Ирена Ставрева: Основният проблем при обществените поръчки на регионално ниво в България е липсата на конкуренция

Ирена Ставрева е управляващ директор на българския офис на Tender Service Group вече трета година. Има 20-годишен опит в маркетинга и рекламата – работила е за различни рекламни агенции, като последната й позиция в тази област е Managing Director на голяма международна рекламна агенция. Завършила е Българска филология и Маркетинг.
Tender Service Group съществува в България от 2006 година и e специализиран доставчик на информация за обществени поръчки и частни конкурси. В тази роля компанията представлява медиатор между държавните възложители и бизнеса.
Във връзка с проекта „Граждани за прозрачно местно управление в област Плевен“, изпълняван с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“, Ирена Ставрева коментира въпроси, касаещи обществените поръчки. Проектът на фондация „Съвременна плевенска медия“ (ФСПМ) има за цел да информира обществеността в региона за постиженията и мерките, предприети с цел повишаване на прозрачността и почтеността на 11-те общини в област Плевен, и да активизира гражданите за осъществяване на постоянен контрол над местната власт, с акцент именно върху обществените поръчки.
– Г-жо Ставрева, пандемията от COVID-19 как се отрази на обществените поръчки? Общините как се справят? Има ли застой, предвид и нестабилната политическа обстановка, или някои от местните власти са по-адаптивни и намират нестандартни решения в тази ситуация? Може да дадете примери.
– Пандемията се отрази на обществените поръчки, както и на всички други aспекти на политическия, икономическия и социален живот. През 2020 г. бяха публикувани 60% по-малко обществени поръчки в сравнение с 2019 г. (по данни на Агенцията за обществени поръчки) – това се дължи основно на COVID и частично на промяната на платформата на Агенцията за обществени поръчки.
Някои проекти бяха спрени и финансирането бе пренасочено към мерки за справяне с кризата. Нашите клиенти, които са фирми, редовно участващи в обществени поръчки, споделят, че се случва да

имат забавени плащания по вече изпълнени договори, именно заради пренасочване на средствата към дейности, свързани със справянето с COVID кризата

Но въпреки тези забавяния, в крайна сметка плащанията се реализират – не сме чули оплакване за ненаправено плащане.
Това безспорно е една от положителните страни фирмите да работят с публични възложители – сигурността на плащанията е много по-висока от тази в частния сектор, особено във времена на кризи. Частният сектор е най-чувствителен и при икономически затруднения е много лесно контрагент да изпадне в неплатежоспособност, докато публичният възложител може да се забави, но винаги ще се издължи.
През 2021-ва виждаме възвръщане на нормалните темпове на работа на възложителите. Броят обявени поръчки се нормализира към нивата от преди COVID, но пък нестабилността на политическата обстановка: протести, два пъти избори без сформиране на правителство и перспективата за третия предстоящ опит, за когото отново не знаем дали ще донесе по-добър резултат, както и постоянно вихрещите се скандали в медиите, посветени на най-лошите примери на корупция в обществените поръчки – това е възможно най-лошата комбинация от фактори за развитието на публичния бизнес в момента.
В България по принцип интересът към участие в обществени поръчки от страна на бизнеса не е особено висок – от една страна поради общото усещане за нещо нечисто в тази сфера, и от друга поради изключително усложнените процедури и документация за участие – и в настоящата сложна ситуация от струпване на фактори, мога да кажа, че ентусиазмът на фирмите е съвсем занижен.
– Контактувате ежедневно с фирми от различни населени места. Какво споделят с Вас те? Срещат ли проблеми при участието в поръчки в своите региони?
– Повечето фирми в момента са в позиция на изчакване, за да видят кой ще е на власт, кой определя бюджета и да преценят шансовете си. Както споменах, някои от тях имат все още да получават предишни плащания по вече приключени договори.
На регионално ниво основният проблем е най-вече липсата на конкуренция – много поръчки се възлагат въз основа на единствена подадена оферта, просто защото няма подадена втора. Статистиката за България показва, че

27% от всички поръчки през 2019 г. са възложени при единствена оферта, а в малките общини този процент е значително по-висок

