Плевен е първенец у нас по повишаване на вечерните температури

Вечерните температури са се повишили с до над 9°C в някои български градове за 20 години

Топлинният стрес в българските градове достига екстремни нива през 2025 г., сочи изследване на института GATE

Европа се затопля два пъти по-бързо от останалата част на света, а това лято е било най-топлото в Западна Европа досега, сочат данните. Въпреки че България не пострада толкова от горещините тази година, тенденцията летата да стават по-горещи е напълно видима и у нас. А това се отразява върху здравето на жителите, особено в големите градове като София, Пловдив и други, където се образува и т.нар. топлинен остров. Там сградите и пътищата в централните части на града и по-гъсто застроените квартали се нагряват дотолкова, че разликата в температурата там и в крайградските зони е значителна, а друг неприятен ефект е, че те продължават да излъчват топлина и през тъмната част на денонощието, което може да доведе до безсънни нощи и други здравословни проблеми.

Топлинният стрес в градовете в България досега не е бил широко изследван. Това се променя с проучването на д-р инж. Лидия Витанова от института GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, пише „Капитал“. То е първото атрибутивно изследване в България, което показва как затоплящият се климат влияе върху температурите в градовете и с колко точно са се повишили температурите в 10 български града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Благоевград, Видин, Русе, Кърджали и Сливен, в определени часове от денонощието. Проучването прави сравнение между две дати – 26 юли през 2006 г. и същия ден през 2025 г., като най-горещия ден през годината.

Изводите сочат, че „първенец“ е Плевен, при който вечерният температурен максимум нараства до 9.5 °C разлика в този период. Следват го София и Пловдив.

Проучването показва как се променя топлинният стрес, който хората изпитват на тази дата, като от много силен през 2006 г. той преминава към екстремен през 2025 г.

Топлинният стрес расте рязко

Топлинният стрес показва как комбинацията от температура, влажност, вятър и радиация натоварва човешкия организъм, като при еднаква температура условията може да се усещат съвсем различно. За да се изчисли топлинният стрес върху хората, учените са взели предвид пет индекса – температурата на въздуха, топлината от слънцето и нагретите повърхности, рискът при работа и спорт на открито, как човек усеща топлинната среда и нивото на топлинен стрес и свързаният с него здравен риск.

„Досега за България липсваше цялостен анализ на топлинния стрес на национално ниво и на различията между отделните градове. С това изследване правим първа стъпка към запълването на тази липса. Това ни позволява да разберем по-добре къде топлинното натоварване е най-силно и кои фактори го определят“, казва д-р инж. Лидия Витанова

Топлинният стрес означава, че човек изпитва топлинно натоварване, което е резултат от комбинираното въздействие на вятър, влажност, температура и радиация. Затова 35 градуса често се усещат като повече.

„Вечерното охлаждане има особено значение за здравословното състояние на човека. След продължително излагане на високи температури през деня именно по-хладните късни и нощни часове дават възможност на организма и градската среда да се освободят от натрупаната топлина и да се охладят“, казват от платформата „Климатека“. Затова и изводите от проучването са алармиращи, защото редом с друго те показват, че най-силните разлики между двете изследвани години се появяват точно вечер след 20 ч.

Резултатите

Изследването показва, че като цяло максималната температура в 16 ч. на изследвания ден през 2025 г. е била с 10 градуса по-висока спрямо 2006 г.

През изследвания горещ период през 2025 г. рискът от работа и спорт на открито (измерван с показателя WBGT) достига средно около 32°C за страната – с 2°C повече спрямо 2006 г., като стойности над 31°C попадат в категорията екстремен топлинен стрес. Още по-голяма е промяната при свързвания с топлинен стрес здравен риск (Universal Thermal Climate Index, или UTCI), който достига 50°C – с близо 9°C повече спрямо 2006 г., като също преминава прага за екстремен топлинен стрес. Тези стойности не означават, че температурата на въздуха е била 50°C. Индексът комбинира различни метеорологични фактори и показва топлинното натоварване върху човешкия организъм. Разликите показват колко по-тежки могат да бъдат условията вечер при подобни екстремни ситуации днес.

Показателят за топлината, която човек получава от слънцето, сградите, настилките и други повърхности (MRT), дори в 20 ч. през 2025 г. достига около 45°C – с близо 6°C повече спрямо 2006 г. Това показва, че градската среда задържа и излъчва все повече топлина, което забавя вечерното охлаждане.

Къде топлинният стрес е най-голям

Така и моделираните вечерни температури през 2025 г. в градовете са значително по-високи спрямо сравнявания период през 2006 г. Жителите на Плевен, София и Пловдив се охлаждат най-трудно вечер, като при тях в 20 часа на 26 юли 2025 г вечерните температури спрямо същия ден преди 19 години достигат +9.5°C в Плевен (38.5°C през 2025 г. при 29°C през 2006 г.), +8.5°C в София (34°C и 25.5°C съответно за двете дати) и +7.5°C в Пловдив (36.5°C спрямо 29°C).

На другия край на спектъра са Варна и Бургас, при които разликата в температурата на 26 юли е минимална – съответно 1.5°C и 0.5°C. Това д-р инж. Витанова обяснява с влиянието на Черно море, което със своите течения охлажда двата града, но тя отбелязва, че не е ясно дали в бъдеще морето ще продължи да е охлаждащ фактор, тъй като то също се затопля рязко.

В Сливен температурата също се е променила малко – само с 1.5°C, заради силните ветрове в района, докато при Благоевград разликата достига +8°C, в Русе е +5°C, а в Кърджали +4.5°C. Така очаквано градове във вътрешността на страната са осезаемо по-изложени на нарастващ топлинен стрес.

Какво може да се направи

Според д-р инж. Витанова процесите на затопляне, които са започнали, са необратими и преминаваме от умерен към тропичен климат. Това, което може да се направи, е, използвайки данните и знанията как топлината се отразява върху хората, да променяме градската среда, така че тя да не задържа и излъчва топлина за дълъг период от време и бързо да може да се намери сянка в най-горещите часове. Витанова напомня, че всички тези адаптации трябва да са съобразени с местните условия. Мерки, подходящи за Плевен или София, най-вероятно няма да вършат работа във Варна и Бургас.

Това може да стане, като се въведат ясни прагове кои температури са опасни и процедури за действие, когато те настъпят. Другите възможни мерки са система за ранно предупреждение за гражданите, както и охлаждащи центрове в достъпни климатизирани обществени пространства. Такава роля играят моловете, метрото също е сравнително добре климатизирано.

Други възможни мерки са засенчване на обществени пространства като спирки, площади, детски площадки и пешеходни зони, адаптиране на обществените сгради с добра вентилация и топлоизолация и създаване на карти, които ясно да посочват зоните с висок топлинен риск и насочване на мерки приоритетно към тях.

capital.bg