Успешно приключи проектът на ФСПМ „Граждани за прозрачно местно управление в област Плевен“

Фондация „Съвременна плевенска медия“ приключи работата си по проект „Граждани за прозрачно местно управление в област Плевен“, осъществен с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.

Целта на проекта е да информира обществеността в региона за постиженията и мерките, предприети с цел повишаване на прозрачността и почтеността на 11-те общини в област Плевен, и да активизира гражданите за постоянен контрол над местната власт, с акцент върху обществените поръчки.

Дейностите по проекта включваха:
– Преглед на вътрешните правила за управление на цикъла на възлагане на обществени поръчки на 11-те общини в област Плевен;
– Анализ на обществените поръчки, публикувани в раздел „Профил на купувача“ в сайтовете на 11-те общини за периода 2018-2020 г.;
– Постоянен мониторинг на раздел „Профил на купувача“ в сайтовете на 11-те общини за периода януари 2021 – май 2022 г.;
– Преглед на докладите на Сметната палата от последните 3 години за общините в област Плевен;
– Оценка на 11-те общини в област Плевен, съгласно Дванадесетте принципа за добро демократично управление на местно ниво;
– Две обучения в Плевен за журналисти и активни граждани за мониторинг на публичността и прозрачността на местните власти и подаване на сигнали за корупция;
– Текущи консултации с експерти;
– Подготовка и провеждане на анкети по темата за обществените поръчки: една с бизнеса и една с граждани;
– Подготовка и изпращане на заявления за достъп до информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) при констатирани липси, неясноти или съмнения за корупционни схеми и практики в обявените в периода на проекта обществени поръчки.

По време на работата по проекта са създадени и публикувани редица авторски материали: интервюта с експерти, вкл. такива от кметове, председатели на общински съвети и специалисти от местните администрации; анализи от проучванията; информации за хода на проекта. Линкове към част от тези материали ще намерите в настоящото обобщение.

Проектът „Граждани за прозрачно местно управление в област Плевен“ е популяризиран в posredniknews.com и останалите местни и регионални медии в област Плевен. Разгласена е и възможността за подаване на сигнали за корупция и нередности в общините.

Съществена част от изпълнението на проекта беше и активното, своевременно и ефективно използване на

възможността, която Законът за достъп до обществена информация дава

Заявление по ЗДОИ бяха изпратени както до всички общини в област Плевен, с цел максимално качествено провеждане на дейностите по преглед на вътрешните правила за управление на цикъла на възлагане на обществени поръчки и по оценката на прозрачността съобразно 12-те принципа на демократично управление, така и до Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата като част от работата по анализа на общесвените поръчки, осъществени и публикувани от плевенските общини, а също и в други случаи, когато работата по проекта налагаше търсенето на официална информация по определени казуси.

Както е предвидено, представяме обобщение на резултатите от основните дейности по проекта. Анализът ще бъде предоставен и на кметовете на общините и областния управител на Плевен.

Дейност 1 – Преглед на вътрешните правила за управление на цикъла на възлагане на обществени поръчки. Отбелязване на пропуски и несъответствия.

Нашето проучване показа, че такива вътрешни правила имат всички общини в област Плевен: Белене, Гулянци, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Искър, Кнежа, Левски, Никопол, Плевен, Пордим и Червен бряг.

След преглед на документите, публикувани в разделите „Профил на купувача“ на сайтовете на 11-те общини в област Плевен, и изпращане на заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), получихме отговори, които позакаха, че

едва три от 11-те общини в област Плевен имат изцяло актуални вътрешни правила

за управление на цикъла на възлагане на обществени поръчки. Трябва да се отбележи, че разполагаме с Вътрешните правила по Закона за обществените поръчки (ЗОП) на всички, с изключение на 2 от общинските администрации – Община Кнежа и Община Левски. В техните официални отговори на изпратените заявления по ЗДОИ беше посочено, че имат приети Вътрешни правила, но не са длъжни да ги публикуват.

Относно това дали и доколко Вътрешните правила (ВП) за управление на цикъла на възлагане на обществени поръчки на останалите 9 общински администрации от област Плевен отговарят на законовите изисквания за тяхното минимално съдържание съобразно чл.140, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП), бе установено следното:

– изцяло неактулни по отношение на новия ППЗОП (в сила от 15.04.2016 г.) са Вътрешните правила на Община Белене – поради това, че са приети преди промените в Правилника, като в отговора си по ЗДОИ от Община Белене заявяват, че техните ВП са „в процес на актуализация“;

– частично актуални са Вътрешните правила на общините Долни Дъбник, Никопол и Червен бряг, което ще рече, че някои от изискванията по чл.140, ал.1 на ППЗОП са спазени, други са разширени, а някои липсват;

– при две от общинските администрации – Долна Митрополия и Пордим, Вътрешните правила са актуални по отношение на всички изисквания на чл.140, ал.1 от ППЗОП, с изключение на влязлото в сила през април 2020 г. изменение на т.11;

– напълно съответстващи на законовите изисквания Вътрешни правила за управление на цикъла на обществени поръчки имат 3 общини от областта – Гулянци, Искър и Плевен.

