40% от българите са с индекс на телесна маса по-висок от здравословния, а затлъстяването тежи с близо 500 милиона лева на здравния бюджет. Това стана ясно на пресконференция, организирана от Алиансa срещу затлъстяването с подкрепата на „Ново Нордиск“.
25% от българите са със затлъстяване I-ва степен, 9% – II-а степен и 2% са с III-та степен, сочат данните от Национално представително социологическо проучване на Агенция „Тренд“. Според изследването 49% от хората в България имат наднормено тегло повече от 5 години, 14% между 10 и 20 години, а 12% – повече от 20 г.
Около 2 200 000 пълнолетни българи са с индекс на телесната маса над здравословния. Освен дългосрочен проблем затлъстяването се свързва с повече опити за справяне с теглото – 48% са пробвали да отслабнат, като почти половината от тях са направили повече от 4 опита.
Съпътстващите затлъстяването заболявания са разнообразни – 46% са посочили високо кръвно налягане, 23% висок холестерол, 21% здравословни състояния свързани със ставите, 14% висока кръвна захар и цели 11% сънна апнея.
Теглото освен здравословен проблем, оказва влияние и върху икономиката на домакинството – 5% от българите са отсъствали от работа поради здравословен проблем, свързан с килограмите. Това отсъствие е регулярно и за 39% се повтаря на няколко месеца, обясни Димитър Ганев, политолог и съосновател на „Тренд“.
48% от хората искат да отслабнат и 8 от 10 човека правят опит да постигнат това. За съжаление само 1 от 10 успява. Поради това затлъстяването изисква комплексен, стъпаловиден подход в лечението и подкрепа от лекар. Подходът към всеки е индивидуален и е съобразен с оценка на комплексни фактори, обясняват експерти.
България се нарежда на второ място в Централна Европа по разпространение на затлъстяването в резултат на стремглавото покачване на децата, които страдат от това заболяване – 6.4% при момичетата и 9.6% при момчетата. Отчита се непрекъснато спадане на възрастта при започване на затлъстяването.
Здравният икономист Аркади Шарков се спря на икономическото въздействие на затлъстяването и подчерта, че лечението на заболявания, свързани със затлъстяването, е скъпо. Според него здравните власти спешно трябва да предприемат мерки за събиране данни за разходите, свързани със затлъстяването, защото световната тенденция показва, че лечението на затлъстяването и свързаните с него състояния може да отнеме значителна част от бюджета за здраве на всяка страна. Хоспитализациите поради инфаркти, инсулти и усложнения от диабет, както и някои видове рак, са не само по-чести сред затлъстялото население, но и по-продължителни и сложни, което води до по-високи разходи.
Шарков подчерта, че хроничният характер на заболяванията, свързани със затлъстяването, означава, че много от пациентите ще бъдат зависими от лекарства през целия си живот. Затлъстяването е свързано с по-кратка продължителност на живота поради повишения риск от хронични проблеми, понякога със загубата на производителност, дори нетрудоспособност и отсъствие от работа. По данни на Global Obesity Observatory към 2019 г. за България икономическото въздействие на наднорменото тегло и затлъстяването се оценява на 5.23 млрд. лв. или 747 лв. на глава от населението и 4,3% от БВП. Преките и непреките разходи съставляват съответно 12.6% и 87.4% от общите разходи. Затлъстяването тежи с близо 500 милиона лева на здравния бюджет у нас по предварителни оценки (103 млн. лв. са разходите за болнични и извънболнични дейности, 240 млн. лв. за 2019 г. са общите разходи на НЗОК за 4 групи заболявания, 137 млн. лв. са лекарствени продукти в две от групите заболявания).
Разпространението на затлъстяването ще продължава да нараства, както сред възрастните, така и сред децата, ако не бъде предприет комплексен подход от страна на здравните власти. Националната здравна стратегия 2030 посочи затлъстяването сред основните приоритети пред страната ни и изисква спешно стартиране на Национална програма за борба със затлъстяването.
Снимка: https://liquid.bg/
