На 23 март за 73-ви път се отбелязва Световният ден на метеорологията –дата, на която през 1950 г. се създава Световната метеорологична организация.
Историята започва много преди 1950 г. – на 14 ноември 1854 г., едно непредвидимо събитие нанася тежко поражение на англо-френския флот в разгара на Кримската война – една от най-силните бури, регистрирани в Черно море, потопява флотилията на съюзниците до град Балаклава, днес квартал на гр. Севастопол. Направеният извод е, че ако е съществувала служба, която да събира ежедневно и своевременно метеорологични сведения от различните страни, движението на бурята би могло да се проследи и да се избегнат огромните загуби на флота. Така през 1856 г. се заражда идеята за създаването на служби за времето, които да организират постоянни наблюдения и разпространение на метеорологичните данни. Днес Световната метеорологична организация (СМО) е междуправителствен съюз на 193 държави-членки и територии и е една от специализираните агенции на ООН в областта на метеорологията, климата и хидрологията. Всяка година СМО и членуващите в нея държави и територии отбелязват Световния ден на метеорологията с различни теми и послания.
Темата за 2023 година е „Бъдещето на времето, климата и водата през поколенията“ и е свързана с отговорността ни пред бъдещите поколения. Това е ден, в който се прави равносметка за заслугата и приноса на научните достижения и експертизи, свързани с времето, климата и водите. В годината на „Фундаменталните изследвания за устойчиво развитие“, обявена от ООН, тези теми подчертават необходимостта от повече вложения във фундаментални изследвания в световен мащаб и на национално ниво като основа за всички иновации и устойчиви решения за справяне на човечеството с рисковете, свързани с промените на климата и недостатъчните водни ресурси.
Първите метеорологични наблюдения от нов тип по нашите земи, за които има запазени материали, са започнати през 1860 г. в Австрийското консулство в гр. Русе, където по поръчка на
Австрийския метеорологичен институт във Виена, е инсталирана метеорологична станция за обслужване на корабоплаването по р. Дунав. Това е началото на инструменталните метеорологични наблюдения. Ако се вземат предвид и безинструменталните метеонаблюдения, дневникът на Неофит Рилски вероятно е първият писмен паметник у нас, в който системно, ежедневно и старателно е регистриран характерът на времето.