В резултат на направения преглед на вътрешните правила за управление на цикъла на възлагане на обществени поръчки в общините от област Плевен стана ясно, че

наличието, пълнотата и актуалността на тези Вътрешни правила не зависят от големината на общината

Не всички големи общини сред 11-те в област Плевен са напълно прозрачни в тази област, докато има малки общини, които са изрядни.

Дейност 2 – Анализ на обществените поръчки, публикувани в раздел „Профил на купувача“ в сайтовете на 11-те общини за периода 2018-2020 г.: брой, предмет, стойност, слабости, обжалвания; търсене на информация по казуси в Комисията за защита на конкуренцията и в проверките на Агенцията по обществени поръчки (АОП).

Обществените поръчки в България винаги са били интересна и широко коментирана тема, но почти винаги в контекста на корупционните практики, за съжаление – не без основание. Позитивното през последните две години е, че на политическо и институционално ниво вече се мисли за промени, които да спрат злоупотребите. Фокусът са обществените поръчки за строителство, защото те формират 37% от публичния ресурс в България, ежегодно инвестиран от държавата в строителни проекти.

Пазарът на обществените поръчки у нас отразява състоянието на икономиката в страната ни, посочват специалистите. Това, което се наблюдава на този пазар, е постоянното нарастване на броя на обявените процедури за обществени поръчки – през последните 10 години броят на проведените обществени поръчки у нас се е увеличил с 90%. Това увеличение е в следствие на промени в социално-икономическия живот на страната, като все повече обществени средства се изразходват посредством провеждането на тези поръчки. Трябва да се има предвид обаче, че бюджетните средства на общините са ограничени и не рядко е необходимо да се прави избор между различни иннестиционни проекти, които да бъдат реализирани през съответната година, смята финансовият контрольор Гергана Костова.

Като основни предпоставки за недостатъчно ефективното изразходване на общински и европейски средства в областта на обществените поръчки в България тя посочва

поставянето на субективни критерии с цел избор на определена фирма за изпълнител

и оттам, съответно, изразходването на общински средства за стоки и услуги, които са закупени посредством осъществяването на обществени поръчки, неосигураващи най-доброто съотношение между цена и качество, което води до неефективно изразходване на тези средства.

Важно е да се отбележи, че преминаването към електронно възлагане подобри бързината, ефективността и ефикасността на обществените поръчки и намали риска от измами и/или корупция, включително чрез съкращаване на необходимото време за подготовка и провеждане на възлагането, намали административната тежест, стимулира конкуренцията. Продължаването на работата в тази насока ще усъвършенства процеса на финансово управление на обществените поръчки и ще спомогне да се постигне най-доброто съотношение между цена и качество при закупуването на стоки и получаването на услуги.

По отношение на това по какви начини може да бъде противодействано срещу корупцията в сферата на обществените поръчки у нас, повечето предложения обикновено са свързани с промени в нормативната уредба. Практиката обаче в повечето случаи показва, че каквито и промени да се правят там, повечето пъти те водят след себе си или до разширяване обема на администрацията, или до увеличаване на административните правомощия, което увеличава тяхната власт и възможности да влияят върху крайния резултат. За да бъде една нормативна рамка така променена, че в действителност да дава резултати, е необходимо тя да ограничава възможностите за субективизъм при избора на изпълнител и води до по-добра отчетност.

И все пак, основният проблем при обществените поръчки на регионално ниво в България е липсата на конкуренция, изтъкват експертите. Много поръчки се възлагат въз основа на единствена подадена оферта, просто защото няма подадена втора. Статистиката за България показва, че 27% от всички поръчки през 2019 г. са възложени при единствена оферта, а в малките общини този процент е значително по-висок. Това за потребителя означава липса на всякаква сравнимост на цени и качество, защото печели единственият, без значение колко е висока цената му и колко е компромисно техническото му предложение, уточнява Ирена Ставрева, консултант в специализирана компания доставчик на информация за обществени поръчки. Възложителите залагат в документацията си много строги изисквания, но в документацията е заложено минималното ниво на качество и максималното ниво на цената. В малките общини списъкът на печеливши е изключително стеснен и лесно предвидим – участват и печелят едни и същи фирми. От една страна това се дължи на факта, че те са най-добре подготвени професионално и са обиграни в процеса на кандидатстване, който никак не е лесен и се изисква специална подготовка и обучен екип, който да се занимава с това. Малките фирми нямат ресурс, който да отделят, за да се научат.

От друга страна обаче в общините работят чудесни експерти, професионалисти, които просто искат да си свършат работата. Техните притеснения са, че като обявят своя проект – обществената поръчка, за която те отговарят, никой няма да се яви да участва и проектът им ще остане нереализиран. Затова и чуваме неофициално, че понякога се налага те сами да се обаждат на фирми и да ги поканят да подадат оферта, за да се яви някой, на когото може да се разчита, което води отново до участието на едни и същи лица във всеки търг и липса на конкуренция. Интересна е въртележката: възложителите търсят надеждни изпълнители, изпълнителите търсят повече възможности за работа, а някъде се къса нишката. Със сигурност е необходимо да се работи в посока изчистване на имиджа на фразата „обществена поръчка“, както и

законово да се търсят възможности за опростяване на процедурите така че те да станат по-достъпни за повече фирми

Прозрачността и включването на повече „играчи“ на пазара ще доведе до разширяване на публичния сектор, оттам и до повече конкуренция и по-ефективен краен резултат в крайна сметка.