Това за потребителя означава липса на всякаква сравнимост на цени и качество, защото печели единственият, без значение колко е висока цената му и колко е компромисно техническото му предложение. Възложителите залагат в документацията си много строги изисквания, но в документацията е заложено минималното ниво на качество и максималното ниво на цената.
В малките общини списъкът на печеливши е изключително стеснен и лесно предвидим – участват и печелят едни и същи фирми. От една страна това се дължи на факта, че те са най-добре подготвени професионално и са обиграни в процеса на кандидатстване, който никак не е лесен и се изисква специална подготовка и обучен екип, който да се занимава с това. Малките фирми нямат ресурс, който да отделят, за да се научат.
Но от друга страна се пораждат и още много въпроси като: Предопределеност на печелившия?Защо нови фирми не желаят изобщо да подават оферти:дали условията в поръчката не са твърде завишени до степен, че тя е непривлекателна за участие? Дали прогнозната стойност е прекалено занижена до степен, че тя е непривлекателна за участие?
За нас е интересно да анализираме причините и търсим и изследваме поръчки, именно за да засилим интереса на бизнеса към участие в обществени поръчки.
– Контактувате и с общинските администрации. Какви проблеми по отношение на обществените поръчки срещат пък те?
– Обратната страна на медала е също много интересна – в общините работят чудесни експерти, професионалисти, които просто искат да си свършат работата. Техните притеснения са, че като обявят своя проект – обществената поръчка, за която те отговарят, никой няма да се яви да участва и проектът им ще остане нереализиран. Затова и чуваме неофициално, че понякога се налага те сами да се обаждат на фирми и да ги поканят да подадат оферта, за да се яви някой, на когото може да се разчита, което води отново до участието на едни и същи лица във всеки търг и липса на конкуренция.
Интересна е въртележката: възложителите търсят надеждни изпълнители, изпълнителите търсят повече възможности за работа, а някъде се къса нишката… Със сигурност

е необходимо да се работи в посока изчистване на имиджа на фразата „обществена поръчка“, както и законово да се търсят възможности за опростяване на процедурите

така че те да станат по-достъпни за повече фирми. Прозрачността и включването на повече „играчи“ на пазара ще доведе до разширяване на публичния сектор, оттам и до повече конкуренция и по-ефективен краен резултат в крайна сметка.
– Общините в ролята на възложители имат ежегодна дейност в областта на строителството. Какво Ви прави впечатление там?
– Направихме едно мащабно изследване на 54 малки и средни общини в България, което е насочено към строителните поръчки, които общините възлагат всяка година. Ясен факт е, но сега го видяхме и доказано в цифри, че почти половината (42% средно) от бюджетите им отиват за текущи ремонти на пътища, 25% за ВиК ремонти, 10% за ремонт на общински сгради и почти нищо не остава за изграждане на нещо ново. От това колко е активен екипът на общината зависи дали тя ще кандидатства за допълнително финансиране по европейски проекти например. Някои от общините нямат ресурси, подготвени кадри или просто не си го причиняват, докато други наистина могат да създадат много неща, защото намират начин да използват пълния капацитет на възможностите си.
Наскоро срещнах един много добър пример в Община Бургас. Аз винаги се опитвам да търся добрите примери, а не само лошите – за съжаление, комбинацията между „обществени поръчки“ и „строителство“ винаги има негативна конотация. Но добрият пример е една интересна инициатива, която съчетава стимулиране на гражданското общество и строителни дейности по благоустрояване на града, които са напълно достъпни и реалистични с общинските бюджети. Програмата се нарича Програма за благоустрояване на вътрешноквартални пространства „Моят град, моят квартал, моята улица“ и залага на това жителите на града сами да кандидатстват за облагородяване на общите пространства около техните жилищни сгради. Сдружение на етажната собственост подава заявление до общината какво искат да се случи в междублоковото им пространство – например изграждане на паркинг, зона за спорт, зона за отдих и озеленяване, детски кът или нещо друго – и при одобрение Общината финансира, извършва работата и узаконява целия проект. До момента са реализирани десетина обекта по желание на гражданите, а идеята е програмата да стане постоянна и ежегодно да бъдат заделяни средства в бюджета на Общината за нейното продължаване и изпълнение.
– До каква степен се сблъсквате с темата за корупцията? Вие имате поглед върху различните гледни точки и участници в процеса на обществените поръчки. Какво споделят с Вас страните и какви изводи си правите?
– Темата за корупцията остава дежурен отговор за всеки неуспех и оправдание, дори да не се опиташ. Със съжаление констатираме с моите колеги, че този шаблон доминира в пространството и само при споменаването на „обществена поръчка“ сякаш е логично, че „всичко е корупция“ и „няма смисъл да се пробваш“. В същото време в много населени места остават невъзложени поръчки поради липса на подадени оферти, или се възлагат поръчки при единствена оферта – така че със сигурност има смисъл да се пробва. Много пъти наблягам, че това не е лесно – трябват подготовка, знания и опит, за да го правиш правилно. Аз и моят екип консултираме наши клиенти с проучвания на пазара, с практическа подготовка, коментари по юридически казуси – това е необятна материя, но безспорно много интересна.

