Това е процес, който прилича на днешните събития, свързани с преминаването към еврото
Проф. Иля Прокопов е роден в с. Милковица, Плевенско. Той един от малкото тесни специалисти в областта на науката нумизматика. Учен, преподавател и администратор, стигнал до позицията директор на Националния исторически музей в годините на прехода. В навечерието на 18 май – Международния ден на музеите осъществихме една вълнуваща среща с проф. Прокопов. Той разказа увлекателно със забележително ораторско майсторство за своя професионален път. Сподели опита си с монетите катo ценен исторически извор, колко е богато културното наследство на Римската империя в Плевенско и какви са предизвикателствата пред археологията в съвременния технологичен свят.
– Проф. Прокопов, как решихте да се занимавате точно с история?
– От дете мечтаех да опознавам далечни страни, да преживея вълнуващи приключения, да разгадавам старините. Това е много емоционално решение. Нашият край, Плевенският, е много интересен от историческа перспектива. В долината на река Осъм е живяло най-ранното палеолитно население. Моят интерес се роди с детските мечти. Тогава най-много ми бяха интересни монетите, защото те може би, са най-достъпни. Всяко от тези късчета метал носи много информация, символика, надписи.
– Какво разказват монетите за културата и епохата?
– Като монетни комплекси, монетни съкровища, те дават много информация, която може да бъде наречена изворова, тоест първоначална информация, която е непроменима. За разлика от писанията на старите автори – така наречените писмени извори. Всеки, който пише, има някаква интерпретация, или някакво отношение, има някаква тенденция. Ако информацията е коректна, слава богу, тя може допринесе за историята. Ако е плод на особени интереси-автократични, тоталитарни тогава може да изкриви истината. Този, който пише, попада под напора на тези сили, които го ръководят. За мен нумизматиката е хоби и професия, успоредно.
– Разкажете за селището Утус – античната крепост край днешна Милковица, където сте роден?
– Ние по принцип много малко осъзнаваме какво означава Дунавският лимес. Тази огромна структура на Римската империя, която създава предпоставки за устойчиво овладяване на определени територии. Ако използваме стара терминология, това е един от укрепителните центрове на римляните, които са дошли със сила. Всъщност, истината е, че това е едно предмостие за разширяване на империята на север, по левия бряг на Дунав. Както най-важният център в нашия район, Ескус, така и Утус и селищата по целия лимес имат много голямо значение. Те създават условия за бурно развитие на икономиката. Около първоначалните военни лагери се заселват местни жители. Така се създават селищата по лимеса. Те пазят границата на империята и създават предпоставки за нейното разширение.
Предоставят и условия за развитие на занаятите и икономиката, на пазара. Около военните лагери започват да се създават големи пазари, занаятчиите намират приложение на труда. Така Тракия се превръща в една от цветущите части на Римската империя. Столетия наред тук се живее по най-високия стандарт за онова време по принципите и законите на Римската империя.
Това е една от перлите по левия бряг на Дунав, един от инструментите на Римската империя да приобщи населението и да разшири империята на север. Времето, когато Рим навлиза в последните елинистически царства (Македония) започва от завладяването на Тракия. Точно в момента изследвам процеса, как се подменят тракийските монети с римските в края на 1 в. пр. Хр. Сега можем да направим аналогия за еврото и лева. Ситуацията е изключително сходна.
Тя се повтаря и след 2000 години, просто по някакъв подобен начин. Защото ние, като малка територия, сме ситуирани на най-големия път между Европа и Азия. Ние, ако не сме мощно опрени в 3 морета, да държим контрол над цялата територия на този важен път, нищо не можем да направим сами. Освен да се присъединим към някаква общност, както сега сме на път да станем пълноправни европейци. Защото засега не сме съвсем. Така че, историята, монетите учат на много неща. Важно е да има кой да използва почтено тази информация.