Всъщност рядко се прекратяват поръчки поради липса на кандидати, защото обикновено има поне една оферта и поръчката се възлага. Когато няма кандидати, възложителят има право да прекрати процедурата и да я обяви отново след това като вид договаряне – т.е. пуска се покана на една избрана фирма да подаде оферта. Със сигурност това не е успешният подход за осигуряване на най-добра цена и най-добър резултат. По този показател България „блести“ с изключително негативни резултати сред европейските страни. Но факт е, че бизнесът не се включва активно в местните възможности, които обявяват общините. Най-често процедури се прекратяват не защото няма подадени оферти, а защото има грешки в условията на поръчката и когато те се откриват, срокът за промяна в документацията вече е изтекъл и възложителят няма друг ход освен да прекрати процедурата, да коригира условията и да я обяви наново.

Според консултантите по обществени поръчки, изключително важно е да се съкратят драстично сроковете за разглеждане на жалбите по обществените поръчки и произнасяне на КЗК. Тромавата процедура по обжалване и дългите срокове, в които се произнасят Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд (ВАС) са сред най-наболелите проблеми към настоящия момент, посочва адвокат Събин Събев, защитил докторат в областта на обществените поръчки.

В по-големите общини има добри специалисти, но преобладаващо в малките общини само един човек се занимава с обществените поръчки и в повечето случаи това е само малка част от служебните му задължения. Най-често той не е юрист и това допълнително затруднява работата. Основният проблем се явява изготвянето на технически спецификации, защото там са необходими специалисти от съответната област, които трябва да разбират и от обществени поръчки.

Предвид това, че често методиката за оценка е крайно субективна и предполага присъждането на различен брой точки на участниците, без да са ясно дефинирани параметрите, по които се оценяват предложените решения за изпълнение на дадена поръчка, възможностите за преодоляване на този проблем са: приемане на стандартни методики, така както има стандартни образци на договори за определени категории поръчки; активно участие на потенциалните участници, като обжалват решенията за откриване на процедурите със субективни методики; засилване на държавната санкция при установени субективни методики.

Друга съществена слабост, касаеща обществените поръчки у нас е това, че

публичността в България свършва при сключването на договора

а какво се случва при изпълнението, където често има злоупотреби, не е ясно, тъй като тези документи не са публични. Нито един гражданин или организация не може да види как върви договорът по изпълнение – вижда се само документ за сключен договор и документ за изпълнена поръчка.

Юристи споделят, че при „инхаус“ поръчките (вътрешните възлагания) в България се допускат злоупотреби, които са разрешени от закона. Проблемът, който създава корупционни практики в тези случаи, е с подизпълнителите. От една страна законът не ограничава изпълнителите в броя на подизпълнителите и процента от дейността, която трябва да изпълнят. Така на практика един изпълнител може да си наеме двама подизпълнители, които да изпълнят по 50% от предмета на поръчката. На второ място, след приемане на закона от 2016 г. държавните търговски дружества (каквито се явяват изпълнителите в инхаус възлагането) НЕ са възложители на обществени поръчки. Това означава, че те самите свободно могат да изберат с кого и за какво да сключат договор, както и на каква цена. Разрешението на въпроса може да стане със законодателна промяна – допустимост на инхаус възлагането, само ако вътрешният изпълнител има потенциала самостоятелно да изпълни поръчката без подизпълнители.

Съществено заключение на експертите, работещи в сферата на обществените поръчки у нас е, че обществото ни трябва да стане по-чувствително и да иска да знае как се харчат парите му. И възложители, и изпълнители на обществени поръчки е важно да подхождат отговорно и с разбиране към процеса, да се учат и усъвършенстват постоянно, смята Мила Каменова, експерт по обществените поръчки с над 12-годишен опит в областта.

Фактът, че все повече фирми участват в обществени поръчки означава, че конкуренцията се увеличава, което е и целта на Закона за обществени поръчки (ЗОП), и всъщност е това, което искаме и всички ние като граждани, а имено – не да печели винаги една или друга определена фирма, защото само тя е участвала или защото само тя е отговорила на критериите за подбор, а да има участие от повече фирми, с което да се постигне истинска конкуренция, и което от своя страна води до намаляване на цените и истинска битка за най-добро предложение.

За съжаление обаче, все още често се наблюдават и много от лошите практики при възложителите – неясни изисквания, неясни критерии за оценка, субективни или завишени критерии за подбор, твърди кратки срокове за подаване на оферта, поради липса на планиране от страна на възложителите, липса на административен капацитет и много други.

Ако все повече бизнеси навлязат на пазара на обществени поръчки и

използват правата си по ЗОП, когато видят нещо нередно

неясно или грешки и пропуски, искат разяснения и промени по документацията, това неминуемо ще накара възложителите да преценяват по-добре какви документи и изисквания поставят в обявените от тях обществени поръчки.

