Граждани за прозрачно управлениеОбществоОбщинска и държавна администрация

Лъчезар Яков, кмет на община Гулянци: Най-големият проблем на обществените поръчки е прогнозирането на цената

Това интервю е направено в изпълнение на проекта на Фондация „Съвременна плевенска медия“ (ФСПМ) „Граждани за прозрачно местно управление в област Плевен“, целящ да информира обществеността в региона за работата и проблемите на местната власт по прилагането на Закона за обществените поръчки и с мерките, предприети с оглед повишаване на прозрачността и почтеността на 11-те общини в областта.

– Г-н Яков, как се развива административната работа на общината в областта на обществените поръчки? Разкажете за натрупания опит до сега.

Лъчезар Яков (кмет на община Гулянци): В общината работата по обществените поръчки извършва екип. Той организира и създава тръжна документация на база кандидатстване, необходимост от поръчка, провеждането й, тръжни процедури. Това зависи от праговете на поръчката и вече обявяваме изпълнителите, после проследяваме цялата му дейност. Приключваме, отчитаме дадената поръчка пред финансиращи органи и евентуално към нашия бюджет с документацията за останалото време на изпълнението и след това. В този смисъл нямаме проблем. Опитът е свързан с това, че няколко пъти се променя ЗОП, променя се начина на обявяване. В края на кращата се съобразяваме с действащото законодателство и работим в тази посока.

– Срещате ли се Вие и екипът Ви с проблеми при електронното им възлагане?

– От начало бяхме малко резервирани, стресирани, но, вече всичко си е изчистено. Мисля, че е по-добрият вариант на работа. Не срещаме трудности с начина на електронното им възлагане.

– Как се развиват експертите от общината в сферата по отношение на работата, преминават ли през актуални обучения, какви компетентности развиват?

– Да, развиват се. През три – четири месеца преминават през обучения от страна на Сдружението на общините. Също и от друга страна, примерно финансиращите органи, на които сме изпълнявали проекти, за да се изчисти начина на възлагане и дейностите по проектите. Преминава се през постоянно обучение в една или друга област по отношение на техническата част или тази по ЗОП или социалните сфери. Постоянно имаме грижа да организираме и финансираме обученията, тъй като повечето са платени. Общината ги заплаща, за да имаме хора с компетентности.

– Каква е обратната връзка от страна на гражданите по отношение на изпъленението на поръчките и разходваните за тях средства? Има ли гражданска активност и инициативност в тази посока и как те се проявяват?

– Зависи от проекта, който реализираме. Например в социалната сфера при директни контакти с наши служители се изказват мнения, предложения за подобряване на работата. Също и задоволство и недоволство от случващото се. Иначе имаме група в социалните мрежи, също се осъществяват и директни контакти с мен или хора от администрацията. Имаме връзка, ние сме малка община, познаваме се по между си. Затова няма проблем, за да има обратна връзка. Няма притеснения от страна на гражданите да ни кажат, ако сме сбъркали. Нито някой път да ни похвалят, макар похвалата да е по-трудният случай. Например, при ремонта на стадиона се вижда интересът на хората, защото има много посещения. Това ни е достатъчно като обратна връзка.

– Публикувате ли на сайта на общината всички договори за изпълнение? Има ли липсващи такива и поради каква причина?

– Официално тези проекти, които сме изпълнявали, да. В процеса на работа, примерно по инфраструктурните проекти, които касаят изграждане на улици. Ако има някакъв проблем, в момента го решаваме. Не може да не възникне нещо по една или друга причина от изпълнител, проектант или нещо друго. Някой път е и по причина от страна на гражданите, примерно засегната територия. Оказва се, че тя е общинска, а гражданинът си мисли, че е негова собственост. Има такива дребни неща, но нямаме фрапиращи сигнали, които да алармират за някакви сериозни проблеми. Стараем се, да изпълняваме проектите, както са зададени. Няма липсващи договори, то е ангажимент на администрацията, да ги публикува, да бъде публично достояние на гражданите. Проектите, които се изпълняват, включват и техническата спецификация и всичко друго необходимо, както си е по закон.

– Използвате ли други канали за публикуване на отворени процедури, освен сайта на общината?

– Освен в сайта на общината, ги обявяваме в ЦАИС. Това е национална система, до която има достъп всеки с електронен подпис. Може да се видят предстоящи поръчки и други всякакви подробности от изпълнението, както и протоколи, всички индекутиви към поръчките. Използваме тази система.

Какъв тип поръчки се осъществяват най-често и по каква логика практикувате точно тях?

