Препратките към език и идентичност в годишния доклад на ЕП за Северна Македония бяха заличени.
Годишният доклад на Европейския парламент (ЕП) за напредъка на Република Северна Македония по пътя към ЕС беше приет с 461 гласа „за“, 121 гласа „против“ и 107 „въздържал се“ от 689 гласували в 720-местния парламент на пленарно заседание днес в Страсбург.
Анджей Халицки (ЕНП), Катлен Ван Бремпт (СиД) и Дан Барна („Обнови Европа“) внесоха писмени поправки, с които да бъдат заличени споменаванията на езика и идентичността в доклада. Едно от измененията, внесени от тях – изменение 21, което беше гласувано първо по ред, беше прието с 458 гласа „за“, 109 „против“ и 118 въздържали се.
Съгласно него в параграф 3 се заличава частта „при пълно зачитане на македонския език и идентичност“.
Това е първият доклад за напредъка на Република Северна Македония по европейския ѝ път за последните три години.
Припомняме, че проектодокладът за напредъка на страната по пътя към ЕС предизвика напрежение в България заради наличната в него формулировка „македонски език и идентичност“. Той беше одобрен от парламентарната комисия по външни работи на 24 юни т.г. с 40 гласа „за“, 19 „против“ и 10 въздържали се. Тогава комисията не допусна внасянето на устна поправка от групата на Европейската народна партия (ЕНП) в текста преди думите за „македонски език и идентичност“ да бъде добавено определението „съвременен“.
Групите на ЕНП, на Социалистите и демократите, „Обнови Европа“ и Зелените съобщиха, че преди гласуването на доклада в пленарната зала в Страсбург през юли ще внесат същата поправка писмено.
Република Северна Македония подаде молба за членство през март 2004 г. и получи статут на страна членка през декември 2005 г.
Присъединяването зависи от политическата воля и консенсус
В доклада се подчертава, че разширяването трябва да бъде процес, основан на заслугите и на критериите от Копенхаген, и се призовава Северна Македония да приеме необходимите реформи. Евродепутатите призовават всички политически партии да се ангажират в конструктивен диалог за постигане на необходимия консенсус, който да засили многоетническия характер на страната и да ускори напредъка към ЕС.
Отново потвърждават, че зачитането на езиковата, културната и националната идентичност е основен компонент на процеса на присъединяване към ЕС и крайъгълен камък на демократичните общества, който ще бъде допълнително утвърден с присъединяването към семейството на европейските нации.
Фокус върху реформите, върховенството на закона и борбата с корупцията
Евродепутатите приветстват новия Механизъм за реформи и растеж в размер на 750 млн. евро и подкрепят амбициозната програма на Северна Македония. Те призовават страната да се съсредоточи върху изпълнението на реформи, по-специално в областта на публичната администрация, управлението, принципите на правовата държава и борбата с корупцията. Като отбелязват влошаващите се тенденции в корупцията на високо равнище и ниското доверие на обществото в съдебната система, те призовават за укрепване на независимостта на съдебната система и прозрачността на съдебните органи и за разпределяне на средствата, необходими за ефективното им функциониране.
Необходимост от противодействие на политическата поляризация и чуждестранната намеса
Политическата поляризация остава основна пречка пред реформите, предупреждават евродепутатите. Те призовават за междупартийно сътрудничество и за приобщаващо преразглеждане на избирателния кодекс въз основа на препоръките на ОССЕ/БДИПЧ и Венецианската комисия. Те подчертават също така, че е важно да се предпазят бъдещите избори от злонамерена чуждестранна намеса и дезинформация.
Евродепутатите изразяват загриженост относно чуждестранната намеса, особено от страна на Русия и Китай, и предупреждават за нарастващите рискове, свързани с непрозрачни финансови потоци и принудителни инвестиционни практики. В резолюцията се изразява също така тревога от ролята на унгарското и сръбското правителство в прокарването на геополитическите цели на Китай и Русия.
Свобода на медиите и публична администрация
В доклада се призовава за продължаване на реформите за осигуряване на независима и устойчива медийна среда в съответствие с Европейския акт за свобода на медиите. Призовава се също за модернизиране на основаната на заслуги публична администрация и за преодоляване на системните предизвикателства на политизирането.
Докладчикът Томас Вайц (Зелените/ЕСА, Австрия) заяви: „Днес приехме първия доклад за Северна Македония от 2022 г. Като докладчик работих неуморно за изготвянето на балансиран и безпристрастен доклад за демократичния напредък на страната. Северна Македония е лидер в региона, който демонстрира истинска ангажираност към ценностите на ЕС, включително с историческата промяна на името и поемането на смелите реформи.
Присъединяването ѝ обаче е несправедливо блокирано от твърде дълго време поради двустранни спорове, което подхранва недоволството и разочарование от страна на обществото спрямо ЕС. Призовавам всички политически партии в Северна Македония да се ангажират в конструктивен диалог за постигане на необходимия консенсус, който ще укрепи многоетническия характер на страната и ще ускори напредъка ѝ към ЕС“.
Албания, Босна и Херцеговина и Грузия
В сряда Европейският парламент прие още три доклада относно напредъка на Албания, Босна и Херцеговина и Грузия.
Евродепутатите подчертават широкия политически консенсус и силната обществена подкрепа в Албания за присъединяването към ЕС, както и пълното привеждане в съответствие с външната политика и политиката на сигурност на ЕС. Въпреки че приветстват целта на Албания да приключи преговорите за присъединяване до 2027 г. и вече постигнатия напредък, евродепутатите подчертават необходимо ускоряване на реформите.
Парламентът потвърждава своята твърда подкрепа за кандидатурата на Босна и Херцеговина за членство в ЕС, като подчертава, че процесът трябва да се основава на заслуги, да бъде съобразен с копенхагенските критерии и да се гради върху единството, суверенитета и териториалната цялост на страната. Макар да приветстват целта на Албания да приключи преговорите за присъединяване до 2027 г. и вече постигнатия напредък, евродепутатите подчертават спешната необходимост от засилване на реформите.
Министерството на външните работи на Република България излезе с официална позиция по повод приемането на доклада:
Министерството на външните работи отчита приетата от Европейския парламент резолюция с убедително мнозинство, с която се избягва въвличането на институцията в опити за политическа инструментализация от страна на Република Северна Македония, насочени към заобикаляне на ангажиментите, произтичащи от т.нар. Европейски компромис от 2022 г. В контекста на разширяването на Европейския съюз, въпросите, свързани с идентичността и езика, следва да се разглеждат в рамките на научния и академичния дискурс, като по своята същност те не попадат в обхвата на институционалната оценка на напредъка на страните кандидатки спрямо обективните и измерими критерии за присъединяване.
Със своето решение Европейският парламент потвърди ролята си на безпристрастен и независим орган, ангажиран с проследяването на реформаторския напредък на Република Северна Македония. Особено значение имат констатациите в областта на върховенството на правото, защитата на основните права и свободи, функционирането на демократичните институции, провеждането на ключови реформи, изпълнението на договорно поети ангажименти, както и въздействието на външни актьори. Именно тези аспекти следва да бъдат във фокуса на усилията на властите в Скопие, ако целта остава трайна европейска интеграция.
Република България последователно подкрепя европейската перспектива на всички държави от региона на Западните Балкани, на основата на обективните критерии за членство и при стриктно прилагане на принципа на собствените заслуги. Отклоненията от установената условност, както и опитите за използване на европейските институции за постигане на краткосрочни вътрешнополитически цели, не само забавят процеса на присъединяване, но и подкопават доверието между държавите в региона. Това има негативно въздействие върху добросъседските отношения, които са хоризонтален и неотменим елемент от процеса на присъединяване към Европейския съюз.
Пътят на Северна Македония към пълноправно членство в Европейския съюз е дълъг процес, който включва изпълнението на редица критерии, свързани с върховенството на закона, демократичните институции, пазарната икономика и административния капацитет. През годините обаче, този процес беше силно обременен от двустранни спорове, особено с България, касаещи исторически, езикови и идентичностни въпроси.Ключов момент в този процес настъпи с т.нар. „френско предложение“ от 2022 г. Този рамков документ беше предложен от тогавашното френско председателство на Съвета на ЕС с цел да деблокира преговорите за присъединяване на Северна Македония. Предложението обвързва началото на същинските преговори с конституционни промени в Северна Македония, които да гарантират включването на българите в основния закон на страната като държавотворен народ. Едновременно с това, „френското предложение“ предвижда ЕС да признае „македонския език“ в преговорната рамка, докато България ще направи едностранна декларация, уточняваща позицията си по отношение на езика, според която той е писмено-регионална норма на българския език.
Спорът около „македонския език и идентичност“ е в основата на напрежението между София и Скопие. От българска страна се поддържа тезата, че „македонският език“ е кодифициран след 1944 г. в рамките на Социалистическа федеративна република Югославия, като до голяма степен е базиран на западни български диалекти. България настоява за формулировката „съвременен македонски език“, за да подчертае този исторически контекст и да се разграничи от твърденията за „многовековна“ или „древна“ македонска идентичност, която според българската историография е част от българската културна и историческа общност. От своя страна, Северна Македония твърди, че „македонският език“ и „македонската идентичност“ са автономни и вековни, и всяко поставяне под въпрос на тези аспекти се възприема като пряка атака срещу националния им суверенитет и самоопределение.
Този спор често се отразява в докладите за напредъка, изготвяни от Европейския парламент, предизвиквайки остри дебати и корекции, както е видно от отпадането на формулировките за „македонска идентичност и език“ от доклада на Томас Вайц. Паралелно с двустранните спорове, докладът на Европейския парламент за напредъка на Северна Македония акцентира и върху опасността от чуждестранно влияние. Сръбското, руското и китайското влияние се посочват като основни фактори, подкопаващи стабилността и европейската перспектива на страната. Конкретно, се изразява загриженост относно концепцията за „Сръбски свят“ – геополитически проект, който цели да дестабилизира и потенциално да промени държавните граници в Западните Балкани, включвайки територии като Република Сръбска (в Босна и Херцеговина), Черна гора, Косово и Северна Македония.
Докладът отбелязва, че някои представители на правителството в Скопие подкрепят и популяризират тази концепция. В контекста на преодоляване на тоталитарното минало и засилване на демокрацията, резолюцията призовава за отваряне на архивите на югославските тайни служби (УДБА и КОС), съхранявани както в Северна Македония, така и в Сърбия. Тази мярка се смята за ключова за установяване на прозрачност и отчетност, както и за противодействие на продължаващи чужди влияния и дезинформационни кампании.
Документът предупреждава, че руски и китайски субекти използват медии на сръбски език и платено съдържание в македонски медии за разпространение на антиевропейски и антиНАТО наративи, включително твърдения, че ЕС оказва натиск върху Северна Македония да се „откаже от своята идентичност“. Примерите включват финансиране на медийно съдържание без прозрачно обозначаване и използване на принудителни клаузи в договори за инфраструктурни заеми, които водят до зависимост. Тези геополитически предизвикателства допълнително усложняват европейската интеграция на Северна Македония, изисквайки не само вътрешни реформи, но и активна защита срещу външни опити за подкопаване на суверенитета и демократичните процеси.