Възложителите разочаровано споделят и своята гледна точка, че се налага да отстраняват фирми от участие по процедурни причини

чисто законово недопустими пропуски в техническото предложение, или несъответствие с критериите за подбор. Те са длъжни да го направят, защото в противен случай те като възложител търпят финансови санкции, както и има вероятност процедурата да бъде обжалвана, спряна и съответно да се изгуби много време за обявяването на нова поръчка. Но след това излиза в пространството, че „поради корупция“ са отстранили тази и тази фирма и са избрали другата с изрядната документация…Със сигурност проблемът има две страни, не бива да търсим най-лесното и универсално обяснение за всичко и да пренебрегваме добрите примери, като наблягаме само на сензациите.
В обобщение – ние рядко получаваме сигнали за корупция, но и не сме никакъв контролен орган. Фирмите, с които контактуваме, най-често казват „чувал съм за корупция, но не съм участвал пряко“, имаме такъв въпрос в клиентските проучвания, които провеждаме периодично. Много се надявам хората, които наистина са се сблъсквали с конкретни примери, да сигнализират, където трябва. Ако само си говорим помежду си, нищо няма да се промени.
– Актуален ли е при общините проблемът с прекратяването на обществени поръчки заради липса на кандидати и ако е така, какви са причините?
– Рядко се прекратяват поръчки поради липса на кандидати, защото обикновено има поне една оферта и поръчката се възлага. Когато няма кандидати, възложителят има право да прекрати процедурата и да я обяви отново след това като вид договаряне – т.е. пуска се покана на една избрана фирма да подаде оферта. Със сигурност това не е успешният подход за осигуряване на най-добра цена и най-добър резултат. По този показател България „блести“ с изключително негативни резултати сред европейските страни.
Но факт е, че бизнесът не се включва активно в местните възможности, които обявяват общините. Ние вече почти година работим по проект за стимулиране на местните фирми да използват тези опции за допълнителна работа в техния град – предлагаме безплатни обучения по региони, като отиваме на място при тях и им помагаме да се справят с документацията, да преценят конкуренцията, да видят какво обичайно „купува“ общината и какви проекти предстоят. Откривали сме интересни зависимости, като например повтарящи се еднотипни поръчки или еднотипна методика на оценка – все пак експертите, които разработват процедурите, са живи хора, имат модели, които те припознават като успешни, и предпочитат да се придържат към тях. Доброто познаване на реализираните проекти е чисто маркетингов подход, което ни дава представа какво да очакваме за в бъдеще и запознаването с печеливше предложение или цени на наш конкурент ни дава отправната точка как да подготвим успешна оферта в следващата година.
Относно прекратяването на процедури има още един важен момент (говоря основно за общините като възложители, защото ние ги наблюдаваме отблизо): понякога административният капацитет на малките общини не е на необходимото ниво.