– Повечето са на търг. За тези години, в които съм бил кмет, мисля, че имам един инженеринг, защото касаеше и проектиране. Има и директни договори за ниска стойност, примерно две-три хиляди лева, като частични ремонти или някакви дребни работи. Всякакви поръчки сме практикували. Има и с предварително избран изпълнител, примерно играна поръчка, преди да получим финансиране, при условие че гледаме да започне поръчката и начина на финансиране. Понякога сме ограничени като срок на изпълнение, друг път от сезона на възлагане. Нямаме ясен, чист критерий, който да определя как да възложим една поръчка. Зависи от поръчката, от необходимостта от изпълнение. Изпълняваме стандартните поръчки, разрешени от закона. Нямаме някаква обосновка, а следваме необходимостта.

Имате ли обратна връзка от фирмите изпълнители по отношение на нормативната рамка и процеса на реализация?

– Процесът на реализация всъщност касае и нас като инвеститорски контрол, надзорниците. Постоянно имаме обратна връзка и от фирмите, когато има някъде проблем по проектирането или разминавания между проекти как реално ще изглежда на терен, за да може да намерим решение. Постоянно контактуваме и ни е в задълженията да го правим като възложител. Ние не само контактуваме, но и контролираме изпълнението, както и надзорниците.

– С какви нарушения от страна на изпълнители се срещате? Обявявате ли ги?

Някой път сме се срещали, не е системно, но сме имали разминавания. Примерно за пропуснато нещо дребно, по една или друга причина, ненаправено. В процеса на работата преди всички окончателни плащания изчистваме всички такива аномалии. Иначе не плащаме, докато не се отстранят проблемите, касаещи изпълнението. Нямаме фрапиращи случаи, има дребни неща, които са неизбежни в процеса на работа. Нали, който не работи, той не бърка.

– Вашите забележки и препоръки по отношение на нормативната рамка в областта на обществените поръчки?

Много са големи сроковете, които касаят избора на изпълнител. Най-вече в последната година се оказа, че докато минем всички процедури, изберем изпълнител и при евентуално обжалване на процедурата, вече цените не са актуални. Има вече два случая на отказали се изпълнители, след като са били избрани, поради невъзможност да се изпълни проекта с този финансов ресурс. Вторият проблем са праговете за сключване на по-малки поръчки. Цените се вдигнаха по две, а праговете си стоят старите. Реално сега тези прагове на поръчките са почти неизползваеми, така както са определени. Би трябвало да се актуализират спрямо настоящия момент. Необходимо е, за да сме по-експедитивни като изпълнение. Изборът на изпълнител е доста тромава процедура. Мисля, че може да се погледне в тази посока. Това е мое виждане. Все пак е и пречка за по-бързото изпълнение на даден проект.

– Срещате ли проблеми при изпълнение на устойчиви (зелени) проекти?

– Ние не сме правили конкретно точно такъв проект. То е интегрирано примерно в изграждането на площадни пространства или спортен комплекс. Те са част от това и не срещаме затруднения. Имахме едно залесяване, там срещнахме известни затруднения.

– Според Вас, кой е най-наболелият проблем при възлагането на обществените поръчки – техническите спецификации, прогнозирането на цената? Какъв е опитът на общината в този аспект?

Прогнозирането на цената за мен на този етап е най-големият проблем. Също така възникна и друг при прогнозирането на цената. Не можеше да се предвиди, има референтни стойности, които са одобрени от финансиращия орган. Оказва се, че докато процедурата на кандидатстване, финансиране тече, тези цени в последните години не могат да се предвидят. Този проблем възникна в последните, да на кажа последната година, с инфлацията. Всъщност не е решен въпросът с дофинансирането на проекта. Ако от страна на общината решим да дофинансираме, за нас проектът вече не 100 % грантов, ако е европейски. В другия случай финансиращият орган ни разрешава да дофинансираме с наши средства, но в същото време сме направили избор на изпълнител, в което водещото е цената. От това следва, че трябва да прекратим процедурата, да я обявим наново с другата цена, което ни отнася в другия сезон. Не е недомислица, но просто възниква инцидентен проблем с тези неща и трябва да се намери законодателно решение. Лично аз не виждам такова, защото ще се наруши ЗОП, ако пренебрегнем избора на изпълнител и дофинансираме същия. Трябва да прекратим поръчката и да я обявим наново. Тук имаме забвяне в процеса.

Интервюто взе: Виолета Кръстева

Подкрепата за Фондация „Съвременна плевенска медия“ е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Фондация „Съвременна плевенска медия“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.

Подобни новини

Back to top button