Граждани за прозрачно управлениеОбществоПроблеми

Мила Каменова, ЗОП ПРО: Обществото ни трябва да стане по-чувствително и да иска да знае как се харчат парите му

И възложители, и изпълнители на обществени поръчки да подхождат отговорно и с разбиране към процеса, да се учат и усъвършенстват постоянно, съветва експертът

Мила Каменова е дипломиран икономист обществени поръчки и магистър по „Стопанско управление“ и „Психология и поведение в управлението“. Работи като експерт обществени поръчки повече от 12 години, 7 от тях като член на комисии по оценка и експерт по подготовката и провеждането на обществени поръчки, както и като ръководител на звено, отговарящо за планирането, подготовката и провеждането на обществени поръчки в най-големия секторен възложител в страната. От 5 години Мила е част от екипа на ЗОП ПРО и консултира участници в обществени поръчки от различни бизнес сектори.

Настоящето интервю е в изпълнение на проектГраждани за прозрачно местно управление в област Плевен“ на Фондация „Съвременна плевенска медия“.

– Госпожо Каменова, каква е актуалната ситуация при обществените поръчки у нас, наблюдават ли се положителни тенденции?

Въз основа на нашата практика в сферата на обществените поръчки, забелязваме, че в последните месеци, все повече представители на бизнеса проявяват интерес към участие в обществените поръчки. Една от причините е натрупаната вече практика с електронното подаване на офертите – това повиши доверието в процеса, защото отпаднаха някои порочни практики, които отказваха много фирми дори да опитат да участват в обществени поръчки. Другата причини е че

по време на глобалната пандемия от COVID-19 бизнесът започна да търси различни алтернативи да предлага своите стоки и услуги

Фактът, че все повече фирми участват в обществени поръчки означава, че конкуренцията се увеличава, което е и целта на Закона за обществени поръчки (ЗОП), и всъщност е това, което искаме и всички ние като граждани, а имено – не да печели винаги една или друга определена фирма, защото само тя е участвала или защото само тя е отговорила на критериите за подбор, а да има участие от повече фирми, с което да се постигне истинска конкуренция, и което от своя страна води до намаляване на цените и истинска битка за най-добро предложение.

За съжаление обаче, все още често се наблюдават и много от лошите практики при възложителите – неясни изисквания, неясни критерии за оценка, субективни или завишени критерии за подбор, твърди кратки срокове за подаване на оферта, поради липса на планиране от страна възложителите, липса на административен капацитет и много други.

Вярваме обаче, че ако все повече бизнеси навлязат на пазара на обществени поръчки и използват правата си по ЗОП, когато видят нещо нередно, неясно или грешки и пропуски, да искат разяснения и промени по документацията, за което ние призоваваме постоянно, това неминуемо ще накара възложителите да преценяват по-добре какви документи и изисквания поставят в обявените от тях обществени поръчки. Ако една фирма направи предложение за промяна или зададе въпрос, често от възложителите се определя като „заяждане“ или „досада“, но

представете си възложител да получи предложения и въпроси от три, четири или повече потенциални участници

разбира се в такава ситуация той едва ли би си позволил да подцени и игнорира изложените проблеми.

– Ако разполагате със статистика, можете ли да кажете, че има възстановяване на броя на поръчките след спада заради пандемията от COVID-19?

– Не разполагаме с конкретни числа, но предвид че следим ежедневно ЦАИС-ЕОП, считаме, че ситуацията вече се нормализира. За съжаление обаче, политическата обстановка винаги е била фактор в пазара на обществените поръчки, и ясно си личи при обявяването на обществени поръчки кога идват нови избори, кога администрацията е в очакване да види какво следва, какво да планира, какви критерии да заложи и т.н.

Промените в законодателството винаги ли са с положителен знак? Прави ли се конкретно в сферата на обществените поръчки някакво измерване на ефекта от промените или се работи на принципа проба-грешка?

ЗОП е един от най-често променяните закони у нас. Почти няма година без промени, малки и големи, включително цели отмени и пренаписване на закона. А и ЗОП е закон, за чието прилагане трябва да се следи непременно и практиката на контролните органи, като АОП, КЗК, ВАС, АДФИ, Сметна палата, контролни органи по оперативните програми и др. Тази законова несигурност неминуемо води до проблеми.

ЗОП обаче се базира на европейското законодателство и промените, които се налагат напоследък са подчинени именно на него

последната голяма редакция е във връзка с електронното възлагане.

Последната година отново се заговори за промени, но те са по-скоро свързани с неразбирането на принципите и духа на ЗОП от някои възложители – ако липсва изричен текст забрана, значи е разрешено, или ако е неясен преводът от директивите, още по-добре – заобикаляме текста. Като пример – няма изричен текст за гаранция за авансово плащане и някои възложителите не считат за нужно да искат такава, въпреки че с грижата на добър стопанин следва да обезпечат авансово дадените публични средства.

