В момента не се намираме в извънредна ситуация по отношение на разпространението на варицела и скарлатина, съобщиха от РЗИ.
Репортерска справка на БНР от сайта на РЗИ обаче показва, че в една и съща седмица през 2019 и 2020 г. разпространението на скарлатина е било 25 и 19 случая. За същата седмица през 2023 г. те са били 151.
Има увеличена заболеваемост, но нещата не са драматични, заяви в интервю за предаването „Преди всички“ общопрактикуващият лекар д-р Станислава Крайселска. Тя подчерта, че част от подадените сведения за скарлатина не са коректни. Според нея има фалшиво повишение и уточни: „Много често родителят самоцелно си пуска гърлен секрет на детето, без изявена клиника. Изолира се стрептококус пиогенес, който също е причинителят и на скарлатината, но и на други заболявания, а може да имаме и здраво носителство. Сестрата в училището казва „Бързо да пишат известие за скарлатина“. Това не е скарлатина“. За да се постави диагноза скарлатина, има определени клинични критерии, подчерта тя и ги описа. По думите й няма скарлатина без ангина, но може да има само ангина, без скарлатина.
Спазването на карантината при скарлатина или варицела е оговорност на родителите, категорична е д-р Крайселска.
Как да разпознаем скарлатината?
Всяко инфекциозно заболяване в началото протича с висока температура и болки в гърлото. При носителите на стрептококовата бактерия те нямат външна изява – типичните пъпки за скарлатина, но имат болезнено гърло, кашлица, повръщане, много висока температура, която не се сваля, като те могат да разпространяват вируса месец-два. „Това не уврежда здравето на детето“, заяви пред БНТ д-р Гергана Николова, общопрактикуващ лекар.
По думите й обаче, типично за скарлатината, която т.г. се е изместила от есенно-зимния към пролетния сезон, е високата температура, силната болка в гърлото – „гърлото е огненочервено“, както и повръщане, главоболие, болка в мускулите и понякога диария. „Лицето е червено, а кожата около носа и устата е бледа, което е много характерен белег. Най-често боледуват деца между 2 и 10-годишна възраст, това е въздушно-капкова инфекция. За скарлатината няма ваксина и можеш да се разболееш отново, могат да се увредят други органи и системи, лекува се с антибиотик. Карантината е 10 дни“, каза още д-р Гергана Николова и призова хората да не предприемат самолечение.
На какво се дължи бумът
Лекарите обясняват многото случаи на скарлатина със занижените мерки след пандемията. „По време на ковид пандемията спазвахме изключително строго мерките, носихме маски, сега всички се охлабихме, никой не спазва нищо и виждаме последствията“, казват медици, които отчитат и, че при скарлатината има известна цикличност – от около 6 г.
Консултантът по здравните въпроси към Столичната община проф. Тодор Кантарджиев вижда и други обяснения. „Първо, занемарена антибиотична политика и не се лекуват с най-правилните антибиотици. Скарлатина се лекува с пеницилини и с цефалоспорини първа генерация. Второ: занемарени познания на лекарите за това заболяване, защото чух странни неща. Скарлатината си е шарка, а всичко друго са стрептококови инфекции, които могат да бъдат ужасяващи“, каза здравният експерт пред Нова телевизия. По думите му заболеваемостта от скарлатина и варицела у нас е малко над средните нива за последните години, като сме се върнали на предпандемичните нива.
Проф. Кантарджиев посочи, че 20 дни след скарлатина или ангина, причинена от стрептококи, могат да се появят усложнения. Едното е забравеният ревматизъм, при който при 60% от болните се засяга сърцето. Професорът обясни, че скарлатината не се влияе от ваксини и преди антибиотиците стрептококите са били най-смъртоносната бактерия. Той препоръча да се направи скрининг с бързи тестове в малките класове на училищата, защото между 10 и 15% от децата са носители на бактерията, която причинява скарлатина, без да развият болестта.
