До полунощ галерия „Колекция Светлин Русев“ приемаше посетители в Нощ в музея
За поредна година ХГ Дарение „Колекция Светлин Русев“ отвори врати за плевенчани и гостите на града в рамките на инициативата Нощ в музея. Културните институти в града, които участваха в проявата, посрещаха посетители до полунощ при вход свободен. Откриването на Нощ в музея в „Колекция Светлин Русев“ уважиха председателят на Общинския съвет Мартин Митев, кметът на Общината Георг Спартански и зам.-кметът Стефан Милев.
„Горд съм, че в Плевен имаме този храм на изкуството. Бих се радвал всеки един плевенчанин и гост на нашия град да види това духовно богатство. Дарението, което акад. Светлин Русев направи на своя роден Плевен, е неоценимо в материален и в духовен план“, сподели Мартин Митев. Вечерта в ХГ Дарение „Колекция Светлин Русев“ започна с изпълнения на децата от хор “Звъника“ с диригент Ваня Делийска, след което залите на Колекцията бяха отворени за посещение на граждани и гости на града при спазване на противоепидемичните мерки.
ХГ Дарение „Колекция Светлин Русев“ е открита официално на 12 юли 1984 г., като дарението е разположено в истински архитектурен шедьовър – сградата е дело на основоположника на съвременната българска архитектура Никола Лазаров. Посетителите са посрещнати от единствена творба на Светлин Русев в тази галерия – портрет на пророчицата Ванга. На първия етаж са картините на най-известните български художници от първата половина на 20 век. Вторият етаж е отделен главно за съвременни български художници. През 1984 г. акад. Светлин Русев подари на родния си Плевен 322 произведения на изкуството – живопис и скулптура, от личната си колекция. През 1999 г. той дари още 82 графични произведения. Дарението е отворена система и днес колекцията наброява стотици творби – образци на българското и световно изкуство.
Акад. Светлин Русев напусна този свят на 26 май 2018 г. Написаното от него на 6 юни 1984 г. звучи актуално и днес: „Възможността, която предоставя родния ми град Плевен да подредя колекцията си така, че да може да звучи в своята относителна цялост, смятам, че не ме лишава от нея. Напротив – фактът, че мога да я споделя с повече хора, я прави повече моя, по-голяма и съдържателна.“
