При поръчки в здравеопазването тромавата процедура е срещу обществения интерес
Лечебните заведения за болнична медицинска помощ държавна собственост се позиционират като едни от най-големите възложители на обществени поръчки в страната. По стойност на сключените от тях договори, те се конкурират с големи държавни ведомства като министерствата на финансите, отбраната и здравеопазването; общини като Бургас, Стара Загора, Велико Търново и Русе; БДЖ, Софийския университет, БНБ, „Мини Марица Изток“ и други. По данни на Агенцията по обществени поръчки (АОП) към 25 ноември 2021 г. 17 държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ попадат в топ 100 на възложителите с най-голяма обща стойност на сключените договори. Към същата дата възложените през годината само от тези лечебни заведения поръчки възлизат на обща стойност над 320 млн. лв. Високите стойности на възложените от тези болници обществени поръчки се обуславят от естеството на работата им. Вижда се, че сред тях преобладават такива, които зареждат скъпоструващи лекарствени продукти и медицински изделия В списъка попадат и големи структуроопределящи болници като УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив; „Александровска“ болница, „Пирогов“, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен. Секторният анализ ясно показва наличието на проблемни практики, свързани с възлагането на тези дейности, които крият корупционен риск и следва да са обект на завишен контрол на страна на проверяващите органи.
Въпреки това, честната и прозрачна състезателна процедура за обществени поръчки остава основният механизъм за постигането на оптимални цени и условия при осигуряването на необходимите стоки и услуги. С оглед на това следва да продължи процесът на електронизация на тръжните процедури и разпростирането на електронните търгове на МЗ към все по-широк кръг от лекарства, медицински изделия и др. Препоръчително е да се помисли за мултиинституционален подход при проверките в лечебните заведения относно провеждането на обществените поръчки. Такъв подход би свел субективния елемент до минимум и увеличил ефективността на проверките, които няма да зависят само от конкретната политическа обстановка и/или ръководство. Може да бъдат изготвени насоки към болниците, съобразени със спецификите на лечебните заведения като възложители на обществени поръчки, които да ги улеснят и да им помогнат да се придържат към добри практики, респективно към установени стандарти при изготвянето на конкретната обществена поръчка. Лечебните заведения за болнична помощ следва да се придържат към принципите и изискванията на нормативните и поднормативните актове и: Да се въздържат от залагането на дискриминационни изисквания в обществените поръчки; Да осигуряват прозрачност на процедурите и равнопоставеност на участниците; Да осъществяват последващ контрол върху изпълнението на сключените с участниците договори с оглед опазване финансовия интерес на лечебните заведения.
Из секторен анализ на Български институт за правни инициативи (БИПИ) „Обществените поръчки в здравеопазването в България – начин на употреба“, 2022 г.
По темата за проблемите с обществените поръчки в сектор здравеопазване поканихме за разговор д-р Гергана Цекова, представляваща фирма „Диагонал“ ООД за доставка на медицинска техника по обществени поръчки за болници в страната.
Настоящето интервю е в изпълнение на проект „Граждани за прозрачно местно управление в област Плевен“ на Фондация „Съвременна плевенска медия“.
– Д-р Цекова, като представител на фирма, която взема участие и печели търгове за изпълнител в обществени поръчки, какви са според вас положителните и отрицателните страни на разпоредбите, залегнали в ЗОП?
– Ако трябва с едно изречение да отговоря на въпроса – това е тромава процедура, изискваща много време. Когато се организира подобна поръчка, особено в сферата на здравеопазването, тя е много пряко свързана с конкретен обществен интерес и според мен, процедурата би трябвало да е организирана по такъв начин, че да може
в най-кратки срокове да бъде избран изпълнител, за да бъде удобвлетворен най-пълно този обществен интерес
Вместо това процесите по избора са максимално усложнени.
– Бихте ли коментирали какви са най-сериозните слабости в процедурите по кандидатстването и подбора на фирмите-изпълнители?
