайн, през които колегата премина. С колегите от другите общини постоянно комуникараме в тази насока- проблеми и ползване на ЦАИС. Следим и нормативната база, получаваме списание „Обществени поръчки“. Следим другите източници, практиката. Доволен съм от консултантите по отделните проекти, те също са от голяма помощ за нас, особено в малките градове. Практиката показва, че в такива малки общини те са в голям плюс за нас, обучаваме се, виждаме новости и минимизираме рисковете от допускане на нарушения и впоследствие финансови корекции. Въпросът за финансовата корекция е много голяма тема. Ние сме против този субективизъм.

И.Г.: Засега не сме имали възможност да бъдем на организирани от Националното сдружение на общините обучения. Затова съвсем скоро ще предприемем необходимите действия по участие на максимално широк кръг длъжностни лица и експерти от общинска администрация, които най-вече взимат участие в работата на комисии по оценяване на постъпили оферти. Участвал съм лично в семинар, подготвен от друга организация, посветен на обществените поръчки и най-вече областта на техническите действия по електронното възлагане. От този семинар в известна степен се продобиха вече практически заложени знания за някои тънкости на системата за възлагане на електронни обществени поръчки.

– Каква е обратната връзка от страна на гражданите по отношение на изпъленението на поръчките и разходваните за тях средства? Има ли гражданска активност и инициативност в тази посока и как те се проявяват?

А.А.: Обратната връзка с гражданите, с обществеността е от коментарите по изпълнението на големи инфраструктурни проекти, качеството, срока на изпълнение, начина на организация на работа. Изпълняваме един проект по ТГС, като са създадени проблеми по отношение на шум, вибрации, което създава неудобства на гражданите, обясняваме им. Говорим и с изпълнителя, а те нямат алтернатива за достъп до изпълнявания обект. Има хора, които са много позитивно насторени, има и такива, на които им е генетично заложено да бъдат негативни. Като администрация се стремим максимално да се възползваме, в добрия смисъл на думата, от възможностите на оперативните програми на ЕС. Проектите да бъдат целенасочени, да има замисъл в тях, не измислени, а реално достъпни, необходими за самата общност. Това е важното, а не да го правим безцелно. Идеята е да обърнем нещата в посока да бъдат направени за самите хора, обществото да получава добри и качествени отражения в своя живот. Ето, площадът го изпълняваме от две-три години. Ситскаме зъби и продължаваме напред, за да може наистина да излезем с чест от този проект. Има хора, които са доволни от дизайна, други – не. Това са все решения на архитекти, проектанти, ние не можем да им влияем до такава степен. При площада конкретно сме в заварено положение.

И. Г.: През Закона за достъп до обществена информация сме имали много запитвания по изпълнявани проекти и изразходвани средства, които касаят публични такива по реда на ЗОП. Това са били лица, които нямат нищо общо с община Никопол. Беше една тенденция за масова злоупотреба с такива процесуални и материални права на заявители по ЗДОИ, защото общините подценяваха постоянно такива отправяни въпроси. Смятаха, че не са задължен субект и целяха единствено да извлекат полза откъм адвокатски възнаграждения. Те им се присъждаха за това, че постоянно постановяваха мълчаливи откази по тези въпроси, тъй като намираха аргументация в Закона на публичните финанси, че такъв контрол може да упражнява единстветно местното население. Местни жители конкретно не са отправяли по никакъв ред въпроси, касаещи разходването на тези публични средства. Заседанията на Общинския съвет са публични, но не присъстват граждани. На тях се коментират въпроси, по разходването на публични средства по проекти и обществени поръчки. Винаги заинтересованите лица могат, при добра воля да получат отговори на въпросите. В сферата на обществените поръчки като дейност се организират обществени обсъждания предварително по тяхното изпълнение.

А. А.: При обществените обсъждания на санирането на блоковете беше пълно с граждани.

– А публикувате ли в сайта на общината всички договори за изпълнение? Има ли липсващи такива и поради каква причина?

А.А.: Да, публикуваме ги по реда на ЗОП и Правилника. Понякога се получава така, че си даваме време да го публикуваме и изпускаме срока. Имали сме такива моменти и забележки. В предходния мандат доста такива дговори не бяха публикувани, излязоха впоследствие. Това за мен не е някакъв порок, но трябва да се спазва записаното в закона. Публикуването след 30-дневния законов срок ни носи санкции и упреци от контролните органи. Те са прави от своя гледна точка, но сме правили това нарушение. Стремим се да го отстраним при забележките от контролните органи, което ни „светва лампичката“ за пропуски. Знаем за изискването, но технологично го забравяме или се насочваме към други задачи. По-късно устанояваме и публикуваме. Не става въпрос за скрит замисъл с цел потулване на информация.

