Живко Петров: Ще се радвам да се видим довечера в зала „Катя Попова!“

Живко Петров е популярен и обичан пианист, композитор, продуцент и джазмен, работил с имена като Хилда Казасян, Белослава, Мария Илиева, Любо Киров. Автор е на популярни песни, театрална и филмова музика. На сцената на зала ,,Катя Попова“ днес, 19 май от 19.00 часа той ще изнесе концерт в рамките на турне с авторската си клавирна музика. Той бе изключително отзивчив да разкаже за събитието и медитативното музикално преживяване специално за читателите на posredniknews.com. Защо музиката лекува и как красотата винаги го намира.

Маестро Петров, моля да ми разкажете за изявата Ви с китариста Христо Вичев в САЩ. Как Ви посрещна тамошната публика?

Живко Петров: Много вълнуваща среща с американската публика на западното крайбрежие. Гостувахме с Христо на един от най-престижните фестивали, да не кажем най-престижния, Сан-Франциско джаз фестивал. И американската публика ни посрещна с много аплаузи, много бисове. Имахме един концерт и аз много се развълнувах, тъй като свирихме моя музика. След концерта имах среща с публиката, която такива хубави думи ми каза за мен, за Христо, за музиката, която сме направили и беше вълнуващо. Разбрах, че има смисъл да продължаваме по пътя, по дългия път на музиката. В същата вечер свири Брандфорд Марсалис Квартет. Бяхме в бекстейджа заедно. Те казаха страхотни думи също и за нас като музиканти и за музиката ни, разбира се. След това път бяхме в един от най-емблематичните джаз клубове, който всъщност е на собственика на фестивала и директор на Monterrey Jazz Festival. Христо ми сподели, че всъщност той много пъти е идвал в този клуб, но за първи път вижда директора да остане до края на концерта и после си говорихме с него, разпитва за България. Беше много вълнуваща среща с него.

Обратната връзка беше много добра. И затова и продължава нашият тандем с Христо като дует. Получава ни се. Ние сме сигурни един в друг. Това е много важно – да бъдем приятели извън сцената. Живот и здраве, ще гостувам отново и на западното и източното крайбрежие.

Провеждате и една поредица от срещи с ученици от музикалните паралелки в училището „Сава Доброплодни“ в град Шумен със съдействието на радио Jazz FM. Как протичат те?

– Тази година турнето ми с музика за пиано премина и през Шумен, даже започна от там. Беше на 23-и март и преди тогава отидох в училището, където така ме изненадаха, бяха подготвили пиеси от моята книга „20 прелюди за пиано“. Изсвирихе няколко от прелюдииите и много се развълнувах от този факт. Много се радвам, че има такива деца, които всъщност обичат музиката и обичат изкуството и това ги движи. И това движи и нас всъщност, по-утвърдените музиканти.

Разкажете как започна вашата връзка с пианото. Как обикнахте този инструмент?

– От най-ранно детство. Аз съм четвърто поколение музикант. Баща ми купи пианото, когато бях на три години. От Берлин го докара и като видях краката му във формата на лъвове, се удивих. Така се влюбих и се така разви моят живот. Това е най-дългата ми връзка всъщност в живота. Моята любов е безгранична към този инструмент. Там се изразявам най-добре във всяко едно отношение. Там се радвам и показвам колко съм щастлив. Когато съм тъжен, също много често сядам на пианото и се раждат пиеси. То за мен е връзката ми с хората. Това е моята изразност, чрез него и музиката, която е нашето изразно средство на музикантите, да се свържем с хората, за да ги заредим, да ги направим щастливи, да ги усмихнем, да им дадем смисъл да продължат напред. Това е нашата роля.

Някои Ваши колеги наистина описват свиренето като процес на медитация. Защо според Вас това е така?

– Това е така, даже това е въобще е нашата медитация, бих казал, защото аз се улавям понякога, когато спирам да дишам и то доста дълго време, докато не си поема въздух. Тогава просто изпадам в някакво друго състояние и като че ли се отделям леко от земята, както се казва. Музиката лекува. Правил съм си експеримент – когато съм болен, след като посвиря малко и след това съм много по-добре.

Една моя любима българска песен е Вашата ,,Всяка година по същото време“. Как се роди тя?

– Благодаря, много се радвам, че Ви харесва тази песен! Тя се появи по молба на Тодор Колев и Анета Сотирова, велики актьори, които ме помолиха да напиша музиката към театралната постановка „Догодина по същото време“. И тогава с Белослава решихме да поканим Орлин Товов да изпее заедно с нея тази песен. И наистина, тя си има своя живот, дори след след като Тодор Колев си замина от този свят. И тя, музиката, продължава да съществува, песента също.

От къде черпите вдъхновение?

– Аз намирам вдъхновение в всичко. Търся красотата във всичко, в общуването, във всеки предмет. Обичам красотата и я търся, и тя ме намира и това ме вдъхновява.

Поканете лично нашите читатели на тези съкровени и лични срещи с вас, защото вие не го наричате концертно турне, а по-скоро поредица от срещи с Вас и Вашето изкуство.

– Това турне е много лично за мен, защото събира музиката, която съм написал за пиано през различни периоди от моя живот. Затова тези концерти са възможност да се върна към източника на моите идеи – пианото. Повечето композиции, които съм написал, са родени именно на клавишите. И след това съм ги развил по някакъв начин за други формации или в песни. Затова самата програма е нещо като ретроспекция на пътуване през музиката, написана през годините и представена в най-чистия й вид. Така че ще се радвам, довечера да се видим в зала „Катя Попова“, където ще свиря голяма част от двата албума After 4, които написах за пиано, плюс така преаранжирани пиеси от албумите с JP3. И от последните албуми, разбира се, и известни пиеси, които съм написал през годините.

Разговаря Виолета Кръстева