По отношение на ЗОП е важно да се посочи, че той е един от най-често променяните закони у нас. Почти няма година без промени, малки и големи, включително цели отмени и пренаписване на закона. А и ЗОП е закон, за чието прилагане трябва да се следи непременно и практиката на контролните органи, като АОП, КЗК, ВАС, АДФИ, Сметна палата, контролни органи по оперативните програми и др. От една страна, тази законова несигурност неминуемо води до проблеми. ЗОП обаче се базира на европейското законодателство и промените, които се налагат напоследък, са подчинени именно на него, като последната голяма редакция е във връзка с електронното възлагане.

От друга страна, новите промени в ЗОП ще разрешат проблеми, установени в практиката. Причините за грешки на възложителите са комплексни, а участниците не се възползват от всички възможности, които им предостовя законът, счита адвокат Милана Кривачка, изявен специалист по обществени поръчки.

Най-често допусканите нарушения при възлагането на обществените поръчки у нас са свързани с изготвянето на Техническата спецификация, с наличието на дискриминационни изисквания към участниците и с изготвянето на неясна и/или субективна Методиката за оценка на офертите.

Дългогодишната практика на консултантите в областта на обществени поръчки сочи, че причините за допускането на посочените нарушения са комплексни: липсата на специалисти, които да изготвят коректно Техническата спецификация (този проблем не се преодолява с изготвянето на Техническата спецификация от външен изпълнител, защото, поради липсата на компетентност, специалистите на възложителя не могат да преценят дали тя е изготвена в съответствие с нуждите на възложителя); лоша организация при подготовката на процедурата за възлагане на обществената поръчка (в повечето случаи тя се осъществява само от един специалист, който естествено не може да бъде компетентен във всички аспекти на обществената поръчка – формално възложителят назначава специална работна група за тази цел, но реално подготовката се извършва само от един специалист, било той юрист, финансист, специалист по обществени поръчки или експерт с друга специалност);

загуба на изключително много време за съгласуване

на изготвената Техническа спецификация и документацията за участие в процедурата; възложителите изготвят График за възлагане на обществените поръчки, за да спазят нормите на ЗОП, но реално не го спазват; специалистите, определени да провеждат процедурите за възлагане на обществените поръчки, изпълняват и други дейности, поради което не винаги имат достатъчно време да изготвят коректно Техническата спецификация и документацията за участие; не се осигурява поддържането на професионалната квалификация на специалистите по обществени поръчки чрез участието им в семинари и различни видове обучения; използват се или по-точно копират се едни и същи образци на Технически спецификации и документации за участие, които не се адаптират към конкретната обществена поръчка, в резултат на което допуснатите грешки в използваните образци се мултиплицират в практиката; непрекъснатите изменения на Закона за обществените поръчки и други.

Разбира се, има и възложители, които са създали добър екип от специалисти, организиращи и провеждащи процедурите за възлагане на обществени поръчки без нарушения на закона, но за съжаление те са сравнително малко в сравнение с другите. Основната грешка на участниците е, че не се възползват от всички възможности, които им предоставя ЗОП, най-вече това, че участниците не обжалват решенията на възложителите за откриване на процедурата, които съдържат дискриминационни условия и изисквания. Обикновено това се прави с цел спестяване на разходи, но когато тези решения влязат в сила, те стават задължителни и не могат да се променят дори когато са неправилни. Това създава измамна представа у възложителите, че одобрените от тях Техническа спецификация и документация за участие са правилни и законосъобразни и ги възпроизвеждат всеки път, заедно с допуснатите нарушения на ЗОП.

За съжаление, в по-малките общини няма достатъчно на брой специалисти, които да подготвят и провеждат процедурите за възлагане на обществените поръчки. Но

не може да се твърди, че качеството на поръчките зависи от размера на общината

Има много добри специалисти по обществени поръчки в малки общини. На практика качеството на процедурите за възлагане на обществените поръчки зависи от желанието на специалистите да актуализират непрекъснато своите знания и от подкрепата на кмета на общината, който им осигурява тази възможност чрез участието им в семинари и обучения.

На въпроса дали електронното възлагане на обществените поръчки чрез Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП) е подобрило качеството им, отговорът на специалистите е по-скоро отрицателен. Това е така, защото качеството на Техническата спецификация, на документацията за участие и на Методиката за оценка на офертите зависят от компетентността на експертите, а ЦАИС ЕОП е само техническо средство за опростяване на начина за провеждане на процедурите за възлагане на обществените поръчки. По принцип е възможно да се опростят още процедурите за възлагане, но на практика в последните години се наблюдава обратното, защото

процедурите се усложняват вместо да се опростяват

Дори и въвеждането на ЦАИС ЕОП не е довело до улесняване и опростяване на процедурите за възлагане на обществените поръчки, защото с него се въведе една непозната за възложителите и участниците терминология, която не е предвидена в ЗОП, и това неминуемо създава допълнителни усложнения и проблеми при възлагането на обществените поръчки.

