Промени в закона за здравето, които регламентират лечението от разстояние, включително и от лекари от ЕС и Швейцария, и отменят наказанието за оказана първа медицинска помощ от лица, които нямат нужната квалификация, са внесени за одобрение в Народното събрание. В деловодството на парламента са депозирани пет законопроекта, като един е разработен от Министерския съвет, а другите са дело на депутати от „Продължаваме промяната – Демократична България“ начело с д-р Александър Симидчиев, както и на народни представители от парламентарни групи, подкрепящи правителството, и ДПС.
В момента законът за здравето задължава присъстващите на мястото на инцидент да информират най-близко разположения център за спешна медицинска помощ, болница или полицейско управление. Ако окажат първа помощ, без да са квалифицирани за това, и последва влошаване на състоянието на пострадалия или смърт, те могат да бъдат глобени с между 5000 и 10 000 лв.
С новите текстове, изготвени от Александър Симидчиев („Продължаваме промяната – Демократична България“), Костадин Ангелов (ГЕРБ), Джевдет Чакъров (ДПС) и Васил Пандов („Продължаваме промяната – Демократична България“), се дефинира понятието първа помощ. Записано е, че това „помощта, която се оказва при остро заболяване или нараняване от свидетел на инцидента или притекъл се на помощ човек“. Посочва се, че тя може да се окаже от всеки и във всяка ситуация за оказване на медицинска помощ. Все пак се посочва, че преимуществено първа помощ трябва да окаже от „лице, което е способно“. Нейните цели са да спаси живота на пострадалия, да намали страданията му, да предпази от допълнителни наранявания и да подпомогне възстановяването.
С промените се въвежда задължението всеки да окаже първа помощ „според обучението и възможностите си“, като незабавно подаде сигнал за инцидента на тел. 112.
Предвиждат се обучителни кампании за оказване на първа помощ
Според новите текстове няма да се наказват „оказалите първа помощ по време на или след настъпил инцидент и/или рязко влошаване на здравето до пристигането на спешна помощ, в това число при използване на медицински техники и медицински изделия за оказване на първа помощ – техника на Хаймлих, мануално кръвоспиране, използване на турникет, превръзка, дефибрилатор и други“.
В мотивите към текстовете се посочва, че в момента понятието първа помощ се среща в 12 закона, без да е дефинирано недвусмислено. Изтъква се, че с тях се защитават правата на пострадалите и „всички лица, които добронамерено оказват помощ при инциденти“.
Изтъква се, че е необходимо да се отделят средства за провеждане на масова обучителна кампания сред населението във връзка с оказването на първа помощ.
Лекуващите от дистанция влизат в регистър
Законопроектът, подготвен от 14 депутати от „Продължаваме промяната – Демократична България“ начело с д-р Александър Симидчиев, предвижда и възможността диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности да се оказват и от разстояние чрез медицински, информационни и комуникационни технологии, като това ще става по ред, който ще се определи от наредба на здравния министър. Такава дейност могат да предлагат както български граждани, така и граждани на страни от ЕС и Швейцария, които имат съответната квалификация. Задължително условие е дистанционните лечители да се регистрират в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Срокът, в който ще получават отказ или одобрение, е един месец.
Агенцията ще води и публичен регистър на хората с разрешение да лекуват от разстояние, в който ще са вписани и упражняваните от тях дейности. Условие за начало на медицинската помощ е пациентът или свързано с него лице да предостави цялата здравна информация за състоянието му.
Законът задължава дистанционните лечители да информират пациента за всички обстоятелства около лечението, включително неговите рискове.
Законопроектът предвижда от дистанция да не се осъществяват консултации и лечение при спешни състояния или други, при които отлагането на присъствена медицинска помощ би застрашило живота и здравето на пациента.
Към мотивите за промените се посочва, че регламентът в момента за задълженията на пациента при оказване на медицинска помощ от разстояние е непълен, разпокъсан и се намира в различни нормативни актове.
Стратегически съвет ще определя здравните приоритети
С друга поправка, подготвена от същите 14 депутати от „Продължаваме промяната – Демократична България“, пък се предлага създаването на стратегически здравен съвет, който има за цел да осигури приемственост в здравната политика на държавата, да изработва стратегически приоритети и да следи за тяхното изпълнение, да анализира състоянието на здравната система и да открива проблемите в нея.
За членове на съвета могат да бъдат предлагани специалисти с не по-малко от 10 години опит в здравеопазването. Всяка от парламентарно представените партии излъчва по един свой представител в съвета, който може и да не е депутат. Уточнява се, че дори членът на съвета остава в него, дори ако излъчилата го партия вече не е в Народното събрание.
Предвидена и възможността нововлезлите партии също да излъчат свой представител. Мандата на членовете на съвета е шест години, като не се допускат повече от две мандата. Председателят на стратегическия здравен съвет се избира от неговите членове на първото заседание на органа.
Основният мотив за създаването на съвета е, че така ще се осигури приемственост и последователност в разработването и изпълнението на здравната политика.
Кабинетът иска отпадане на изолацията и карантината при COVID-19
Промените в Закона за здравето, подготвени от Министерския съвет, за които „Дневник“ вече писа, предвиждат отпадане задължителната изолация на лица, болни от COVID-19, както и на задължителната карантина на контактните на тези лица. Посочва се, че след анализ на епидемичната ситуация в България, „вземайки предвид ниската заболеваемост и ниските нива на хоспитализация и смъртност, експертите в Министерството на здравеопазването са постигнали консенсус да бъде предложена законодателна промяна“, която да позволи премахването на тези ограничения.
В мотивите, които аргументират промяната, се посочва, че COVID-19 продължава да представлява пандемия поради разпространение по целия свят, но не изисква прилагането на спешни противоепидемични мерки за овладяване на епидемични вълни. „Натрупаното имунно население и циркулиращите варианти спомагат заболяването към момента да преминава в сравнително лека форма и болните да не представляват съществен рисков фактор за здравето на обществото“, се казва още в тях.
Уточнява се, че в България е въведен надзор на COVID-19, като ежедневно се докладват заболелите, хоспитализираните и починалите от инфекцията, което позволява извършването на анализи и вземането на мотивирани решения за прилагане на противоепидемични мерки при евентуален пандемичен подем с цел опазване живота на лицата в риск.
Снимка: БГНЕС