Най-често процедури се прекратяват не защото няма подадени оферти, а защото има грешки в условията на поръчката

и когато те се откриват, срокът за промяна в документацията вече е изтекъл и възложителят няма друг ход освен да прекрати процедурата, да коригира условията и да я обяви наново. Често причините тук са чисто човешки – поради текучество на служителите се случва самите общински експерти да не са добре запознати с изискванията за „създаването“ на една обществена поръчка.
Не са изключение случаи, в които общински или други държавни служители ни се обаждат, за да им изпратим документация за поръчки, за да видят добър пример, от който да се водят при подготовката на новата документация за предстоящата поръчка. По този начин понякога се копират неправилно текстове от стара поръчка, но ако никой не открие грешката, процедурата си минава успешно по този начин. Винаги е полезно участниците да са внимателни и да следят за подобни неща, да сигнализират навреме, защото това ще доведе до по-добър резултат.
– Провеждате обучения в различни общини в България. В какво се изразяват те и каква е целта им? Радват ли се на интерес от страна на заинтересованите?
– Проведохме 20 обучения през 2021 г. в различните области на България.

В Плевен ни предстои обучение на 02.11.2021, за което допълнително ще съобщим място и час

Тези обучения са насочени основно към строителни фирми, просто защото строителството е най-голямата икономическа сфера в обществените поръчки. Но не е пречка да участват фирми с всякаква дейност – информацията, която предоставяме, е универсална. Благодарение на финансовата подкрепа от Фондация „Америка за България“, обученията ни са безплатни за участниците.
Семинарите се състоят в два модула от по 4 часа всеки, като в първата част запознаваме участниците със законодателната рамка и това как да се ориентират в огромния обем информация, кой възлага обществени поръчки, видове и срокове за кандидатстване, обичайни изисквания към участниците, как да разчетем езика на държавната администрация и как да комуникираме с възложителите.
Много важен момент е анализът, който подготвяме специално за тяхната община – града, в който сме в момента. Представяме строителните поръчки, възложени през 2019 г. и 2020 г., както и планираните строителни дейности през 2021 г., кои от тях са отворени за кандидатстване в момента.
Вторият модул е посветен изцяло на работа с ЦАИС-ЕОП: електронната система за ОП в България – регистрация и изисквания, електронен подпис и видове документи, като правим практическа демонстрация на подготовка и подаване на реална оферта стъпка по стъпка – ЕЕДОП, ценова оферта, техническо предложение и т.н.
Целта на обученията ни е да разглеждаме местните поръчки като бизнес възможности за местните фирми и да направим необходимото, така че потенциалните участници да получат цялата информация, която им е необходима, за да кандидатстват успешно. Разбира се, с уговорката, че ние не сме строителни специалисти и не можем да подготвим офертата им вместо тях, но изясняваме логиката и детайлите в процеса.
За желаещите да се включат – нека се свържат с нас. Предстоят ни обучения още във Варна, Шумен, Русе, Велико Търново, Монтана, Враца и Видин, като във всяко от тях предлагаме опция за онлайн включване.
– Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП) беше въведена през 2020 г. Тази електронна система оказва ли се изпитание за административния капацитет на общините, или е улеснение?
– Системата е изключително улеснение и за възложителите, и за изпълнителите. След първоначалния шок от нововъведението през 2020 г., фирмите се успокоиха и постепенно се научиха как да се справят – и съм сигурна, че целите на системата за осигуряване на прозрачност в целия процес по кандидатстване, оценка, избор на изпълнител, сключване на договор и заплащане на извършената работа се изпълняват.
Аз лично не познавам модула за възложители, ние работим основно с изпълнителите, знам само, че за възложителите е с една идея по-сложно. Но впечатленията ни от възложителите, с които контактуваме, е, че всички работят съвсем успешно с новата система.
– Поддържате интензивна комуникация с общините и успявате да си набавите предварителна информация за предстоящи търгове, с което сте полезни на бизнеса. Споделете повече по темата.
– В много държави

съществува документ, наречен procurement plan, или предварителен план на обществените поръчки, който възложителите са задължени по закон да публикуват в началото на годината

