ВАС обяви за недопустимо искането на прокурор Владимир Николов за спиране на изпълнението на решението, с което е наказан

ърховният административен съд (ВАС) остави без разглеждане поради недопустимост искането на Владимир Николов за спиране на решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, с което той беше освободен като шеф на окръжната прокуратура в Плевен. Определението може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС.

На 18 февруари т.г. ПК на ВСС освободи Владимир Николов като окръжен прокурор на Плевен заради допуснати дисциплинарни нарушения (виж още тук).

Предложението за образуване на дисциплинарка беше на и. ф. главния прокурор Борислав Сарафов, който поиска освобождаването на Николов като шеф на ОП-Плевен за неизпълнение на служебни задължения и за неосъществен контрол по спазването на сроковете по досъдебни производства и преписки.

Нарушенията са били установени при планирана тематична ревизия на работата по организацията, ръководството и контрола на дейността на Окръжна прокуратура-Плевен, обхващаща периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2024 г. и извършена от Инспектората на Върховната касационна прокуратура.

Владимир Николов поиска от ВАС да спре предварителното изпълнение на решението. От определението на тричленния състав на съда с председател и докладчик Хайгухи Бодикян и членове Юлия Тодорова и Слав Бакалов става ясно, че искането е внесено в съда без да има жалба срещу самото решение на ПК на ВСС, с което на Николов е наложено дисциплинарно наказание.

„За да е допустимо искането на адресата на акта за спиране на допуснатото със закон предварително изпълнение по реда на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, е необходимо той да е оспорил акта по съдебен ред и по оспорването му да има образувано съдебно дело. Тази предпоставка за допустимост на искането не се установява от данните по настоящото производство пред ВАС, към момента на подаване на искането за спиране – 18.02.2026г., както и към момента на образуване на настоящото производство по делото пред ВАС – 23.02.2026г. Същото е образувано по подадената от Владимир Николов само срещу допуснато предварително изпълнение на решението на ПК на ВСС“, казва ВАС.

И допълва: „Данни за подаване на такава жалба срещу решението на ПК на ВСС, постъпила във ВАС и на 10.03.2026г. е образувано дело по описа на ВАС, има едва към момента на произнасяне на делото от настоящия състав. Предвид изложеното съдът е изправен пред хипотезата на образувано производство първо по подадено искане за спиране допуснатото предварително изпълнение на административен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред към момента на искането по чл.166, ал.4 от АПК. Впоследствие подадената жалба срещу оспорения основен акт, е без значение в хипотезата на чл.166,ал.2 от АПК. Подаването на жалба срещу акта, чието предварително изпълнение се иска е положителна процесуална предпоставка за допустимост на искането по чл.166, ал.2 от АПК, която в настоящия случай не е налице. Изложеното води до извод за недопустимост на искането, което следва да се остави без разглеждане от съда“.

ВАС посочва, че е налице и друга предпоставка за приемане недопустимост на искането. Това е така, защото искането за спиране на предварителното изпълнение на един индивидуален административен акт е средство за защита срещу ефекта, който предварителното изпълнение има върху субективното право, чиято защита се търси в съда чрез оспорването на индивидуалния административен акт, казва ВАС.

„Правната възможност съдът да спре допуснатото предварително изпълнение е именно за да не се накърнят непропорционално права и законни интереси на адресата на акта и да не настъпят за него значителни и трудно поправими вреди. Мярката е допустима тогава, когато органът, въпреки допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, все още не е пристъпил към изпълнението. Тогава, когато преди сезирането на съда органът, въз основа на допуснатото предварително изпълнение, е изпълнил акта, искането е лишено от предмет. Завършеното изпълнение може само да се отмени, каквото правомощие в производството по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК не е предвидено. Същността на производството по чл.166, ал. 2 от АПК произтича от факта, че съдът може само да спре допуснато по закон предварително изпълнение на оспорен акт, т.е. да предотврати изпълнението му, като обезпечителна мярка“, обяснява ВАС.

И уточнява, че в конкретния случай, към датата на сезирането на съда с искането за спиране на изпълнението на решението на колегията, то е вече изпълнено. Владимир Николов е присъствал на заседанието на ПК на ВСС и е уведомен за наложеното наказание, което е изпълнено в деня на неговото уведомяване.

„Изложеното води до извод, че към датата на сезиране на съда за искателя не е налице предмет на искането за спиране на изпълнението на акта, тъй като процесуалното действие по изпълнение на административен акт е приключило“, изтъква ВАС.

lex.bg