Законотворчеството в България е печално известно с работата на парче, и с липсата на задълбочени проучвания и измерване на ефекта от промените, затова ЗОП не се различава от общата ситуация. Надяваме се

обществото ни да стане по-чувствително на тази тема и да изисква да знае по какви правила и как се харчат парите му

защото по обществените поръчки възложителите плащат с нашите пари.

– Свикнаха ли вече и двете страни в процеса с електронните обществени поръчки? При възложителите или при изпълнителите има повече затруднения и проблеми?

– И възложители, и участници все още срещат трудности със системата ЦАИС-ЕОП и електронните обществени поръчки, но наблюдаваме, че като цяло всеки, който иска да използва системата, може да се справи, дори в началото да потърси помощ или да му отнеме малко повече време да се ориентира. ЦАИС-ЕОП е все пак един софтуерен продукт и като такъв понякога дава „бъгове“, понякога има проблеми с връзката с него, има и обновления. Наблюдаваме, че както възложители, така и участници подценяват този факт и мислят, че всеки може да борави с продукта безпроблемно без обучение, без да практикува, без да следи какви новости има. От там идват и някои от големите проблеми – пропускане от страна на участници да декриптират офертата, или възложители, които не използват функционалностите на системата и все още искат сканирани хиляди страници техническо предложение например. Като цяло обаче вярваме, че

електронните обществени поръчки са едно от положителните неща

случили се в областта на обществените поръчки. Сега чакаме с нетърпение да видим възложители, които използват електронен търг и други способи на закона и системата за постигане на най-добро предложение, а не само да я използват като електронна пощенска кутия.

От кои сектори предимно са вашите клиенти? С какви въпроси ви търсят?

– В ЗОП ПРО работим предимно с микро и малки бизнеси – вярваме, че това са фирмите, които имат огромен потенциал да се включат в пазара на обществени поръчки. Консултираме клиенти както за участие в обществени поръчки в РБългария, така и в обявени за изпълнение в Европейски съюз. Радваме се, че може да отговорим на въпроси от това как се използва ЦАИС -ЕОП, да формулираме предложения и въпроси към възложителя по неясноти и неточности, или други недобри практики в документите по поръчката в кратките срокове, които е дал ЗОП, през това да подготвим оферта или да обучим участниците как да я подготвят сами, да работим по обосновка на предложена цена, да подготвим жалба, та дори и въпроси по вече сключени договори при някои проблеми в изпълнението им. Често обаче се случва с нас да се свържат участници за консултация или съдействие на етап, на който каквато и експертиза и желание да имаме да помогнем, то няма законова възможност как да се случи (изтекли са възможните срокове) или би се случило, но по значително по-труден или бавен начин. Например, участник вече е подал оферта и на етап разглеждане на ЕЕДОП разбира, че няма как да отговори на изискванията на възложителя като критерии за подбор, защото не е разбрал какво всъщност се изисква от него. Затова ние винаги

апелираме да работим заедно с потенциалния участник като екип още от обявяването на обществената поръчка

Тогава ще имаме възможност да посочим и обсъдим всички проблеми и възможности, което обикновено води до успешно участие в обществената поръчка. Разбира се, успешно не означава непременно участникът да е класиран на първо място, а да е минал през цялата оценка успешно, да не е отстранен, да се бори с другите участници при равни условия, и наистина само от цената (в общия случай) да зависи кой ще бъде избран за изпълнител.

Имате ли впечатления от работата на екипите по ОП в общините? Какви са дефицитите там и зависят ли от размера на самата община?

Имаме впечатления от различни общини, поради факта, че клиентите ни са от цялата страна. Дефицитите не зависят от размера на общината, а от самия възложител. Виждали сме много малки общини, чийто кмет приема отговорно своя ангажимент към закона и обществото да бъде добър стопанин на поверените му средства и въпреки ограничените ресурси, както е за съжаление в повечето общини, намира начини постоянно да обучава служители, да търси добрите практики и да прилага ЗОП с оглед неговите цел и дух. Други възложители обаче, и то за съжаление не в ограничен брой, а значителен такъв, видимо нямат никакви притеснения как прилагат ЗОП, не считат за нужно да обучават кадри, които да се занимават с подготовката на документите и впоследствие в оценката на получените оферти. Може да дадем

примери за възложители, включително кметове, според нас погазващи всички принципи на ЗОП, с цел да придобият точно определен продукт или услуга от точно определен участник

както и примери за такива, които считат, че счетоводителят или касиерът на общината могат да изготвят документация за например озеленяване, без да имат в екипа какъвто и да е специалист в тази сфера. Отново обаче е наша отговорност като общество да се интересуваме кой и как харчи парите ни и да изискваме информация от това, кой подготвя документите, през това, кой оценява офертите, до това, кой отговаря за контрола на изпълнението на сключения договор.