Интересно е да се види във връзка с какво най-често търсят консултации хората, работещи по обществени поръчки у нас. Нашето проучване в групи в социалните мрежи показа, че най-много питания им относно отстраняването на участници. Като цяло препоръките на специалистите са за това да се търсят варианти преди участниците в процедури по възлагане на обществени поръчки да бъдат отстранявани и това да се прави само когато е действително законосъобразно.

С цел максимална изчерпателност по темата за обществените поръчки, екипът на Фондация „Съвременна плевенска медия“ проведе множество разговори с експерти. Конкретно по отношение на

актуални въпроси, свързани със Закона за обществените поръчки

се обърнахме към адвокатска кантора „Савов“, град Варна, които следят отблизо темата за обществените поръчки у нас. Разгледаните от тях въпроси касаят: индексацията на цените; проекта на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗОП от 04.11.2022 г.; най-ниската цена като критерий за възлагане; подсъдността при обжалване през КЗК; Регламента на Съвета (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна; Регламента на Европейския парламент и на Съвета относно чуждестранните субсидии, които нарушават вътрешния пазар.

През 2022 г. бе внесен законопроект за изменение на ЗОП във връзка с необходимостта от индексация на цените в строителството и други доставки и услуги. Бе приета частта, касаеща индексация на цените. Приетото измение на закона – добавянето на нов чл. 117а, предвижда да бъде изработена методика, одобрена от Министерския съвет, въз основа на която да се извършва индексация на договорите за обществени поръчки. Те могат да касаят цените, уговорени по обществена поръчка, във връзка с която е сключен договор или рамково споразумение на изпълнени и предстоящи дейности с предмет строителство, ремонт, реконструкция, модернизация, доставки и услуги. Вносителите на законопроекта твърдят, че това се налага, доколкото в резултат на инфлацията и значителното увеличаване цените на основни стоки и материали, редица фирми са в невъзможност да изпълняват договорите, сключени с държавата и общините, в следствие на което страната е изправена пред опасност да загуби значителни средства по проекти, финансирани със средства от Европейския съюз. Отразено е и предложението на Националното сдружение на общините в България за това в строителните дейности, по които ще се индексират цените, да бъде включено строителството на обекти от градската среда (паркове, междублокови пространства, детски и спортни площадки и друга прилежаща инфраструктура).

Със ЗИД на ЗОП от 04.11.2022 г. се предлагат промени, които могат да се обособят в три групи: привеждане на закона в съответствие с изискванията на европейското законодателство; изпълнение на ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост; прецизиране на действащата нормативна уредба с оглед на преодоляване на констатираните проблеми в практиката на възложителите. Едно от по-съществените изменения, предложени в законопроекта, е свързано с определянето на лечебните заведения като възложители по ЗОП. Изразеното становище на ЕК в рамките на процедурата за нарушение е, че директивите в областта на обществените поръчки не предвиждат разграничение, основано на формата на собственост между субектите, които отговарят на условията за публичноправна организация. Втората група промени е насочена към постигане на целите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост. Предложенията са

с цел да се намали броят на процедури на договаряне без обявление

както и на поръчките, възложени при само една оферта. Някои разпоредби дават възможност при наличие на определени условия възложителите да не прилагат правилата на закона, а да възлагат пряко поръчки за доставки, услуги или строителство на определено юридическо лице. Тези изключения, познати като вътрешно „in house“ възлагане, са допустими, когато поръчката се възлага на лице, свързано управленски и/или административно с възложителя, поради което се приема, че за нейното изпълнение възложителят използва собствените си ресурси. В тази връзка е необходимо то да има капацитет да изпълни самостоятелно съответните дейности (да предостави услугата, да произведе исканата от възложителя стока и др.), т. е., без да ги превъзлага на друг. В практиката са констатирани случаи, при които изпълнителите, получили поръчката, са превъзлагали изцяло или отчасти предмета на договора на други юридически лица – самостоятелни стопански субекти, без да прилагат предвидения в закона ред и правила.

Критерият за възлагане на обществени поръчки у нас страда от един съществен проблем и това е, че масовият избор на критерий е най-ниската цена. Това обстоятелство само по себе си противоречи на житейската, а също така и на икономическата логика, предпоставка е за некачествено изпълнение в добрия случай и за корупционни практики в лошия.  Не бива общественият интерес и „гаранцията за най-ефективно разходване на публичните средства“ да се приравняват на избора на най-ниската ценова оферта. Какъв е последващият контрол върху качеството на изпълнение на дадена обществена поръчка, когато дружеството, изпълнило я, учредено година преди това, вече е в ликвидация – законът и практиката не дават отговор на този въпрос. Липсва и анализ на това

как най-ниската цена е гаранция за най-ефективно разходване на публични средства

няма и как да бъде направен сравнителен анализ между изпълнител, предложил най-добра цена, и такъв, който, макар да не е предложил най-добра цена, предоставя аргументация защо неговото качество може да бъде по-добро, и съответно ефективно.