В България възложителите също изготвят такъв план, но те не са длъжни да го публикуват и го ползват само за вътрешна употреба. Целта на публикуването на такъв документ е една единствена – да се даде предварителна информация на бизнеса, за да може той да се подготви по-добре за поръчките, към които има интерес.
В България има заобиколен път, по който можем да си набавим тази информация, а именно чрез годишните бюджети на възложителите. В бюджетите, които общините задължително обнародват на сайтовете си, се съдържа изключително ценна информация за предстоящите проекти, в които те ще инвестират, и съм сигурна, че с малко усилия и с няколко телефонни разговора (в най-лошия случай чрез Заявление за достъп до обществена информация, което изисква повече време) всяка заинтересована страна може да получи нужната информация. В нашите обучения показваме как на практика става това и каква информация можем да извлечем от наличните публични ресурси.
– Има ли пречки в комуникацията между местните администрации и бизнеса и на какво се дължат?
– Има, да. Факт е, че гражданската активност в България е на много ниско ниво. Реално при планирането на бюджетите на общините и инициативите за нови проекти винаги се дава възможност за обществено обсъждане и обратна връзка от граждани и заинтересовани фирми. Но обикновено никой не се явява на тези обсъждания, кръгли маси, уъркшопи – активността е много слаба. Това е разбираемо на фона на общото обезверяване и усещането, че гласа ти няма значение и че нищо няма да се промени. Но все пак без комуникация и без опит дори да заявиш позицията си тогава, когато имаш шанс и право да го направиш, наистина нищо няма да се промени, нали така? Искам да кажа, че участниците в обществени поръчки имат много права, за които те дори не знаят, че съществуват и съответно не ги използват.
– Сблъсквате се и с абсурдни ситуации. От какво произтичат те?
– Да, за съжаление срещаме абсурдни ситуации. В голяма част от случаите те се дължат на некомпетентност на възложителите.

В опита да се създаде обществена поръчка за конкретно лице или фирма някои възложители изпадат в абсурдна ситуация

