Във втория ден от фестивала за антично наследство „Орел на Дунава“ в парка на Регионалния исторически музей (РИМ) – Плевен се проведе кулинарна надпревара за приготвяне на рецепти от римската кухня с типичните за културата продукти като маслини, сирене, вино и билки, смокини и фурми. Журито включваше шеф Станислав Иванов, победител от Hell’s kitchen, и колегата му – шеф Васил Кацаров. Станислав Иванов разказа специално за читателите на posredniknews.com за античната кухня, полезните продукти, Апиций – древния кулинарен „влиятелник“ и за сладкия му бунт, претворен в книга.
– Шеф Иванов, как възприемате този фестивал и смисъла на събитията от програмата му?
– За мен е доста интересен фестивал. Присъствам вече за четвърти път. Това да готвя рецептите на Апиций от стари времена ме вдъхновява, както и самата история за него като античен автор, събрал рецепти в кулинарен сборник. В днешно време, ако беше жив, бихме го нарекли кулинарен инфуенсър. Той е обикалял по различни градове и с кораби крайбрежията. Общо взето реално той някак се е възползвал от храната. Апиций разглежда много интересни храни, комбинирал е различни рецепти. Аз бях вдъхновен от идеята за този фестивал, тип събор. Защото самите участници са доста интересни. В различни стилове са облечени. Признавам, че не знам много за римската история. Интересно ми е да науча повече за ежедневието, за битките в Рим. Някак всички тези малки магазинчета, шатри са атрактивни. Доколкото видях, има и производители на мед, на изкуствено злато, на бижута. Интересно ми е това пресъздаване на атмосферата.
– А какво е останало от римската кухня днес?
– Ние сме наследили домашната кухня и домашния уют. Специално ние, българите приличаме много на италианците. Обичаме да се събираме семейно, да готвим нашата семейна кухня. А от Древния Рим са ни останали продуктите, те няма как да изчезнат. В интерес на истината, книгата на Апиций е сборник с рецепти и е имало рецепти с фламинго още тогава, както и морски таралеж. Естествено, не във всички семейства готвят фламинго. Можем да ги опитаме по ресторантите, но бих казал, че е останал уютът в семейството като ценност. Историята говори, че Апиций той не е точно готвач, по-скоро е чревоугодник, който обикаля и опитва интересни храни, съчетава комбинации с продукти. По-скоро е имало хора, които са ги приготвяли тези неща едва ли не по препоръките му. През вековете са събирали разни рецепти, някак са използвали неговото име като гуру на кулинарията тогава.
– Издадохте книга и я подарявате на печелившите в състезанието. Как се появи тя?
– Тази книга за мен беше една мечта, вече сбъдната. Като малък много ми беше интересно да чета разни рецептурници, но пък и донякъде ми бяха скучни. Отваряме рецепти и прочитаме за начина на приготвяне, съдържащите се продукти. За мен по-интересното беше някак си да вържа всяка една рецепта с история от моя живот. Тъй като аз от много малък готвя. Майка ми и баща ми имаха ресторанти и аз просто се учех. Искам или не искам, покрай тях трябваше да готвя, така ми се налагаше. С годините съм събирал рецепти, които са по-скоро сладкарски. Аз исках първата ми книга след шоуто Hell’s kitchen, когато много хора ме знаеха като Сладкаря от Переник, да е на тази тема. Просто исках да го вържа с книгата ми, да направя рецептите разбираеми и удобни за всеки читател и да си приготвя по тях. Включват продукти, които могат да ги намерят във всеки магазин, и я нарекох „Сладък бунт,“ защото се бунтувам срещу тези в днешно време протеинови рецепти. Винаги съм си казвал – щом е сладко, щом е десерт, нека да бъде такъв. Да, добре е да има и протеинови десерти за хора с проблеми със захарта. За тяхно щастие, имам няколко рецепти без захар дори с моя протеин. Аз също съм производител на протеин, на фитнес добавки, има също така интересни рецепти в книгата с него.
– Защо има смисъл от здравословния подход и как полезното може да е и вкусно?
– Аз избирам здравословното при всички положения. Макар и в книгата ми да има захар, това не означава, че всеки ден трябва да ядем захар и така нататък. При много подобни диети има един ден в седмицата, в който можем да се хапваме всичко непозволено. Поради простата причина, че това има някаква логика. Не съм лекар, но чисто психологически смятам, че е добре да не лишаваме организма си от всякакви хранителни съставки, които ни заобикалят, като брашно, захар, мазнини и тн .Това нещо може да се случи примерно или в някакви периоди от деня или един път в седмицата. Дали трябва тялото да свиква постоянно със супер чисти храни? Защото какво се получава – при един натоварен, тежък ден няма време да се сготви витаминозната ти салата и подожбна храна и все нещо ще се отчупи отнякъде. Само че организъмът, като не е свикнал на това, то се лепи директно по тялото. Всеки един продукт е полезен в разумни количества.
Разговаря: Виолета Кръстева
Снимки: Фейсбук