Член 196 от ЗОП гласи, че на обжалване подлежи всяко решение на възложителите по процедура за: 1. възлагане на обществена поръчка, включително въз основа на рамково споразумение, динамична система за покупки или квалификационни системи; 2. сключване на рамково споразумение; 3. създаване на динамична система за покупки или квалификационни системи; 4. конкурс за проект., като на първа инстанция се произнася Комисията за защита на конкуренцията. Това решение подлежи на критика. Законодателят дава приоритет на защитата на конкуренцията над законността, която един административен съд в района, в който възложителят попада, би могъл да съблюдава. На КЗК е предоставена законовата възможност и задължение да се произнася относно законосъобразност на решения, като тя се сезира чрез жалба, може да налага временна мярка „спиране на процедурата“, оставя жалби без уважение, отменя решения на възложителя, обявява за нищожно решението на възложителя, и в случай, че не се обжалва, се ползва със сила на присъдено нещо. Предложението на експертите за решение на тази ситуация е двуинстанционният контрол на подлежащите на обжалване актове във връзка със ЗОП да започва с производство пред съответния Административен съд.

Освен разглеждането на темата за обществените поръчки в по-голям мащаб, основна цел на проект „Граждани за прозрачно местно управление в област Плевен“ е

фокусирането върху практиките и проблемите на общините в региона

Затова се допитахме до специалистите, работещи по обществени поръчки в част от общинските администрации.

Според ресорния заместник-кмет в община Никопол, Ахмед Ахмедов и юрисконсулта Исмаил Гюлянлиев, въпросът за финансовите корекции и глоби по обществените поръчки е голяма тема за малките общини. През погледна на двамата служители проблемите и предизвикателствата при обществените поръчки изглеждат така: постоянни промени в законодателството, учене в движение, субективизъм на контролните органи (примерно лека техническа грешка за необявяване на датата или невръщане на гаранция дава санкционни тълкувания от контролните органи), забавяне на обществените поръчки и тяхното възлагане поради обявяване на решения за нищожни заради различни формалности, което води до изпускане на срокове по административен договор и налагане на финансови корекции в тази връзка.

На фона на срещаните трудности, работещите в общинската администрация се стараят да преминават обучения по обществени поръчки, поддържат постоянна комуникация с колегите си от други общини, особено що се отнася до проблеми и ползване на ЦАИС ЕОП, следят нормативната база, като ползват различни източници на информация. Заместник кметът Ахмедов споделя, че ползват услугите на консултанти по отделни проекти и оценяват помощта им като много важна за малките градове: „Практиката показва, че в такива малки общини те са в голям плюс за нас, обучаваме се, виждаме новости и минимизираме рисковете от допускане на нарушения и впоследствие финансови корекции. Въпросът за финансовата корекция е много голяма тема. Ние сме против този субективизъм.“

По отношение на прозрачността и отчетността пред гражданите, Община Никопол организира предварително обществени обсъждания по изпълнението на обществените поръчки, публикува договорите за изпълнение, като се съобразява със забележките на контролните органи в случай на технологични забавяния, ценовите технически предложения на оферентите са публични.

Основните приоритети на общината са за строителство и ремонти, като типът обществени поръчки зависи от заложеното в т.нар. капиталова програма на Общината, с цел създаване на нов, по-привлекателен и чист облик на района.

Като препоръка по отношение на нормативната рамка в областта на обществените поръчки ресорният зам.-кмет и юристконсултът на Община Никопол посочват, че основните им забележките са

относно налаганите санкции

„Малките общини едва ли бихме си позволили умишлени злонамерени действия. Относно публикуването на договорите и обявите няма нужда от такъв санкционен режим с финансови отражения. Малките общини изпълняваме тежки проекти и ни дават необосновани финансови корекции от управляващите органи, произнасят се и контролните такива и става натрупване на дефицити.“ Според тях, „Разделът, който урежда административно-наказателните санкции по отношение на възложителите следва да бъде обмислен откъм финансов ефект, поради големите глоби, предвидени дори за формални нарушения на ЗОП. Нормативната база в сферата на ЗОП е динамична, постоянно търпи изменения и допълнения и създава предпоставка за допускане на нарушения.“

Според кмета на община Гулянци, Лъчезар Яков, най-големият проблем на обществените поръчки е прогнозирането на цената. През три-четири месеца експертите от Общината, работещи по обществените поръчки, преминават през обучения от страна на Сдружението на общините, като Община Гулянци ги заплаща, за да има хора с компетентности. Относно типа поръчки, осъществявани в общината, г-н Яков споделя: „Повечето са на търг. Има и директни договори за ниска стойност, примерно две-три хиляди лева, като частични ремонти или някакви дребни работи. Всякакви поръчки сме практикували. Има и с предварително избран изпълнител. Понякога сме ограничени като срок на изпълнение, друг път от сезона на възлагане. Нямаме ясен, чист критерий, който да определя как да възложим една поръчка. Зависи от поръчката, от необходимостта от изпълнение. Изпълняваме стандартните поръчки, разрешени от закона. Нямаме някаква обосновка, а следваме необходимостта.“

Като препоръки относно нормативната уредба, кметът на Гулянци посочва прекалено дългите срокове за избор на изпълнител: „В последната година се оказа, че докато минем всички процедури, изберем изпълнител и при евентуално обжалване на процедурата, вече цените не са актуални. Има вече два случая на отказали се изпълнители, след като са били избрани, поради

