ВЕЦ Никопол-Турну Мъгуреле и 2 блока в АЕЦ Белене в енергийната стратегия на служебния кабинет

Два веца на река Дунав предвижда разработената от екипа на енергийния министър Росен Христов стратегия за развитие на българсата енергетика до 2053 г. Първата централа, която ще е с мощност 840 мегавата и ще е при Никопол- Турну Мъгуреле. Сочи се, че за нея има проучвания и оценка. Проведени са срещи с енергийния министър на Румъния. През следващия месец ще се подпише меморандум между двете държави за проекта, а строителството и ще продължи поне пет-шест
години. Според Христов тази централа ще бъде много ефективна, защото ще работи с голямо натоварване. Заедно с веца ще се изгради и още един мост над Дунав между Румъния и България.

Втората централа се предвижда да е при Силистра, но за там тепърва ще се правят проучвания.

В новата енергийна стратегия е записано и продължаване на мегапроекта „Горна Арда“. Той беше
размразен през 1998 г., година по-късно бе направена и първа копка. След фалита на „Джейлан холдинг“, който бе посочен от турска страна като участник, в края на 2008 г. австрийската компания ЕВН и „Алпине бау“ изкупиха дяловете. През септември 2009 г. „Хидроенергийна компания „Горна Арда“ бе определена за инвеститор в каскадата. През 2010 г. се подписва акционерно споразумение между НЕК и ЕВН, като австрийците държат 70% от смесеното дружество. По проект там трябваше да бъдат изградени три язовира с по един вец от 170 мегавата. През февруари
2017 г. обаче австрийците замразяват проекта. Сега Христов твърди, че ЕВН искат да излязат от проекта и ще бъдат заменени от държавата или ще се търси друг инвеститор.

Възстановяването на ПАВЕЦ „Чаира“ и разширяването й с язовир „Яденица“ също е записано в стратегията.

Документът предвижда и 4 нови ядрени блока – два на площадката в Белене и два в АЕЦ „Козлодуй“.

„Въпросът е дали да използваме сегашното оборудване, или ще го продадем. Но нашите анализи на
потреблението показват, че от такива мощности има нужда. Защото разчитаме много на зелените технологии, но трябват базови мощности, както и мощности за съхранение на електроенергия“, посочва Христов.

По повод на въглищните централи е предвидено поетапно затваряне съответно през 2030, 2035 и 2038 г. Същото ще се случи и с мините. Терените в мини „Марица-изток“ ще се предлагат за рекултивация на инвеститори, но все още нямало кандидати. Според министъра щяло да има възвръщаемост, ако там се направят големи мощности от фотоволтаици.

В областта на природния газ стратегията предвижда увеличаване на капацитета на газовата връзка България-Гърция от 3 на 5 млрд. куб.м.

В преноса на електроенергия ще се увеличава капацитетът на далекопроводите с Турция, както и
коридор за пренос на ток през Румъния и Словакия към Унгария Предвижда се намаление на консумацията на ток при битовите потребители благодарение на санирането. Увеличение на консумацията се очаква при индустрията, тъй като все по-голяма част от бизнеса се отказва от природния газ и минава на ток.

За производството на водород, на който се разчита поетапно да замести газа, също ще сa нужни
допълнителни мощности за производство на електроенергия. Третият сегмент, който ще доведе до по-голямо потребление на ток, е електрификацията на транспорта.

Направили сме анализи колко се увеличава потреблението, за да го задоволим, казва министърът.

Посоката за развитието на енергетиката в България е ясно определена в Закона за енергетиката, а именно създаване на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване на потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ. Това заяви служебният премиер Гълъб Донев на форума „Българската енергетика – Стратегия 2023 – 2053“, организиран от Министерството на енергетиката, който се провежда днес в столицата.

Определящо според премиера е създаването и развитието на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар, както и енергийни доставки при минимални разходи. Тук според него същинският въпрос е как в условията на глобална енергийна криза, усложнена геополитическа обстановка и стремеж на ЕС към декарбонизация на икономиката, да бъдат постигнати тези цели. Затова визията е не просто необходима, а задължителна, заяви Гълъб Донев.

Той каза, че служебното правителство предлага проект на стратегическа визия за развитието на електроенергийния сектор за периода 2023 – 2053 г., защото в условията на
енергийна криза България не разполага с утвърдена стратегия за развитие на енергетиката. Без стратегически документ, който да дава ясни цели за развитието на сектора, всяко правителство ще напомня на човек в тъмна стая, който търси ключа за осветлението, каза премиерът.

Той припомни, че през миналата седмица със свое решение Народното събрание задължи служебното правителство в срок до 31 март да предоговори Националния план за възстановяване и устойчивост в сектор енергетика. Това насочи част от общественото внимание към процедурния път, който страната ни ще трябва да проправи в преговорите с ЕК, отбеляза Донев. Той обясни, че по същество предоговаряне на Националния план за възстановяване е немислимо без стратегическата визия за развитието на електроенергийния сектор за следващите поне 30 години. Визията отразява националните специфики в областта на енергийните ресурси и общите европейски политики и цели за развитие на енергетиката в светлината на европейския зелен
пакт, посочи служебният премиер.

Той подчерта, че основен приоритет при изготвянето на стратегията е гарантирането на енергийната и националната сигурност и запазването на водещата роля на България като нетен износител на електроенергия и балансьор за региона. Донев каза, че за него е важно да отличи усилията, които бяха положени в последните месеци от Министерството на енергетиката, за да се извърши подробен анализ на състоянието на енергийния сектор. Приложени бяха най-съвременните методи за енергийно моделиране на база на на реалистични прогнози и допускания, посочи Гълъб Донев.

По информация на БТА и „24 часа“