Ние, преподавателите се стремим да дадем конкретни знания и умения на колегите си. За да може, когато завършат и получат дипломата си, да отидат и да започнат да работят по специалността си. Така че и археологията, и нумизматиката дават много знания. Нумизматиката има една привилегия, тя е част от света на парите. Той има своите закони, които са толкова силни и могъщи, че никоя отделна страна не може да им се опълчи, колкото и да е голяма. Парите са един особен алгоритъм в човешкото мислене, как да замени наличното изгодно, каква е реалната му стойност.
Така че нумизматиката е и хоби на най-богатите хора, и обект на най-богатите колекции. Това е наука и тя носи много информация, можем да определим точно какво е датирането на находките. Монетите са сигурен източник на информация. Има изкуство в тях, има послания, а някога не е имало радио или телевизия.
Сведенията са били представяни на населението на централния площад. Събирали са хората и са им казали какво се случва и какво идва от водачите на империята. Монетите са се превърнали в носители на информация. Кой е начело в момента, какво послание отправя. Това има въздействие и значение. Човек винаги обръща голямо внимание на символите, на надписите.
– Били сте директор на Националния исторически музеи, разкажете за административната си работа.
– Първо съм работил в музея на гр. Троян в археологическия отдел. после бях учител. След това се преселих към родния край на съпругата ми, към Кюстендил. Там работих по съставянето на енциклопедия, пълната енциклопедия на Кюстендил, което се оказа много добро творение за времето си. Превърна се в модел за всички останали градове в България, но само някои региони успяха да реализират подобни издания. След това 10 години бях директор на Регионалния исторически музей в Кюстендил. Ръководих и Националния исторически музей. С екипа ми успяхме да преместим експонатите от сградата на Съдебната палата в Бояна. Изработихме нова експозиция и всичко необходимо за работата на новия Национален исторически музей. Така създадохме нов музеи и получихме признание и награда от Европейския съюз. Кариерата ми мина в музейното дело. После, в продължение на 15-16 години бях и главен на експерт по нумизматика в Първа инвестиционна банка.
– В кои университети сте преподавали?
– Сега съм пенсионер. Работя на повикване като хоноруван преподавател на различни места – в Софийския университет, УНСС, ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Тази година в УНСС се появи една програма в Центъра за продължаващо образование и квалификация. Моята специалност е такава, че освен нумизматика преподавам и експертиза на културни ценности.
Това включва идентификация, оценяване, финансова оценка. В нашата страна има нужда от такива експерти. Например в банките, в съдебната експертиза на културни ценности има страшни проблеми, липсват достатъчно специалисти.
По инерция такива експерти се търсят първо от музейната система. Например за съдебна експертиза в съда се явяваш като физическо лице и отговаряш пред редица закони. Не може да се застане от името на музея, ако утре се случи нещо. Инерцията от старото време още доминира с тази тенденция. Не може да се откъсне от нея. В музеите все още виреят стари практики, те все още не са реформирани институции. Тази констатация се наблюдава и по места и във ведомства. Има някакъв партиен, фамилен, семеен, неофеодален модел.
Ето с такъв скок се връщаме назад в времето. Но това е, хората трябва да знаят, да мислят. Важно е да се информираме и да не позволяване да ни дезинформират.
Затова трябва да се разчита на науката, на експертите, които имат истинско покритие. Много е опасно, ако се публикува сензационна, но невярна или преувеличена информация. Сега със социалните мрежи спиране на такива неща вече няма. Фалшивата информация ще трови дълго и с непредсказуем ефект. Важно е да се оповестява проверена информация.
За вас, журналистите това е морален дълг и необходимост. Вие да осъществявате връзката, трансмисията между науката и обществото. Преподаватели и изследователи са практически сами или в ограничен информационен кръг със своите изследвания и резултати. И връзката с обществото трябва да стане по-здрава и прозрачна по някакъв начин. Ролята на медиите е да информират адекватно и точно.
Разговаря Виолета Кръстева