невъзможност да се изпълни проектът с този финансов ресурс

Вторият проблем са праговете за сключване на по-малки поръчки. Цените се вдигнаха по две, а праговете си стоят старите. Реално сега тези прагове на поръчките са почти неизползваеми, така както са определени. Би трябвало да се актуализират спрямо настоящия момент. Необходимо е, за да сме по-експедитивни като изпълнение. Изборът на изпълнител също е доста тромава процедура. Това е пречка за по-бързото изпълнение на даден проект.“

И докато малките общини се стараят да спазват всички изисквания, част от които се променят по-бързо, отколкото те успяват да проведат обучения на своя персонал, едно от проучванията, проведено от екипа на ФСПМ по проект „Граждани за прозрачно местно управление в област Плевен“ сочи, че през 2018, 2019 и 2020 г. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е извършила 25 проверки на общините в област Плевен, като 8 от тях са по постъпили прокурорски постановления, 8 – по утвърден годишен план, 5 – след писмо на Министерство на финансите, 2 – по сигнали на физически лица и по една, съответно, след писмо на Сметната палата и по сигнал от юридическо лице.

Сред най-честите нарушения, установени от АДФИ в плевенските общини, са неусвоени или изразходвани не по предназначение целеви средства, като обаче сумите са възстановени в държавния бюджет.

Като цяло в докладите на АДФИ, които получихме в отговор на изпратени от нашия екип заявления по ЗДОИ, е посочено, че установените нарушения са били отстранявани или коригирани още по време на извършването на въпросните финансови инспекции, като напр. нецелево разходваните през съответните години средства са били възстановявани от съответната община в държавния бюджет.

Всички подробности от проучването на докладите на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) се съдържат в горните две препратки.

Както във всяка друга сфера, разбира се, и по отношение на обществените поръчки има нередности и те не бива да бъдат премълчавани, каквато е именно и голямата цел на проект „Граждани за прозрачно местно управление в област Плевен“ – да бъдем наясно с правата и отговорностите си като граждани и да изискваме прозрачност и почтеност от общинските администрации.

Член на екипа на Фондация „Съвременна плевенска медия“ проведе журналистическо разследване по случай, на който се натъкна в хода на работата си по наблюдение на обществените поръчки за периода 2018 -2020 г. на община Червен бряг. От информацията, която намира, и чрез документите, предоставени от компетентните органи в отговор на изпратените заявления по ЗДОИ, се установява, че при предишното управление на община Червен бряг има неродности във връзка с неадекватни и скъпоструващи решения по отношение на ремонтни дейности по важен пътен участък, по-конкретно моста свързващ Червен бряг със село Горник. С цялото разследване можете да се запознаете от двете статии, към които са дадените препратки.

Както посочва нашият колега, с дейностите и публикациите по проекта ни, екипът на ФСПМ работи за това да събуди чувството за отговорност на хората и при установени проблеми всеки от нас като гражданин да търси отговорите от отговорните институциите, да настояваме да си изпълняват задълженията по компетентност и при неизпълнение да информираме по горните инстанции и/или институциите, които да търсят наказателна отговорност от виновните лица. По отношение на това можете да разчитате на съдействие от страна на вестник „Посредник“ като медия доказала през годините своята роля в подкрепа на гражданското общество.

Дейност 5 – Оценка на 11-те общини в област Плевен, съгласно Дванадесет принципа за добро демократично управление на местно ниво.

Провеждането на тази дейност се базира на прилаганата от 2011 г. у нас Стратегия за иновации и добро управление на местно ниво на Съвета на Европа (СЕ). Тя съдържа 12 принципа за добро демократично управление на местно ниво, на които общинските администрации трябва да отговарят, за да може да им бъде присъден престижният Европейският етикет за иновации и добро управление на местно ниво: 1. Честно провеждане на избори, представителност и гражданско участие; 2. Отзивчивост; 3. Ефикасност и ефективност; 4. Откритост и прозрачност; 5. Върховенство на закона; 6. Етично поведение; 7. Компетентност и капацитет; 8. Иновации и отвореност за промени; 9. Устойчивост и дългосрочна ориентация; 10. Стабилно финансово управление; 11. Човешки права, културно разнообразие и социално единство; 12. Отчетност.

Екипът на ФСПМ осъществи подробно проучване на 11-те общини от област Плевен, като изготви и използва специално създадени за целта и съобразени със Стратегията и други релевантни документи контролни карти, основаващи се на конкретни индикатори и критерии, оценяващи всеки от горепосочените 12 принципа.

Събирането на информация и попълването на Контролните карти премина през: Обстойно изследване на официалната интернет страница на съответната Община и на общинския съвет (изважда се цялата налична информация и въз основа на нея и събраните точки, експертът провеждащ наблюдението, прави обективна оценка по дейности и индикатори);

Подаване на заявление по ЗДОИ

от ръководителя на проекта (с цел получаване на отговори на всички въпроси, които не можем да намерим на официалните интернет страници); Изчисляване на индикаторите въз основа на получената сума от документите, доказващи дейността за дадения индикатор. Сумата от индикаторите се дели на броя на индикаторите и това дава средния резултат за съответния Принцип. Общата сума от получените резултати за 12-те принципа се дели на 12 и така се получава оценката за всяка община, като т.нар. Еталон за публичност, прозрачност и добро местно управление се присъжда при положение, че получената средна стойност е над 2.