И.Г.: По този въпрос мога да коментирам трудностите при договорите за изпълнение откъм срокове за тяхното публикуване, предвид конкретната процедура като вид. Срокът е трийсетдневен, но за събиране на оферти е само пет дни. Понякога инертно изпускаме някои от сроковете по причини, свързани с многото информация в ЗОП по отношение на отделните процедури и способи за възлагане. В тази връзка технологино понякога се разминаваме със сроковете за тяхното обявяване, но не е със скрита мисъл, да бъдат прикрити някои от елементите на договора. Те се публикуват в проектовид, който не се изменя, а единствено се допълват техническите параметри като срок за изпълнение и цена. Ценовите технически предложения на оферентите са публични. Тази информация, която следва да бъде публикувана, е чисто формална. Полагаме дължимата грижа да публикуваме всички договори в срок, включително и обявленията за възложена или прекратена поръчка.

– Използвате ли други канали за публикуване на отворени процедури, освен сайта на общината?

А.А.: Основно са в сайта и на електронния портал.

– Какъв тип поръчки се осъществяват най-често и по каква логика практикувате точно тях?

А.А.: Типът поръчки зависи най-вече от заложеното в т.нар. капиталова програма на Общината. Целевите субсидии са основен приходоизточник, а бюджетът е и политика. Стремим се към балансирано финансиране на периферните места. Основните ни приоритети са за строителство, ремонти в зависимост от вида и дейностите. В тази насока говорим за капиталовата програма. По т.нар. проекти по отделните оперативни програми основно се занимаваме със строително-ремонтни дейности – саниране, ремонти на пътища. Напоследък по задължение и норматив изпълняваме и рекултивацията на депото, което пак е строително -ремонтна дейност. Изпълняваме проекти, по които сме задължени. Хубаво е, да се създаде нов облик на района, по-добра, чиста среда. Много се радвам, че свършихме този проект, беше голям проблем за нас. Успяхме да го реализираме. Имаме и в насока инфраструктура, свързана с туризма. Началото е поставено още в предишния мандат, през 2015 г. Колегите го продължиха, имаше доста трудности по изпълнението на проекта. Сега ние ги доизпълняваме. Възстановяването на скална църква, други туристически обекти. Искаме да превърнем района в привлекателна дестинация. Да се види, че град Никопол има история, която трябва да бъде уважена и опозната от хората. Затова трябват също пътища, по-добра среда и комуникация към тези обектите, които искаме да представим на нашите гости.

И.Г.: Работим с рамковите документи на община Никопол, предвид средствата за обществени поръчки по видове услуга строителство или доставка, с изготвен предварителен план на обществените поръчки, предстоящи за възлагане през годината и прогнозиране на тяхната стойност. С тях се предвижда редът за възлагане, той е строго регламентиран в ЗОП. Предварителното планиране и изготвеният план-график ни дават представа какъв тип поръчки ще бъдат възложени в рамките на бюджетната година. Целта е, да не бъдат допуснати нарушения на ЗОП относно реда за възлагане. Събирането на оферти с обява с прогнозен старт на обществените поръчки е може би най-практикуваната процедура. Вече с оперативните програми и голямото финансиране по тях се дава поле за изява с открита процедура и публично състезание. Те имат по-сложен фактически състав от гледна точка на възлагане и срокове и изисквания към изпълнителите.

– Имате ли обратна връзка от фирмите изпълнители по отношение на нормативната рамка и процеса на реализация?

А.А.: Не съм чувал подобни неща от колегите изпълнители. Те адмирират ЦАИС-а, свикнаха и те с него, да дават оферти по него. Чувал съм, че фирмите с по-малък капацитет не могат да се справят, не отговарят на определени изисквания и няма как да се включат. По-добре е, че има ЦАИС, защото прекият достъп и комуникация с тях е по-неограничен. Всичко става през електорнната платформа, което за нас е още по-добре.

И.Г.: Основният проблем е в сферата на строителството. По вече възложени поръчки форсмажорните обстоятелста напоследък – пандемията, войната, инфлацията доведоха до масово покачване на цените на основните суровини, които се влагат в тези обекти. Това доведе до една стопанска непоносимост от страна на изпълнителите, да не искат да изпълняват при договорените условия. Имаме обратна връзка от тях за сключване на допълнителните споразумения за промяна в цените на изначално договорените параметри. Такива стъпки Община Никопол още не е предприела. В тази връзка на нормативно ниво са предвидени промени в ЗОП, една методика за индексация на цените по инфлационни показатели, които ще отключат много от строителните процеси, които към момента са замразени.

– С какви нарушения от страна на изпълнители се срещате? Обявявате ли ги?

А.А.: Нарушения има рядко, изправят се в движение. Няма такива като обявени актове за нарушения. Надзорите ни помагат в това отношение, забавят се процеси, има неспазване на технологиите за строителство. Благодарение на надзорите тези неща са преодолими и отстраними.

