Плевенската публика аплодира възторжено трио Tenori D’amore

Трио Tenori Dámore  беше част от празничния концерт в Плевен по случай националния празник 3 март. Концертът се състоя в салона на ДКТ „Иван Радоев“. Михаил Михайлов, Росен Ненчев и Емил Павлов изпълниха възрожденски песни. Младите, но утвърдени оперни артисти представиха също популярни италиански канцонети. Песента „Българийо“, която получи най-топъл прием от публиката, е дело на Михаил Михайлов. Тя прозвуча в съвместно изпъление с младия талант от група „Арлекино“ Преслав Марков и ръководителката на формацията Виолета Боянова. Талантливата народна певица Ралица Хайдърска (ученичка в НУИ „Панайот Пипков”) и Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев” също зарадваха публиката в препълнения салон.

Тримата изпълнители от Tenori D’amore разказаха за появата на песента „Българийо“, как те разбират понятието патриотизъм и какво ги обединява като приятели и артисти.

– Разкажете най-напред как дойде идеята да започнете да пеете заедно.

Емил Павлов: Oт дълги години, освен колеги, ние сме много добри приятели. Какво по-хубаво от това да се съберем в такава формация. Във времето всеки един от нас е предлагал на другите да станем трио, но дойде моментът, в който всичко стана от само себе си.

Михаил Михайлов: Участвали сме в много проекти, и такива с трима тенори, но с други колеги. Или пък само двама от нас. За този състав наистина имахме идея от много време, която изкристализира миналата година.

– Тогава излезе и вашата песен „Българийо“. Изпълнихте я на Българската Коледа. Как се роди тя?

Михаил Михайлов: Появи се една пролетна вечер, когато се прибрах вкъщи от разходка, хванах китарата и ми прозвуча. Преди това сме си говорили, че трябва да направим такава песен, защото наистина много обичаме страната си. И записах едно демо. Росен и Емо я харесаха. Много хора дадоха от себе си в тази песен, докато стигне до Българската Коледа.

– Какво е патриотизъм, според вас – въпрос, отправен не само заради 3 март, а за всеки ден?

Росен Ненчев: Патриотизмът е да обичаш родината си, да обичаш народа си. Да обичаш майка си, баща си. Човек трябва да е патриот. Аз съм живял в чужбина дълги години – в Италия. Въпреки че се чувствах много добре, защото ние, оперните певци, особено там, сме поставени на един много висок пиедестал. Италия все пак не е толкова далече от България, вече може много лесно човек да стига до там, обаче винаги ми е липсвала родината. Само от въздуха, който дишаш тук, в родината си, се чувстваш някакси по-различно. Това е нещо, което е дълбоко в сърцето ти, там е застанало.

Михаил Михайлов: Да, за мен патриотизмът не трябва да бъде нещо помпозно, а е нещо, което трябва човек да го чувства и без да го демонстрира нарочно. Това е да правиш нещо хубаво всеки ден. За семейството си, за колегата си, за съседа си…

Емил Павлов: Росен и Мишо го казаха толкова точно!

– Росен, разкажете за отношенията ви с Хосе Карерас. Вие сте негов ученик и сте пял на една сцена с него на мащабни събития.

– Това беше една моя детска сбъдната мечта, защото аз като малък участвах в шоуто „Като лъвовете“ и там изпях, по-детски Nessun dorma. Когато Ники Априлов (бел.ред. водещ на шоуто) ме да попита „Ти, като пораснеш, като кого искаш да станеш“, аз казах „като Хосе Карерас“. Така че за мен това е наистина сбъдната мечта, щастие, което ми се случи! Той е прекрасен човек и ми даде възможността да видя една световна звезда и легенда в неговия нормален живот. Това, което ми показа, е, че всъщност човек трябва да бъде земен, независимо колко е голям. Просто е много сдържан, много любезен, винаги е бил такъв и към мен, никога не е имало тази дистанция, учител-ученик. Винаги е подхождал със съвети, без да ми ги натрапва. Спомням си нашия най-голям концерт, който беше в Атина. Ние пяхме в Олимпийската зала пред 20 000 души. Тогава, разпявайки се в стаята си, опитвах някакви неща. Той само ми почука на вратата, подаде се и каза: „Ако ми позволиш, да ти дам един съвет. Това можеш да го изпееш по този начин, от перспективата на моята  вече 50-60 годишна кариера“. Карерас е много голям човек и много скромен.

– А какво ви дава опита като спортист?

– Да, аз съм дълги години капитан национален отбор по плажен тенис. Сега даже бяхме на европейско първенство по един друг спорт – спадъл, който бързо набира популярност. Ракетните спортове, те са моите. Те дават много, защото изграждат много стабилна психика и дисциплина. Това  е необходимо и в пеенето, защото ние всъчщност сме спортисти. Класическото пеене е нещо, което изисква изключително много подготовка на тялото, винаги да си в топ форма и е много близко до спорта. Гласните връзки са най-малките мускули в човешкото тяло, така че може да се каже, че ние сме спортисти с гласни връзки.

– Михаил, разкажете за наградите си от конкурсите „Опералия“ и „Гласът на Камен“, в памет на Камен Чанев. Какво са те за вас?

– Аз имам доста награди и от други конкурси. Не знам дали наградата стимулира. По-скоро пътят към постигането е това, което те изгражда. Това, което те кара да слагаш по-нависоко летвата.

Някои награди са по-престижни, т.е. някои конкурси са по-престижни. Оттам човек може да бъде забелязан и ангажиран. В други конкурси програмата е е предизвикателното. Има много трудни конкурси, където трябва човек да подготви петнайсетина творби, това е доста. С Камен Чанев, нашият именит тенор, светла му памет, и тримата се познавахме и бяхме приятели. Той беше един изключително земен човек, с много балансирано его. Един страхотен колега. Приех наградата на конкурса на негово име, спечелих една много специална награда, за честност към изкуството. Когато я присъдиха, в онзи момент не разбрах защо, какво значи точно това. Но при връчването й осъзнах защо именно на мен се е паднала.Човек трябва да е отдаден на по-висшите неща, каквито са изкуството и пеенето. Защото това е човешкият глас – дар от Бога.

– Емил, какво означава да бъдете потомствен оперен певец? Как помага тази среда?

– Аз съм трето поколение тенор – и дядо ми, и баща ми са певци.  Предимството в моя случай е, че от ранни детски години аз бях по цял ден в театъра, тичах по коридорите. Малко се чувствах като Алиса в страната на чудесата, с приказни декори, зрелищни костюми, с невероятни артисти и случки, които съм преживял. Това смятам, че е едно от най-хубавите ми изживявания в ранна  детска възраст. Моите родители така ме възпитаха да се справям с живота, всичко сам да си постигам. В началото не го разбирах, а сега го осмислих и съм благодарен, че така са ме научили. Синът ми също пее, продължава в този дух. Ако, живот си и здраве, си избере този път, ще го подкрепя с най-голямо удоволствие.

– А какви са предимствата да споделяте със съпругата една и съща професия и понякога сцена?

– Ние до момента сме пяли заедно само на концерти. Много голямо желание имаме да пеем в някой спектакъл. Предимствата са, че като се погледнем и се даваме топлина, подкрепа. Това много помага на сценичната изява.

Разговаря Виолета Кръстева

Снимки: Община Плевен и ФБ