Рекордно поскъпва парното в Плевен, Разград и Перник

От 1 юли 2022 г. цената на топлинната енергия за битовите потребители ще бъде увеличена с 39,26% за цялата страна. Предлаганата от регулатора промяна е значително по-ниска от исканията на енергийните дружества за увеличение средно със 123,58%, отбелязват от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Проектът на решение на КЕВР за утвърждаване на цени на топлинната енергия за новия регулаторен период 1.07.2022 – 30.06.2023 г. е изготвен след проведено обществено обсъждане, в което участваха представители на заинтересовани страни – Омбудсмана, БТПП, граждански организации и сдружения и др.

За битовите потребители на „Топлофикация София“ ЕАД е определена цена от 136,82 лв./MWh, при сегашна цена 98,48 лв./MWh, което е изменение с 38,93%. Потребителите на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД ще заплащат цена от 122,80 лв./MWh, при сегашна цена  99,55 лв./MWh, което е изменение с 23,26%.  Цената на „Веолия Енерджи Варна” ЕАД се изменя с 30,66 % и става 128,43 лв./MWh, при сегашна цена 98,29 лв./MWh.   

 „КЕВР взе извънредни мерки, за да адресира извънредната ситуация с цените на горивата и да подпомогне битовите потребители за предстоящия отоплителен период. За да постигне това регулаторът използва допълнителни лостове и положи всички усилия да намали максимално цената на топлинната енергия. С цел битовите потребители да бъдат защитени Комисията приложи регулаторен механизъм, с който компенсира сметките на тези потребители чрез Фонда за сигурност на електроенергийната система. По този начин те няма да се налага да заплащат цени за парно в размера, поискан от топлофикационните дружества. Надяваме се до една година кризата с енергийните доставки да отмине и битовите потребители да могат да ползват топлофикационна услуга на справедлива и реалистична цена“, заяви пред представители на медии председателят на КЕВР.

Основните причини за предлаганото увеличение на цените на топлинната енергия са четирикратно увеличените цени на природния газ и двойния ръст на въглеродните емисии. Тези разходи имат най-голям дял като влияние върху крайните цени.За дружествата в цялата страна тези два компонента представляват средно 80 на сто от техните разходи за производство на топлинна енергия. За „Топлофикация София“ природният газ и емисиите формират 87,61% от цената на топлофикационната услуга, за „Топлофикация Плевен“ – този дял е 85,52%, за „Топлофикация Враца“ – 83,08%, за „Топлофикация Перник“ – 81,68%. При останалите дружества делът на природният газ и въглеродните емисии  при формирането на крайната цена е от 64,36% до 79,34%.

В резултат на рязко нарасналото търсене на природен газ в световен мащаб, а през последните месеци и поради военния конфликт в Украйна, цените на природния газ за нуждите на топлофикациите се увеличи почти четирикратно- от 45 лв./МВч  до над 160 лв./МВч. През този период цените на топлинната енергия за потребителите останаха без промяна, което доведе до увеличаване на разходите на дружествата и акумулиране на дефицит. През новия период този дефицит ще се компенсира, тъй като в противен случай дружествата могат да фалират.

Цените на въглеродните емисии през изминалия едногодишен период от 1 юли 2021 г. също нараснаха  със 79,02% – от 51 евро/тон на 1.07.2021 г. до 91,30 евро/тон към 1.07.2022 г. Това допълнително увеличава разходите на дружествата, което следва бъде отчетено в цените на топлинната енергия.

Въпреки предоставените от правителството компенсации за природен газ в общ размер над 220 млн. лв. за периода декември 2021-април 2022 г., топлофикациите са натрупали допълнителен дефицит от разходи за газ над 500 млн.лв. Само за „Топлофикация София“ натрупания дефицит през изминалия  период е в размер на около 350 млн. лв.

След извършени анализи Комисията коригира редица ценообразуващи елементи на дружествата,  върху които регулаторът може пряко да влияе – разходи за амортизации, ремонти, възнаграждения и др. По този начин КЕВР ограничи максимално нарастването на цените на топлинната енергия.

Комисията очаква допълнителен положителен ефект върху цените на битовите потребители в резултат на обявените от правителството мерки, свързани с намаляването от 1 юли 2022 г. на ДДС за цените на електроенергията, топлинната енергия и природния газ – от 20% на 9%. Според разчетите, ако това се приеме, средното увеличение ще бъде намалено от 39% на 26%. Предвижданото премахване на акциза  също ще има положително влияние върху цените на електрическата и топлинната енергия.

В рамките на общественото обсъждане участниците направиха коментари във връзка с ценовите предложения на Комисията. Според Омбудсмана цените за крайните потребители са високи и в тях не са отчетени всички дадени от държавата компенсации. Повдигнати бяха въпроси, свързани с приложимостта и справедливостта на блок тарифи за електроенергия, парно и природен газ. От страна на Комисията беше изтъкнато, че прилаганият метод на регулиране е най-подходящ в условия на голяма динамика на цените на суровините и дава най-добра възможност тези изменения да бъдат отразени. По отношение на определянето на прогнозни цени на природния газ и на въглеродните емисии за  едногодишен период напред беше отбелязано, че Комисията е извършила симулации на търговията на фючърси на европейските борси, включително и за цените на доставките на втечнен природен газ. Според експертите на регулатора необходими са сериозни инвестиции за намаляване на технологичните загуби на топлинна енергия, което би означавало през следващите 10 години цените на топлинната енергия да останат високи, а това е неприемливо за потребителите в сегашната трудна икономическа ситуация. От страна на работната група беше подчертано, че ако продължат компенсациите за енергийните дружества това ще бъде отразено в цените, определяни от регулатора.

В съответствие с изискванията преди общественото обсъждане Комисията проведе на 2.06.2022 г. и открито заседание с участието на дружествата-заявители.

В 14-дневен срок  участниците в днешното обсъждане могат да депозират писмени становища във връзка с проекта на решение.  

Общественото обсъждане беше излъчено онлайн на интернет страницата на регулатора. Видео от проведеното обсъждане е достъпно на този линк.