Уникална изложба на Сава Георгиев и потомците му представиха в Севлиево
Севлиевската галерия „Асен и Илия Пейкови“ изложи през целия месец юли творби на Сава Георгиев от различни периоди на живота и творчеството му. Те са събирани с голямо дирене от неговите потомци о отразяват в пълна степен таланта на художника. Има цял цикъл портрети на негови приятели, на семейството му, а пейзажите са от местата, където художникът е живял – с. Шипка, в столицата София и другаде из България.
Сава Хараланов Георгиев е роден на 5 май 1904 г. в град Севлиево, четвърто от общо петте деца на Кина Савова Шекерджиева и Харалан Георгиев Райнов (Харалан Гергев Пиши-Райнов). Савата е съвсем малък, когато умира баща му, семейството обеднява, а грижите за сирачетата падат върху майка им и дядо им.
Учи в Севлиевското педагогическо училище. От 1927 до 1933 следва и завършва Изящния отдел на Държавната художествена академия в гр. София. Има щастието да му преподават едни от най-видните творци в историята на българското изобразително изкуство: Стефан Иванов, Цено Тодоров, Иван Лазаров, Николай Райнов, Александър Мутафов, Васил Захариев.
През 1938 г. сключва брак с Пенка Карагьозова (1915 – 2011) от с. Шипка, Казанлъшко. Младото семейство се установява в столицата. Синът им Стефан (1943 – 1961, починал на 18 години) и дъщеря им Екатерина (1945 – 2020) се раждат през тежките години на Втората световна война. От брака на Екатерина с Тодор Димитров се раждат трите внучки на художника: Севдалина, Петя и Юлиана.
В периода 1940 – 1942 г. сътрудничи като илюстратор и карикатурист във вестниците „Славейче“, „Миръ“ и „Заря“. През ноември 1942 г. представя в салона на Алианс Франсез в София изложба на битови карикатури, обилно отразена в печата.
Голяма част от трудовия си живот работи като учител в различни училища из страната: в Лопянските махали, Тетевенско, с. Стоките, Севлиевско, Карнобат (1937), през 1940 – 1941 в Държавното столарско училище, както се е наричала тогава Художествената гимназия в Трявна, и дълги години в столицата. Професионалният му път е изпъстрен и с по-необичайни дейности: май 1945 го виждаме да си подава оставката като уредник на Милиционерския музей в София, а през 1948 да работи като художник към Александровската болница.
Сава Георгиев рисува както с маслени бои, темпера и акварел, така и с графични материали.
Връх в творчеството му са портретите на членове на семейството, автопортретите и пейзажите от Шипка и центъра на София. Изявите му в областта на илюстрацията, карикатурата и комикса се отличават с находчивост и незлобив хумор.
Сладкодумен разказвач и своеобразен мислител, художникът оставя и ръкописни спомени, които чакат своя издател.
Завършва дългия си ползотворен живот на 24.10.1994 г. в София.
Творбите на Сава Георгиев са събрани от домовете на неговите наследници и от фонда на галерията.
Заедно с картините на Сава Георгиев в залите на галерията присъстваха и произведения на неговите потомци. Тук можеха да се видят творбите на внучките му – художничката Севда Потурлян, член на СБХ, утвърден художник с множество награди в страната и чужбина, Петя Манолова, преводач и редактор, с хоби пъстроцветно плетене и тъкане.
Бяха изложени и произведения на правнуците му – Александър Потурлян, завършил НГПИ, „Св. Лука“, София, специалност Дърворезба и на Мая Трайчева, студентка пети курс Реставрация в НХА с участия и награди от общонационални изложби. Работи с акварел и масло в областта на портрета и пейзажа.
Юлиана Георгиева е третата внучка на художника. Тя е преподавател по изобразително изкуство, технологии и предприемачество в ЧСУ „Рьорих“ вече 15 г. Изработва плъстени пана, вдъхновени от картините на Николай Рьорих посредством техниката иглонабиване.
Автор: Цветанка ХРИСТОВА