Оценките, които се получиха за общините в област Плевен съобразно гореописаната методика, са както следва (по азбучен ред): Белене 2,26; Гулянци 3,07; Долна Митрополия 2,86; Долни Дъбник 2,77; Искър 2,48; Кнежа 3,43; Левски – 3,45; Никопол 2,48; Плевен 3,47; Пордим 2,71; Червен бряг 2,85.

Две от плевенските общини са сред местните администрации, наградени с отличието Европейски етикет за иновации и добро местно управление. Това са общините Кнежа, която е пълен отличник, бидейки награждавана във всяка от проведените 6 процедури по присъждане на етикета у нас, и Левски, отличена през последните две последователни години. Всъщност за 11-те години откакто отличието се присъжда, 42 български общини са наградени с престижния Европейски етикет за иновации и добро местно управление, на фона на 265-те общини в нашата страна, така че постижението на Кнежа и Левски заслужава адмирации.

Според Илийчо Лачовски, кмет на община Кнежа, Правото на добро управление е конституционно право и е пряко свързано с подобряване качеството на живот, а участието на общината в процедурите за присъждане на Етикета е динамичен процес за подобрение и постигане на европейския стандарт за качество на управлението. „Всеки път при оценка на кандидатурата ни, от докладите на независимите оценители научаваме кои са слабите страни в управлението на Община Кнежа, свързани с прилагането на принципите за добро управление, подобряваме работата си и предприемаме действия за преодоляване на тези слабости и постигане на по-добри резултати, използвайки иновативни подходи и практики за усъвършенстване на управлението на общината. Като кмет

разчитам на потенциала на общинските служители

които не спират да се учат и да повишават своя капацитет, което води до постигане на добри резултати в работата им. Търсим иновативни решения, прилагаме споделени добри практики от други общини, включваме се активно в програмите, насочени към обмяна на опит и постоянно усъвършенстване“, споделя г-н Лачовски.

Любка Александрова, кмет на община Левски подчертава, че администрацията ще продължи да търси мнението на гражданите по важни местни политики и да насърчава гражданското участие. „Предвид факта, че Община Левски работи за устойчиво и дългосрочно развитие на общината през годините – открито, с компетентност и воля за иновации, културно разнообразие и социално единство, събрахме огромен обем информация и документи, доказващи прилагането на всеки един от 12-те принципа в основата на Стратегията за иновации и добро управление на Съвета на Европа“, споделя г-жа Александрова. „Община Левски винаги е поставяла гражданите в центъра на всички въпроси, касаещи местното развитие, като пример за това са обществените обсъждания, които се провеждат във връзка с приемане на различни стратегически планове, програми и бюджета на общината. Сесиите на Общинския съвет са отворени за граждани, като им е предоставена възможност да присъстват свободно и да изразяват своето мнение. Сесиите се излъчват в реално време по местното радио. Реализират се постоянни срещи с населението по различни теми, приемни дни на кмета, на председателя на ОбС с цел гражданите да участват в процеса на формиране, изпълнение и мониторинг на местните политики“, допълва кметът.

Прозрачността и отчетността във всички сфери и процеси на управление са цел в администрирането и на община Белене, посочва кметът Милен Дулев. Той изтъква, че общинската администрация отговаря на жалби и запитвания на граждани своевременно, като последните са най-често на тема междусъседски отношения, нарушение на обществения ред, незаконни постройки. Запитванията, които Община Белене получава по ЗДОИ, са основно от неправителствени организации и фондации, споделя кметът, и касаят основно подготовката и провеждането на различен вид избори, използваните външни процесуални услуги, въпроси по дейността на общинската администрация и такива, свързани с конкретни местни проблеми.

В заключение можем да обобщим, че проект „Граждани за прозрачно местно управление в област Плевен“ на Фондация „Съвременна плевенска медия“, осъществен с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“, постигна очаквания и предвиден многопосочен ефект, защото едновременно ефективно насърчи прозрачността на държавните институции, подкрепи независима медия каквато е posredniknews.com, и повиши гражданската активност в региона. Това са 3 от четирите сфери, в които Фондация „Америка за България“ финансира инициативи.

Най-важният ефект от нашия проект е създаването на група от мислещи журналисти и активни граждани, които ще продължат да работят по темата на проекта и след приключване на финансовата подкрепа от Фондация „Америка за България“. Освен това, екипът на Фондация „Съвременна плевенска медия“ и съмишлениците, с които работихме по проекта, разшириха тази критична маса с актуалните и написани на достъпен език материали, които достигнаха до стотици потребители на медиите, разпространили информацията по проекта.

Подкрепата за Фондация „Съвременна плевенска медия“ е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Фондация „Съвременна плевенска медия“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори