От Института за пътна безопасност зоват пътят да не се пуска преди да бъде напълно завършен и обезопасен
В четвъртък сутринта част от пътя Мездра – Ботевград се отваря за движение. Превозните средства ще се движат двупосочно в едното платно на новопостроения път, с което ще могат да избегнат минаването през прохода Петрохан, както и временните обходни пътища из населените места в региона, по които през последните 4 години се предизвикаха множество пътни инциденти.
Това съобщи пред депутатите от регионалната комисия в парламента министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов.
Държавната приемателна комисия е работила до последния момент в сряда, за да изготви документите, които разрешават пускането на трафика, каза Иванов. Засега там ще има временна организация на движението, а целият скоростен път Мездра – Ботевград най-вероятно ще е готов до края на 2026 г., каза той.
Скоростният път има две платна с по две ленти в посока, но за разлика от магистралите вместо аварийна лента има разширение на всеки 500-600 метра. Тъй като това е съществуващ път, който се разширява, докато се строеше през последните 4 години, трафикът започна да минава през околните населени места. Освен че така пътят се удължи с около 200 километра, тежките камиони тотално разбиха инфраструктурата, която не беше пригодена за такива тонажи. Затова от есента АПИ започва да изготвя проекти за ремонти на тези пътища, каза министър Иванов.
За да не минават през този регион, много водачи предпочитаха да преминават през направлението Луковит – Телиш, което е нанесло същите повреди на пътищата и там. Освен това ставаха многобройни инциденти, между които и трагичната катастрофа, в която загина 12-годишната Сияна.
Скоростният път Мездра – Ботевград беше започнат през 2019 г. и трябваше да е готов през 2022 г. Още по време на първите служебни правителства от 2021-а насам обаче работата беше замряла и бе възстановена едва през 2025 г. Това заедно с индексациите за строителни дейности през този период е довело до оскъпяване на пътя с 225%, пресметна председателят на комисията Николай Нанков.
Министър Иванов, който твърдеше, че оскъпяването е най-малкото 50%, но със сигурност е било много повече, каза, че е заварил в министерството многобройни анекси по договорите за изграждане. Един от тези анекси например е предвиждал плащанията да се извършват на всеки етап от строителство, а не при приключване на целия проект, както е било по първоначалния договор. Само че бюджетът през последните 2-3 години никога не е предвиждал средства за това, поради което строителството е било на практика замразявано, обясни министърът.
Информация на „24 часа„
Снимка: АПИ
Вижте забележките на ИПБ в текст и снимки ТУК.