Такъв пример беше поръчката на Община Хаджидимово за покупка на автомобил втора употреба, в чиято документация дословно бяха цитирани характеристиките на конкретен автомобил, предлаган от една автокъща. За щастие, обществото ни вече е достатъчно активно и рядко може такъв казус да остане скрит. Парадоксалното в подобни примери е, че чисто технически те са издържани законово – ако участниците и другите заинтересовани лица не реагират, такава обществена поръчка ще се изпълни в цялост, а негативите ще са единствено за нас, гражданите.
– Смятате ли, че законодателството се нуждае от спешни корекции, за да функционира по-добре сферата на обществените поръчки? Къде виждате слаби места?
– Проблемите, които виждам аз, са, че има ясен закон, който формулира правилата, и в същото време много изключения, заложени в същия този закон, които реално предлагат заобикаляне на правилата.
Само няколко примера ще дам, които напоследък ме вълнуват. За мен е проблем това, че възложителите често залагат твърде високи изисквания към изпълнителя като критерии за подбор, които са непропорционални на нивото на бюджета, който предлагат. За поръчка с 15-20 000 лв. бюджет, възложителят изисква всички възможни скъпоструващи сертификати, най-високо ниво специалисти, техника, гаранция на доставено оборудване и т.н.
Защо ги изисква? Първо, защото експертът, който отговаря за поръчката, иска да се застрахова максимално, и второ, защото законът му дава това право. Само че в същия този закон е заложен принципът пропорционалност, което означава, че изискванията трябва да са адекватни на размера на поръчката, т.е. съобразени с бюджета. Но когато се влезе в сферата на тълкувания и субективна преценка, това не е възможно. Лошото е, че по този начин малките фирми се поставят в неравностойно положение.
Неразделянето на обособени позиции – съгласно ЕС-директива от 2016 г. обществените поръчки трябва да се разделят на обособени позиции винаги, когато това е възможно, за да се даде достъп до участие на микро и средни предприятия, така че те да могат да се справят с изискванията за обороти и професионална квалификация. Законът изисква, ако поръчката не е разделена на обособени позиции, възложителят да се мотивира писмено защо това е така. Възложителите правят това винаги, но пък тази мотивация не може да се обжалва от участниците.
Друг казус, за който много се говори напоследък, е т.нар. in-house възлагане – случаи, в които възложителят възлага работа на контролирани от него фирми, т.е. на държавни или общински дружества. Виждам, че тази практика масово се използва от възложителите, защото законът им дава това право: липсват ограничения за това, какъв тип дейности и до какъв бюджет могат да се възлагат по този начин и в края на краищата в списъка от реализирани проекти на дадена община виждаме 30% изпълнени от техните общински фирми, без да се обяви обществена поръчка и без да се даде възможност на бизнеса да подаде оферта. За мен това е ограничаване на конкуренцията и заобикаляне на принципите на ЗОП чрез собствените му клаузи.
– Имате офиси в 15 държави. Какво Ви прави впечатление там?Направете сравнение със ситуацията при нас – с положителен и с отрицателен знак.
– Нашите офиси са в ЕС и в Латинска Америка, можем да сравним ситуацията в европейските държави. На първо място искам да спомена, че фразата public tender в „нормалните държави“ наистина означава възможност за нов бизнес. Ясно е, че навсякъде във властта съществува корупция, няма какво да се заблуждаваме, но дейностите в публичния бизнес по света са много добра алтернатива на частните сделки, или те са успоредна линия за осигуряване на приходи и интересът на бизнеса към тях е много голям. В България кръгът от заинтересовани лица е силно ограничен.
Малко за положителните страни на България в това сравнение: интересно е, че почти никъде няма такъв единен централизиран източник, в който всички държавни възложители да публикуват своите поръчки. В повечето държави възложителите са длъжни да публикуват в публичното пространство, но те могат да правят това в множество различни платформи, с които сключват индивидуален договор. В този ред на мисли при нас е направено необходимото достъпността до информацията за обществени поръчки да бъде 100% и тази информация да бъде поднесена по структуриран и достъпен начин.
Но тук идва проблемът със съдържанието на документите, защото езикът на нашата администрация е съвсем различен от нашия нормален бизнес език и за неподготвен потребител в началото е абсолютно невъзможно да разбере какво точно иска да купи възложителят, какви са изискванията за изпълнение, какво трябва да изработи. Срещали сме обявление за покупка на линейка, където възложителят беше я наименовал „мобилна единица за спешна помощ“. Впечатленията ми са, че в различните страни документацията е доста по опростена, консолидирана и написана на по-достъпен и ясен език. Различните изисквания при нас понякога са разхвърляни в различни документи, това изисква опитно око: налага специална подготовка и време за създаване на екипи, които да работят по обществени поръчки, или кандидатите да ползват услуги на външни консултанти.
Вече споменахме, че в много държави предварително се оповестява план за поръчките, които ще се обявяват през годината, което е в полза на бизнеса – за подготовка, за планиране на насоки за работа и т.н., при нас това липсва.
– Правите маркетинг анализ на публичния сектор, който включва обем на пазара, конкуренти, единични цени. Каква интересна и важна информация Ви дава той?
– Ние правим класически маркетингов анализ на публичния сектор. На първо място анализът се базира на това, какви процедури са проведени от даден възложител, например през последната година, като ни дава информация какъв тип строителни дейности се търсят от възложителите, какви са обичайните нива на бюджети, какви са изискванията които възложителите поставят към изпълнителите. Това е важна отправна точка за всеки участник, за да прецени силите си и дали неговите продукти и услуги изобщо са продаваеми, т.е. адекватни на търсенето в публичния сектор.
Например, имахме участник в нашите обучения – фирма, специализирана в строителството на детски площадки, това е много ключова, търсена дейност, защото в последните години всички общини обявяват поръчки за детски площадки. За такава филма е много интересно да проследи какви са видовете изисквания в различните общини, какви са възлаганите бюджети, какви са спецификациите и съответно къде би им било най-интересно да участват.
Друга

информация от нашите анализи е представянето на конкуренцията, защото можем да проследим качествените параметри, които са предложени от печелившата фирма