– Отново бих повторила, че това е тромава процедура, изискваща много време. Привидно обективна. Едва ли може да се изброят всички слабости, но някои от тях са: неправилно определяне на реда за възлагане, като идентичните или сходни възлагания не се изчисляват с натрупване, съобразно вида на обекта или предмета, а само с оглед източника на финансиране на дейността, обект и предмет на възлагане, или с оглед структурата на възложителя, когато в нея има обособени звена на териториален, функционален или друг принцип, които не са самостоятелни възложители, нопрогнозната стойност на конкретна обществена поръчка се определя на база потребностите на всяко обособено звено по отделно, а не като общи потребности за възложителя. Също така включването на доставки или услуги, които не са необходими за изпълнение на договора. Както и определяне на ограничителни изисквания, касаещи доказване на годност, правоспособност, икономически, финансови и технически възможности, определяне на ограничителни или дискриминационни или непропорционални критерии.
– Какъв е най-сериозният проблем пред фирма, която изготвя оферта за кандидатстване за ОП?
– Опит за унификация. Липса на обществени регистри с достъп и много писане. Създава се впечатлението, че с течение на времето и натрупването на повече практика, вместо критериите да се опростяват, в смисъл кандидатстването да стане по-общодостъпно, така че всяка фирма или физическо лице, което има интерес, да може да участва на равна основа в определена поръчка, изискванията и бумащината се увеличават
като че ли да възпрепятстват подобно участие
– Имате ли в практиката си случай на обжалване на обществена поръчка?
– Имаме такъв опит, но не богат. Това е дълга процедура, със сигурна загуба на много време, усилия и средства.
В сектора ни това води и до публична вреда
Добре известно е, че има немалко случаи на нагласяване на критериите, така че да отговарят на възможностите на точно определен кандидат.
– Смятате ли, че има начин да бъде ограничен или премахнат субективизмът при изготвяне на методиката за избор на изпълнител, като средство да бъде ограничена корупцията при организиране на обществени поръчки?
– Необходима е свобода на избора и професионална компетентност. Както и лична отговорност и морал! Със сигурност съществува начин да бъде премахната субективността и този начин може да бъде основан на принципа на равнопоставеност между кандидатите. А той изисква всички предварително обявени условия по обществената поръчка да бъдат прилагани по един и същи начин, без изключение спрямо всеки кандидат или участник. Неравното третиране, в този ред на мисли, може да представлява толериране на един участник, за сметка на останалите. Освен това, има
редица случаи, когато изискванията за определена поръчка са формулирани и конкретизирани
по такъв начин, че на тях да отговаря точно и напълно само един, предварително определен участник. Добре би било при формирането на критериите при провеждането на процедурата да не се въвеждат специфични изискания, които са прекомерни в сравнение с преследваната цел – като технически спецификации, условия по изпълнението или като критерии за подбор.
– Споделете, ако имате мнение, за практиката на Комисията за защита на конкуренцията и другите контролни органи. Достатъчни ли са законовите механизми за спиране на слабостите или умишлено заложени злоупотреби при организирането на обществени поръчки конкретно в здравеопазването?
– Не знам какъв отговор очаквате, но нямам впечатление, че има обективно и действително такава функция. Няма наблюдения, а дори да ги има, тези механизми се прилагат и действат в реален смисъл. Без значение дали става дума за обществени поръчки в сферата на здравеопазването или някой друга сфера.
– Отрази ли се ситуацията с Ковид пандемията на интензивността в организиране и възлагане на обществени поръчки и на самия начин на организиране на процеса по кандидатстване?
– Не, не се отрази. Тъй като сферата, в която ние работим, е пряко свързана с откриването, диагностиката и лечението на всякакъв вид заболявания, в това число и Ковид 19
нямаше отражение върху честотата
на организирането на обществени поръчки. Но имам информация, че върху някои други сфери на дейност е имало малко или значително намаляване на този вид поръчки във времето на пандемията.
Интервюто взе Виктория Зизова
Подкрепата за Фондация „Съвременна плевенска медия“ е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Фондация „Съвременна плевенска медия“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.