И.Г.: Напоследък съм пряко ангажиран с представителство по делата, при които на общината са наложени финансови корекции. Стига се до последващ одит от управляващите органи по обществени поръчки по отделни дейности. Имаме констатирани съмнения за нередност по изпълнение на самия договор. Към момента те не се обосновани и доказани. Касят се най-често до нарушения на видовете и количество вложени строителни материали по оебктите и срока за изпълнение. Стига се до такъв момент, че заложеният срок за изпълнение не може да бъде спазен. Това се случва поради причини, дължащи се на обективни фактори, като работна среда и метеорологични фактори. Управляващите органи масово отказват да ги приемат. Те считат, че има удължаване срока на договора. Съдебната практика, включително и на Върховния административен съд доказа, че такова изменение на договора не се предприема, съответно не се извърша от наша страна или други възложители. Няма изрично удължаване на сроковете, а предвидените клаузи подчертават, че по време на спиране на дейностите при неблагоприятни метеорологични условия срокът на договора не тече. Обратна връзка имаме от самите изпълнители при последващ одитен контрол. По време на изпълнение на договора не сме констатирали такива нередности.

– Вашите забележки и препоръки по отношение на нормативната рамка в областта на обществените поръчки?

А.А.: Трудности винаги среща човек, но гледаме да прилагаме записаното в закона. Труден е, но свикнахме с него. Забележките са по отношение на наложените санкции. Малките общини едва ли бихме си позволили умишлени злонамерени действия. Относно публикуването на договорите, обявите няма нужда от такъв санкционен режим с финансови отражения. Малките общини изпълняваме тежки проекти и ни дават необосновани финансови корекции от управлявашите органи, произнесат се и контролните такива и става натрупване на дефицити. Все пак отговорността е лична и не е приятно. Излиза, че аз и колегите ми не сме изпълнили качествено, съвестно и на ниво.

И.Г.: Разделът, който урежда административно-наказателните санкции по отношение на възложителите следва да бъде обмислен откъм финансов ефект, поради големите глоби, предвидени дори за формални нарушения на ЗОП. Такъв контрол по европейските проекти се упражнява и от управляващите органи, които също твърдят за констатирани нередности в хода на процедурата. Може да се стигне до това на две различни основания да бъдат съставени актове за установяване на административни нарушения от различни контролиращи органи. Това може да доведе до унищожаване на тези наказателни постановления и актове за установяване на административни нарушения, тъй като законът за административни нарушения казва, че не могат да се налагат санкции на едно лице за едно и също нарушение. ЗОП не изключва това, предвид всевъзможните хипотези, които могат да възникнат при евентуален одит на контролните органи. Нормативната база в сферата на ЗОП е динамична, постоянно търпи изменения и допълнения и създава предпоставка за допускане на нарушения.

– Срещате ли проблеми при изпълнение на устойчиви „зелени“ проекти?

А.А.: Ние приветстваме зелените поръчки. Все още чакаме да стартират процесите, за да може ние като институция да се възползваме от тази помощ. Чакаме указания по какъв начин ще се осъществят в действие. Има риск малките общини да останем в периферията. Като разположени северозападно сме може би приоритетни. Тази конкуренция не е лоша, но заложеното като план за действие може да не се реализира сега, а да остане за по-къден етап. Възможно е лимитиране на средства и ресурси при един анализ на всяка община в дадена област. По-добре там да бъде целево, по мое мнение. Другият подход дава възможност за реализиране на местни политики. Така беше при санирането. Финансовият ресурс е гарантиран, а от нас зависеше да бъде реализиран качествено.

– Според Вас, кой е най-наболелият проблем при възлагането на обществените поръчки – техническите спецификации, прогнозирането на цената? Какъв е опитът на общината в този аспект?

А.А.: Според мен, в прогнозната цена. Имаме обекти и специалисти, архитекти, проектанти, инженери. Дават ни стойност и ние ги следваме като цени, но винаги получаваме отпор от изпълнителите, че цените ни са ниски, не са актуални за пазара. Вече сме си казали да правим пазарни проучвания, да видим колегите как работят в другите общини. Наистина цената е винаги динамична, особено в сегашните условия. Калкулациите на разходите се покачват и тук имаме много големи трудности. Финансовият ресурс и на общините значително намаля, а разходите ни нараснаха. Цената на тока се оказа непредвидено перо, което ни смазва. Собствените ресурси, които събираме чрез данъците, ги насочваме към покриване на тези разходи, а не към политики за подобряване на инфраструктурата или услугите.

И.Г.: Срещаме трудности с техническите спецификации, като възлагаме обществени поръчки във времето. Следва да бъде маркиран предмет на обществената поръчка през техническата спецификация по проекти, финансирани с европейски средства – рекултивация, изграждане на инфраструктура. Има предпоставки за определяне и рамкиране на количествена сметка по отделни суровини за влагане в строителството. Затова се обръщаме към колегите от техническа служба, включително и нормативната база, необходима за възлагането на поръчката. Също и с възложените на принципа на инженеринга с техническа спецификация и изисквания към изпълнители. При работни проекти имаме случаи, в които вече се налагат такива изменения. Това води до прекратяване и възлагане отново на обществената поръчка по новите показатели към спецификацията.

Инервюто взе: Виолета Кръстева

Подкрепата за Фондация „Съвременна плевенска медия“ е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Фондация „Съвременна плевенска медия“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.