включително и единични цени на труд, наем на техника, всички детайли по ценообразуването, които са също безкрайно ценна информация за бъдещ участник. Интересно е, че такъв тип информация в частния сектор не може да се набави – това са конфиденциални клаузи в договорите, докато в публичния сектор тя е налична и достъпна и за мен е учудващо, че дори опитни участници в обществени поръчки не знаят как да я използват и откъде да я намерят.
– Какви възможности за потребителите дава Вашата платформа? Предоставяте информация и за международни поръчки от Европейския съюз.
– Да, нашата група компании е международна и събира на своите сървъри обявления от целия Европейски съюз и Латинска Америка. Можем да създаваме профили на търсене за определени държави на местни езици – имаме например клиенти от България, които участват в процедури в Полша, Хърватска, Северна Македония, Сърбия и други държави. Същите маркетингови анализи можем да разработим за всяка държава, от която се интересува клиентът: цени, конкуренти, възложители. В България сме единствената компания, която може да предложи подобен спектър от услуги.
– Колко източника в България проследявате и колко обяви публикувате годишно, които са различни от тези в Агенцията за обществени поръчки? Разкажете повече.
– Официалният портал на Агенцията за обществени поръчки – настоящата платформа eop.bg е основният източник за всички, участващи в обществени поръчки. Фирмите, които имат по-специфични търсения обаче, не могат лесно да намират подходящи за тях обявления. Нашата търсачка е много прецизна – софтуерът ни работи като мини гугъл в собствената ни база данни от обявления, търгове и конкурси, които събираме от всички държави. През 2020 г. групата ни в международен план е събрала 9.5 млн. обявления, които сме предложили на нашите клиенти като нови бизнес възможности.
В България извън ЕОП ние проследяваме ежедневно още 700 други източници: всички сайтове на официални институции, общини и министерства, агенции, множество частни предприятия, възложители по европейски проекти и др. В тях откриваме обявления под прага на ЗОП (те не се публикуват в ЕОП), търгове, обяви за конкурси от непублични възложители, разрешения за строеж и др.

През 2020 г. сме публикували над 5 000 обяви от български възложители, които няма да намерите в ЕОП, а през 2021 г. до момента – 2 500 обяви

Имаме интерес към частни фирми, които каним да публикуват при нас обявите си, когато търсят доставчици – предлагаме абсолютно безплатна площадка за тях. Сред нашите клиенти има много фирми за ремонтни дейности, за почистване, за кетъринг, доставка на дезинфектанти, рекламни агенции и още много други сектори, които с радост ще им изпратят оферта.
– Анализите, които подготвяте, дават информация и за нивата на конкуренция в различните градове. Става ясно колко оферти се подават за всяка поръчка, дали участват местни фирми, кои са те, за кой възложител се борят обичайно. Какви интересни факти показва тази статистика?
– Тъй като проектът, по който работим в последната година, е за подкрепа на малкия местен бизнес, целта на нашите изследвания е да дефинираме до каква степен малки местни фирми участват в поръчките на своята община, или тези поръчки се печелят от големите и опитни играчи на пазара.
В малките общини почти няма местно участие, което е знак за нас, че там има нужда от подкрепа. От друга страна, малките местни фирми не могат да покрият изискванията за дадена обществена поръчка на общината – нямат необходимия капацитет, апаратура и т.н., ето защо се налага големи фирми от други населени места да участват и да печелят.

Възможностите за промяна тук са първо, фирмите да се обучат по-добре и второ, чисто законовите механизми да се прилагат правилно: споменах разделянето на поръчките на по-малки обособени позиции, което улеснява достъпа до тях

Знаем, че това означава повече трудности за възложителя, защото той трябва да управлява процеса и да контролира в цялост изпълнението, като координира няколко различни изпълнителя. Може би може да се намери компромисен вариант – все пак общината като институция би трябвало да подкрепя местния бизнес.
Интервюто взе Даниела ДОЧЕВА

Подкрепата за Фондация „Съвременна плевенска медия“ е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Фондация „Съвременна плевенска медия“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.