Наблюдаваме и множество поръчки, които не са целенасочено „нагласени“, но липсата на административен капацитет или на отговорност у длъжностни лица и възложители, е довела до обявяване на толкова абсурдни документи, че едва ли не не остава ненарушена разпоредба на ЗОП. Често обясняваме на наши клиенти, че

това, че виждат абсурд, не означава непременно, че е умишлено направено

При възложителя няма компетентно лице, например IT специалист, и касиерката на общината е преписала някоя поръчка от интернет, която е звучала като тази, която се изисква да подготви, и изобщо не е преценила, нито има компетенцията да прецени, че резултатът е обявена поръчка, пълна с неясноти, неточности, лоши практики и т.н.

За съжаление обаче подобно подценяване на обществените поръчки и специфичния им процес от планирането до изпълнението им има и при участниците, в бизнеса. Няма как най-добрият ви търговец, който прави перфектно ценообразуване и познава всички качества на продукта или услугата ви, да следи ежедневно АОП, КЗК, ВАС и т.н., и да може да се нарече и експерт по ЗОП. Може би това работи до известна степен и до момент, в който се участва в един вид поръчки, при едни и същи възложители, но не е устойчиво, ако работиш по различни проекти, при различни възложители.

Време е и двете страни в пазара на обществени поръчки да подхождат отговорно и с разбиране към процеса, да се учат и усъвършенстват постоянно, както във всяка една друга сфера, да търсят компетентна помощ и съдействие, когато не разполагат с времеви или административни капацитет.

– Какви са предложенията ви за изменение на законодателството в областта на обществените поръчки?

На интернет страницата ни сме публикували нашите предложения, свързани с проект, който осъществявахме във връзка с устойчивостта на процеса на възлагане на обществени поръчки.

Подготвихме законодателни промени, които внесохме в Народното събрание, но предвид политическата ситуация в страната те не бяха разгледани дори на ниво комисия

Част от предложенията и мотивите ни за тях са следните:

  • Въвеждане на задължение за възложителя да публикува всички документи в преписката на обществената поръчка.

Често срещана практика при изпълнение на договори за обществени поръчки е в тях да се правят промени, които не стават публично достояние. Това води до невъзможност да се установи какви са мотивите за тези изменения (ако има такива), дали са законосъобразни, както и дали договорът е изпълнен спрямо заложените в него условия. Тази липса на публична информация, относно изпълнението на договора, представлява предпоставка за сериозни нарушения в процеса, включително и за корупционни практики.

  • Увеличаване на минималните регламентирани срокове в ЗОП, в които участниците могат да направят предложения за промяна (чл. 100 и чл. 179 от ЗОП), да отправят искания за разяснения (чл. 33, чл. 180 и чл. 189 от ЗОП) и да подадат оферти (чл. 133, ал. 1 и чл. 178, ал. 2 от ЗОП), както и въвеждане на административна наказателна отговорност при нарушение от страна на възложителя на чл. 33 и чл. 180 от ЗОП

Съгласно ЗОП, за да направят предложения за промени в обществена поръчка, потенциалните участници разполагат с 3 дни при публично състезание и 10 дни при открита процедура, като сроковете започват да текат от публикуването на обявлението в РОП. Практиката ни показва, че много от потенциалните участници не успяват административно и технически да се справят с тези срокове и пропускат възможността да отправят своите предложения за промяна и искания за разяснения, съответно те или не участват в обществената поръчка, или подават неподходящи оферти и биват отстранявани. В множество случаи, публични състезания се обявяват в петък, като в такъв случай тридневния срок изтича в понеделник, което поставя лицата пред невъзможност да направят предложения за промяна.

За разлика от срока за предложения за промяна, този за подаване на оферти започва да тече от датата на изпращане на обявлението за обществена поръчка за публикуване. При откритите процедури, времето за публикуване в Европейски вестник отнема от 3 до 5 календарни дни, което на практика съкращава срока в който участниците могат да се запознаят с документацията на обществената поръчка и да подготвят своята оферта, и този срок се съкращава от 30 на 25 календарни дни. В много видове поръчки, особено когато се изискват оферти от чужди фирми доставчици на материали, техника или съоръжения, този срок е крайно недостатъчен.

Тези изключително кратки срокове, контрастират на фона, че ЗОП не предвижда срок за работата на комисията по чл. 103 от ЗОП. На практика се получава така, че офертите на участниците се подготвят за по-малко от 10 дни, а комисията на възложителя ги разглежда в продължение на месеци, като в повечето случаи това са оферти на 1-2 участника.

– Споделете резултатите от анкетата, която проведохте във връзка с предложенията за промяна на ЗОП.

Над 90% от попълнилите анкетата подкрепяха всички предложени промени (повече за тях тук: https://bit.ly/3CWuflm). За съжаление обаче това, което можем да направим ние като организация, е да говорим за тях, да представяме аргументите си и да ги изпратим до законодателя – нищо повече не зависи от нас и не е в нашите правомощия въвеждането им. Въпреки това, ние няма да спрем да вярваме, че всеки от нас като гражданин, и като бизнес в частност, трябва да представя публично позициите си, да ги дискутира, да търси обратната връзка, защото само така можем заедно да направим качествени промени в каквато и да сфера, не само в сферата на обществените поръчки.

Интервюто взе Иванка Ватева

Подобни новини

Back to top button