Националното представително проучване на Алфа Рисърч, проведено в периода 23 февруари – 2 март 2026 г., очертава следната моментна картина на обществените нагласи две седмици преди официалния старт на кампанията за предсрочните парламентарни избори на 19-ти април:
- Известен спад в електоралната мобилизация, чийто пик беше регистриран непосредствено след декемврийските протести и заявката на Румен Радев да напусне президентския пост, за да участва в предсрочните избори със свой политически проект. Към края на февруари около 3 млн. души декларират категорична готовност да отидат до урните.
- Значителна преднина за проекта на Румен Радев, който събира 32.6% от гласуващите, пред ГЕРБ – с 19.7%. ПП-ДБ е в отстъпление спрямо декември, но задържа третото място с 12.6%, следвана от ДПС-ново начало (9.6%) и Възраждане (6.4%). Това са и петте партии, които с най-висока степен на вероятност ще присъстват в 52-ия парламент. Две партии са под бариерата от 4%, но близо до нея – БСП (3.6%) и МЕЧ (3.5%).
- Продължаваща криза на политическото лидерство. Като правило доверието към партийните лидери остава затворено в рамките на собствените им симпатизанти. С изключение на Румен Радев, рейтингът на всички останали е отрицателна величина.
- Силно начало за Илияна Йотова в институционалната й роля на президент. Тя стартира с 49% подкрепа – нива аналогични с началото на първия и на втория мандат на президента Радев и характерни за президентската институция.
- Темата за честността на вота продължава да е в центъра на общественото внимание. Но и продължава да разделя българите. 37% очакват предстоящите избори да бъдат по-честни от предишните, 33% – по-нечестни. Позитивната новина е, че е налице оптимистично отместване – в съотношение 2:1 предишните избори са били оценявани като по-нечестни. Предизвикателството обаче е, не да има само леко отместване, а да се постигне обществен консенсус за това, че изборите са свободни и вотът на всеки гласувал гражданин е точно отчетен.
Избирателната активност
Девалвацията на изборите в един сгъстен и ускорен електорален цикъл, нарастващото усещане, че всеки път хората получават „още от същото“, а изборните машинации поставят под въпрос резултатите от вота, бяха в основата на драматичния спад на избирателната активност у нас през последните години.
Гражданската енергия от декемврийските протести, а след тях и заявката за нов играч на политическата сцена доведоха до ръст в готовността за гласуване – около 500 000 гласа повече в сравнение с предишните избори. Последните два месеца обаче, изминали под сянката на компроматни войни, затишие около новия проект на Р. Радев, шока от казуса Петрохан, катализирал наново недоверието в институциите и баталиите заради промените в 12 без 5 на Изборния кодекс, отнемат от силата на доскорошния ентусиазъм. Налице е макар и малък, но ясно изразен спад в декларираното желание за участие в изборите. Към момента не повече от 3 млн. души твърдо смятат да дадат своя глас (при около 3.1-3.2 през декември-януари). Дали тази нагласа ще се промени в хода на предизборната кампания, предстои да видим. Но отливът е ясен знак, че компроматите, недоверието и липсата на ясна перспектива отблъскват избирателите.
Нагласи сред решилите да гласуват
Моментната снимка показва значителна преднина за партията на Румен Радев (по време на проучването не е използвано името „Прогресивна България“) – 32.6% от решилите за кого ще гласуват. Електоралното тяло на този нов субект е съставено от три големи групи избиратели – негласували на последните избори, бивши симпатизанти на БСП и на Възраждане. Макар и с по-малка тежест, в него има и доскорошни симпатизанти на ИТН, МЕЧ, Величие, периферия на ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС-Ново начало и на множество малки партии. Практически няма партия, която да не търпи електорални щети от появата на новия проект. Разнородността в профила на избирателите му го натоварва с разнопосочни очаквания, което е плюс за кампанията му, но и потенциален проблем пред политическата му устойчивост.
При ГЕРБ продължава тенденцията на плавен отлив, регистрирана още през декември, но към момента партията на Б. Борисов запазва основното си ядро избиратели – 19.7%.
По-значима динамика е налице при ПП-ДБ, чиято подкрепа енергията от протестите беше повишила до 17.8%, а сега спада до 12.6%. Коалицията запазва по-високите си нива в столицата и най-големите областни центрове, но търпи ерозия в страната, където идеологическата мотивация е по-слаба, а електоралните нагласи – по-волатилни.
Партията на Делян Пеевски запазва подкрепа от 9.6%. На последните два избора тя показа силна способност да привлича гласове на финала на кампанията и в самия изборен ден, което не може да се изключи и сега. Най-интересното наблюдение тук е, че въпреки силният сблъсък на ниво лидери, дори и от нея има лек отлив в посока Р. Радев.
Щетите за Възраждане от проекта на Р. Радев са основно в електоралната й периферия, която беше осигурила по-голямото разрастване на партията от 2022г. насам. Моментната й подкрепа е около 6.4 на сто, но при нея са възможни и по-съществени колебания.
Това са петте партии, които с най-висока степен на вероятност ще присъстват в бъдещия парламент.
БСП и МЕЧ са близо до чертата, но за момента остават под нея. И двете, но най-вече левицата, са сериозни „донори“ на избиратели за проекта на Радев. Обновлението в ръководството на БСП не й носи автоматични електорални бонуси. По-възрастните привърженици на партията симпатизират на Радев, а за по-младите избиратели левицата все още си остава невидима.
От настоящата моментна картина на обществените нагласи е много рано да се правят каквито и да било категорични изводи за политическата ситуация след изборите. Сигурно е, че с влизането на нов субект в надпреварата картината ще бъде много по-динамична, отколкото на предишните няколко избора.
ОЧАКВАНИЯ ЗА ЧЕСТНОСТТА НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ
Наред с мотивацията да се подкрепи определена партия, очакванията за честността на вота са фактор, който стимулира по-високата избирателна активност. Последните няколко предсрочни избори следваха противоположна тенденция. Най-яркият пример бяха тези от октомври 2024 г., когато активността падна до 2.6 милиона, а заради нарушения в изборния процес за първи път вотът беше частично касиран от Конституционния съд. В проведения от Алфа Рисърч на изборите през октомври 2024г. екзит пол, недоверието в честността на вота преобладаваше в съотношение 43%:23%.
